Ванда Смоховска-Петрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ванда Смоховска-Петрова
Wanda Smochowska-Petrowa
българска литературоведка
Родена
Починала
20 юни 2011 г. (91 г.)

Учила вСофийски университет
Варшавски университет
Научна дейност
Областсравнително литературознание, история на литературата
Работила вИнститут за литература при БАН
Софийски университет
НаградиОфицерски кръст на Ордена на Възраждане на Полша
Титлапрофесор

Ва̀нда Люцѝна Смохо̀вска-Петрова (на полски: Wanda Lucyna Smochowska-Petrowa) е българска литературоведка от полски произход, професор, специалист в областта на сравнителното литературознание, преводач на полскоезична литература, преподавател по славянски литератури в Софийския университет и научен сътрудник в Българската академия на науките.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 юни 1919 г. във Варшава. Преди началото на Втората световна война учи психология във Варшавския университет. С помощта на българското посолство в полската столица, през есента на 1939 година успява да напусне бомбардирания от немците град и след тримесечно придвижване достига до България.[1]

През 1944 г. завършва педагогика в Софийския университет, а през 1950 г. и славянска филология там[2]. От 1960 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН.[3] През 1969 г. става доктор на науките от Варшавския университет. От 1975 г. е старши научен сътрудник II ст. Между 1991 и 1993 г. е член и председател на Полското културно-просветно дружество „Владислав Варненчик“ в България. През 2000 г. е наградена с Офицерски кръст на Ордена на Възраждане на Полша за нейните заслуги в популяризирането на полската култура в чужбина.[4] Изследванията ѝ са в областта на полската и българската литература, както и взаимните влияния в нея по време на българското Възраждане. Преводач е на книги на отец Тадеуш Дайчер и отец Юзеф Тишнер.

През 2010 година на български език са издадени нейните мемоари „Ванда в страната на българските чудеса“.[5] Там емоционално споделя чувствата си към България:

Наистина, Майко, аз не съм твое родно, а доведено дете. Но може ли едно доведено дете, което шестдесет години се е хранило не само с българския хляб, но и с великите съкровища на пребогатата ти душа, да не обикне тази, която му ги дава, с не по-малка любов от обичта на родните деца?[6]

Умира на 20 юни 2011 година в родния си град.[7]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • България в творчеството на Зигмунт Милковски (Теодор Томаш Йеж), София, 1955.
  • Неофит Бозвели и българският църковен въпрос: Нови данни из архивите на Адам Чарториски, Изд. на БАН, 1964
  • Михаил Чайковски-Садък паша и Българското възраждане. Изд. на БАН, 1973
  • Национално своеобразие на литературата на Българското Възраждане. Изд. Боян Пенев, 2003
  • Пътят към смъртта и възкресението у Достоевски. Изд. Боян Пенев, 2008

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Zmarła prof. Wanda Smochowska-Petrowa. ekai.pl, 2011. Посетен на 21 ноември 2019 г. (на полски)
  2. Жените в историята на академичната наука в България. Хабилитираните жени в БАН. Кацунов, Валери, и др. – София. Ропринт, 2018.
  3. Zmarła prof. Wanda Smochowska-Petrowa. ekai.pl, 2011. Посетен на 21 ноември 2019 г. (на полски)
  4. Postanowienie Prezydenta Rzeczypospolitej Polskiej z dnia 7 listopada 2000 r.o nadaniu orderów i odznaczeń. sejm.gov.pl. Посетен на 21 ноември 2019 г. (на полски)
  5. Вечер, посветена на проф. д-р Ванда Смоховска-Петрова. azcheta.com, 2016. Посетен на 21 ноември 2019 г.
  6. Чолева, Силвия. Вечер за Ванда Смоховска-Петрова . bnr.bg, 2016. Посетен на 21 ноември 2019 г.|
  7. Zmarła prof. Wanda Smochowska-Petrowa. ekai.pl, 2011. Посетен на 21 ноември 2019 г. (на полски)