Емилиян Станев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емилиян Станев
Emilian Stanev 02.jpg
Портретна снимка на Емилиян Станев.
Роден 28 февруари 1907 г.
Починал 15 март 1979 г. (72 г.)
Националност Флаг на България България
Уебсайт Страница в IMDb
Емилиян Станев в Общомедия

Емилиян Станев e литературен псевдоним на българския писател Никола Стоянов Станев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Музей „Емилиян Станев“ във Велико Търново

Истинското име на Емилиян Станев е Никола Стоянов Станев. Той е роден в Търново на 28 февруари 1907 г. Детството си прекарва най-вече в градовете Търново и Елена, където живее дълго заедно със семейството си. От малък баща му започва да го води със себе си на лов сред природата и по-късно това дава отражение в произведенията му, където намираме често нейни описания. През 1928 г. завършва гимназия в град Враца[1] като частен ученик, след което се премества в София и учи известно време живопис при професор Цено Тодоров.

През 30-те години записва финанси и кредит в Свободния университет за политически и стопански науки[2], (днес УНСС). През 1932 – 1944 става чиновник в Софийската община, а през 1945 г. е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко.

Станев е постоянен участник в близкото лично обкръжение на диктатора Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.[3]

Починал е на 15 март 1979 година.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Емилиян Станев публикува първите си произведения през 1931 г.

Завежда отдел „Белетристика“ във в. „Литературен фронт“ (1950 – 1955). Сътрудничи на сп. „Съдба“, „Завети“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Венец“, „Българска реч“ и др. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. По време на престоя си в София се запознава с много от тогавашните интелектуалци – писатели, художници и журналисти, които оказват сериозно въздействие върху произведенията, които той пише в по-късната част на своята творческа кариера.

Първата му книга – сборник с разкази с името „Примамливи блясъци“ е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът „Сами“ (1940 г.), с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“ (1948). През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения – повестта „Крадецът на праскови“. След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.

Автор е на книги за деца и юноши: „През гори и води“ (1943), „Лакомото мече“ (1944), „Повест за една гора“ (1948), „Когато скрежът се топи“ (1950), „Чернишка“ (1950) и др.

Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания на тема история на България. От този период са романите „Легенда за Сибин, преславския княз“(1968), „Тихик и Назарий“(1985), „Антихрист“(1970), „Търновската царица“ (1974) и др.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Заслужил деятел на културата (1963)
  • Народен деятел на културата (1963)
  • Димитровска награда (1964)
  • орден „Народна република България“ I степен
  • орден „Георги Димитров“ (1967, 1977)
  • 23 май 1967 г. – удостоен е със звание „Герой на социалистическия труд“ с указ № 368[4]
  • Носител е на Националната награда „Йордан Йовков“ за 1975 г.
  • 22 февруари 1977 г. – удостоен е със звание „Герой на социалистическия труд“, „по случай 70-годишнината от рождението му и за неговите големи заслуги към българската литература“.[5]
  • 1977 г. – обявен за почетен гражданин на Димитровград.[6]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Къщата в София, в която е живял Емилиян Станев, се намира на улица „Юрий Венелин“.

Къщата в Елена, в която е роден бащата на Емилиян Станев и той е прекарал детството си в нея се намира на улица „Разпоповци“.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://liternet.bg/publish9/estanev/
  2. http://www.politika.bg/article?id=4426
  3. Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 164.
  4. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 64
  5. Указ № 277 от 22 февруари 1977 г. Обн. ДВ., бр. 18 от 4 март 1977 г.
  6. Почетни граждани на Димитровград, сайт на община Димитровград