Емилио Салгари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емилио Салгари
Emilio Salgari
Emilio Salgari ritratto.jpg
Роден 21 август 1863 г.
Починал 25 април 1911 г. (47 г.)
Професия писател, журналист
Националност Флаг на Италия Италия
Активен период 1883 – 1911
Жанр приключенски роман, исторически роман, уестърн
Дебютни работи „Папуаси“ (1883, разказ)
Известни творбиЧерният корсар“ (1898)
Тигрите от Момпрацем“ (1900)
Съпруга Ида Перуци
Деца 4
Уебсайт Страница в IMDb
Емилио Салгари в Общомедия

Емилио Салгари (на италиански: Emilio Salgari) е италиански писател на исторически и приключенски романи.

Въпреки че е автор на художествена приключенска литература, Салгари е сред малкото писатели на такава тематика, чийто произведения са цензурирани от Главлит. Причината за тоталитарната цензура на Салгари се основава на това, че през 1908 г. е осъществен филмов сценарий на романа му „Картаген в пламъци“, на който епичен едноименен тричасов филм сценарист е Габриеле д'Анунцио.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Верона, където завършва морско училище, мечтаейки да стане капитан далечно плаване, но в крайна сметка не издържа изпитите за това. Още в училището пише първия си разказ „Папуаси“ (1883), и пише на издателя, че той вече има „няколко истории в духа на Жул Верн, Гюстав Емар и Джеймс Фенимор Купър“. След 1887 г. окончателно решава да се посвети на литературата. Автор е на повече от двеста романи и разкази.

Най-голяма е популярността му в Италия, Испания и Португалия. Грация Деледа твърди, че едно от постоянните му определения в литературните среди е „италианският Жул Верн“; в англоезичните страни популярността му е по-малка. Въпреки шумния успех и огромните тиражи, през целия си живот Салгари изпитва финансови затруднения.

Салгари сключва брак с Ида Перуци – по прякор „Аида“ – с която е щастлив години наред и има четири деца.[1] Животът му е помрачен от няколко трагедии. През 1887 г. умира майка му, а през 1889 г. се самоубива баща му.[1] След 1903 г. Ида се разболява хронично и сметките за лечение се оказват непосилни за Салгари.

Притиснат от дългове и под бремето на семейни неуредици, поставя сам край на живота си на 25 април 1911 г. в Торино, извършвайки сепуку – в маниера на японските самураи.

През 1933 г. се самоубива и един от синовете на Емилио и Ида.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Цикъл романи „Малайски пирати“[редактиране | редактиране на кода]

Оригинална корица на „Тигрите от Момпрацем“ (1900)

Цикъл романи „Антилски пирати“[редактиране | редактиране на кода]

Цикъл романи „Бермудски пирати“[редактиране | редактиране на кода]

  • I corsari delle Bermude (1909)
  • La crociera della Tuonante (1910)
  • Straordinarie avventure di Testa di Pietra (1915)

Цикъл романи „Приключения из Дивия Запад“[редактиране | редактиране на кода]

По-малки поредици[редактиране | редактиране на кода]

„Двамата моряци“[редактиране | редактиране на кода]

  • Il Tesoro del Presidente del Paraguay (1894)
  • Il Continente Misterioso (1894)

Il Fiore delle Perle[редактиране | редактиране на кода]

  • Le stragi delle Filippine (1897)
  • Il Fiore delle Perle (1901)

I figli dell'aria[редактиране | редактиране на кода]

  • I Figli dell'Aria (1904)
  • Il Re dell'Aria (1907)

Капитан Темпеста[редактиране | редактиране на кода]

Други романи[редактиране | редактиране на кода]

  • La favorita del Mahdi (1887) – „Любимката на Махди
  • Duemila Leghe sotto l'America (1888) (известен също като: Il Tesoro Misterioso) – „Тайнственото съкровище
  • La scimitarra di Budda (1892) – „Ятаганът на Буда
  • I pescatori di balene (1894)
  • Le novelle marinaresche di Mastro Catrame (1894) (известен също като: Il vascello maledetto)
  • Un dramma nell'Oceano Pacifico (1895)
  • Il re della montagna (1895)
  • I naufraghi del Poplador (1895)
  • Al Polo Australe in velocipede (1895)
  • Nel paese dei ghiacci (1896)
  • I drammi della schiavitù' (1896)
  • Il re della Prateria (1896)
  • Attraverso l'Atlantico in pallone (1896)
  • I naufragatori dell'Oregon (1896)
  • I Robinson italiani (1896)
  • I pescatori di Trepang (1896)
  • Il capitano della Djumna (1897)
  • La rosa del Dong-Giang (1897) (известен също като: Tay-See)
  • La città dell'oro (1898)
  • La Costa d'Avorio (1898)
  • Al Polo Nord (1898)
  • La capitana del Yucatan (1899)
  • Le caverne dei diamanti (1899)
  • Le avventure di un marinaio in Africa (1899)
  • Il figlio del cacciatore d'orsi (1899)
  • Gli orrori della Siberia (1900)
  • I minatori dell'Alaska (1900)
  • Gli scorridori del mare (1900)
  • Avventure fra le pellirosse (1900)
  • La Stella Polare e il suo viaggio avventuroso (1901) (известен също като: Verso l'Artide con la Stella Polare)
  • Le stragi della China (1901) (известен също като: Il sotterraneo della morte)
  • La montagna d'oro (1901) (известен също като: Il treno volante)
  • I naviganti della Meloria (1902)
  • La montagna di luce (1902)
  • La giraffa bianca (1902)
  • I predoni del Sahara (1903)
  • Le pantere di Algeri (1903) – „Алжирските пантери
  • Sul mare delle perle (1903)
  • L'uomo di fuoco (1904)
  • I solitari dell'Oceano (1904)
  • La città del re lebbroso (1904)
  • La gemma del fiume rosso (1904)
  • L'eroina di Port Arthur (1904) (известен също като: La Naufragatrice)
  • Le grandi pesche nei mari australi (1904)
  • La sovrana del campo d'oro (1905)
  • La Perla Sanguinosa (1905)
  • Le figlie dei Faraoni (1905) – „Тронът на фараона
  • La Stella dell'Araucania (1906)
  • Le meraviglie del Duemila (1907)
  • Il tesoro della montagna azzurra (1907)
  • Le aquile della steppa (1907)
  • Sull'Atlante (1907)
  • Cartagine in fiamme (1908) – „Картаген в пламъци
  • Una sfida al Polo (1909)
  • La Bohème italiana (1909)
  • Storie rosse (1910)
  • I briganti del Riff (1911)
  • I predoni del gran deserto (1911)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Francesco Troiano. Biography of Emilio Salgari. // Italica Rai. Архив на оригинала от 9 June 2008. Посетен на 23 July 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]