Иван Мартинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Мартинов
Роден 11 януари 1912 г.
Починал 11 април 1991 г. (79 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр роман, пиеса
Дебютни работи „Фронт“ (1933)
Награди Димитровска награда (1951)

Иван Мартинов (Иван Цеков Георгиев) е български писател-белетрист и мемоарист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Мартинов е роден на 11 януари 1912 г. в Ловеч. Учи в Смесено педагогическо училище „Цар Борис III“ (Ловеч). Първото си стихотворение публикува през 1929 г. в ученическия вестник „Струя“. През 1930 г. като активен член на РМС е принуден да се премести в София. Тук завършва средното си образование в III Образцова мъжка гимназия. Първия си разказ публикува във вестник „РЛФ“, на който е редактор (1932 – 1934).

Следва славянска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (1932 – 1934), откъдето е изключен за антидържавна дейност. Иван Мартинов е един от основателите на Съюза на трудовоборческите писатели и на литературния кръжок „Христо Смирненски“. Първата му книга, „Фронт“ (1933), е спряна и инкриминирана от полицията, за което е осъден на три години затвор по ЗЗД.

Участва във войната срещу Германия (1944 – 1945). Главен редактор на вестник „Фронтовак“. По военните пътища на Първа българска армия събира богат материал, който публикува в сборниците „Герои“ и „До последен дъх“; романите „Драва“ и „Огнено кълбо“.

Ръководи отдел във в-к „Отечествен фронт“ (1945 – 1946) и в-к „Работническо дело“ (1946 – 1949). В годините 1949 – 1963 г. е главен редактор на сп. „Славяни“.

Иван Мартинов е автор на проза, която се отличава с непосредственост и искреност, на драми, мемоари и творби за деца. Повлияни са от живота в родния град Ловеч. Такива са „Моят живот“, „Пътища и срещи“, „Градче в планината“, „Момчето от малкия град“. Изявява се и в драматургията с „Невъзможния трети човек“, „Крилете на Икар“ и др.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Фронт“ (1933)
  • „Стока без купувачи“ (1937)
  • „Мансардата“ (1942)
  • „Драва тече през славянски земи“ (1946)
  • „Малкият ятак“ (1948)
  • „Младост“ (1952)
  • „Шипковият храст“ (1956)
  • „Новият град“ (1957)
  • „С чисто сърце“ (1958)
  • "Пролет мила" (1960)
  • „Вечният огън“ (1961)
  • „При свои и чужди“ (1962)
  • „Дневна светлина“ (1963)
  • „Крилете на Икар“ (драма, 1965)
  • „Дъждовно лято“ (1966)
  • „Нощта е дълга“ (1967)
  • „Художникът и момичето“ (1967)
  • „Огнено кълбо“ (1968)
  • „Утринно сияние“ (1968)
  • „Синя кръв“ (1974)
  • „Портрет от натура“ (1979)
  • „Победителката“ (1981)
  • „Големият род“ (1981)
  • „Година на гневното слънце“ (1982)
  • „Чудесна сплав“ (1983)
  • „Жестоки илюзии“ (1988)
  • „Седемдесет и два бода“ (1989) и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]