Емилиян Станев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емилиян Станев
български писател
Роден: 28 февруари 1907 г.(1907-02-28)
Търново, България
Починал: 15 март 1979 г. (на 72 г.)
София, България

Емилиян Станев e литературен псевдоним на българския писател Никола Стоянов Станев.

Биография[редактиране | edit source]

Музей „Емилиян Станев“ във Велико Търново

Истинското име на Емилиян Станев е Никола Стоянов Станев. Той е роден в Търново на 28 февруари 1907 г. Детството си прекарва най-вече в градовете Търново и Елена, където живее дълго заедно със семейството си. От малък баща му започва да го води със себе си на лов сред природата и по-късно това дава отражение в произведенията му, където намираме често нейни описания. През 1928 г. завършва гимназия в град Елена като частен ученик, след което се премества в София и учи известно време живопис при професор Цено Тодоров.

През 30-те години записва финанси и търговия в Софийския университет. През 1932-1944 става чиновник в Софийската община, а през 1945 г. е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко.

Починал е на 15 март 1979 година.

Творчество[редактиране | edit source]

Емилиян Станев публикува първите си произведения през 1931 г.

Завежда отдел „Белетристика“ във в. „Литературен фронт“ (1950-1955). Сътрудничи на сп. „Съдба“, „Завети“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Венец“, „Българска реч“ и др. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. По време на престоя си в София се запознава с много от тогавашните интелектуалци - писатели, художници и журналисти, които оказват сериозно въздействие върху произведенията, които той пише в по-късната част на своята творческа кариера.

Първата му книга - сборник с разкази с името „Примамливи блясъци“ е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът „Сами“ (1940 г.), с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“ (1948). През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения - повестта „Крадецът на праскови“. След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.

Автор е на книги за деца и юноши: „През гори и води“ (1943), „Лакомото мече“ (1944), „Повест за една гора“ (1948), „Когато скрежът се топи“ (1950), „Чернишка“ (1950) и др.

Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания на тема история на България. От този период са романите „Легенда за Сибин, преславския княз“(1968), „Тихик и Назарий“(1985), „Антихрист“(1970), „Търновската царица“ (1974) и др.

Носител е на Националната награда „Йордан Йовков“ за 1975 г.

Други[редактиране | edit source]

Къщата в София, в която е живял Емилиян Станев, се намира на улица „Юрий Венелин“. Къщата в Елена, в която е роден бащата на Емилиян Станев и той е прекарал детството си в нея се намира на улица „Разпоповци“.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за