Джон Ъпдайк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джон Ъпдайк
John Hoyer Updike
американски писател, поет и критик

Роден
Починал

Религия англиканство
Образование Харвардски университет
Харвардски колеж
Литература
Период 1959–2009
Жанрове разказ, роман, есе, рецензия, стихотворение
Известни творби „Заеко, бягай“ (1960)
Кентавърът“ (1963)
Вещиците от Истуик“ (1984)
Награди Пулицър (1982, 1991)
Семейство
Съпруга Мери Пенингтън
Марта Ръгълс Бернард
Деца Елизабет (р. 1955)
Дейвид (р. 1957)
Майкъл (р. 1959)
Миранда (р. 1960)

Подпис John Updike signature.svg
Уебсайт
Джон Ъпдайк в Общомедия

Джон Хоуйър Ъпдайк (на английски: John Hoyer Updike) е американски писател, поет и критик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родният дом на Ъпдайк в Шилингтън

Роден е на 18 март 1932 година в Шилингтън, квартал на град Рединг в Пенсилвания, като единственото дете в семейството на гимназиален учител.[1] В родния си град живее и учи до навършване на 13 години. По-късно следва в Харвардския колеж и го завършва със „summa cum laude“ през 1954 г.[2] Като първокурсник в Харвард дели обща стая в общежитието с Кристофър Лаш.[3] След Харвард постъпва в школата за живопис и изящни изкуства „Ръскин“ – в Оксфорд (Англия). Тогава е амбициран да стане карикатурист.[4]

От 1955 до 1957 г. работи в списание „Ню Йоркър“, като сътрудничи с къси разкази, хумористични есета, стихове и поеми. Ранното му творчество отразява и влиянието на Джеръм Дейвид Селинджър („A&P“); Джон Чийвър („Сняг в Гринич Вилидж“); и модернистите Марсел Пруст, Хенри Грийн, Джеймс Джойс и Владимир Набоков.[2] През това време Ъпдайк претърпява дълбока духовна криза. Страдайки от загубата на религиозната си вяра, той започва да чете Сьорен Киркегор и теолога Карл Барт. И двамата дълбоко повлияват на собствените му религиозни вярвания, които от своя страна фигурират на видно място в художествената му проза.[2] Ъпдайк остава вярващ християнин до края на живота си.[5]

През 1959 г. излиза романът му „Панаир в приюта за бедни“, отличен с наградата на фондацията „Ричард и Хинда Розентал“, присъдена му от Националния институт за изкуство и литература на Съединените щати. Широка популярност му донасят романите „Заеко, бягай“, „Кентавърът“ и „Вещиците от Истуик“. Публикувал е 22 романа и още дузина сборници с разкази, освен това и поезия, литературна критика и детски книги. В произведенията му се разглеждат сексът, вярата и смъртта, и тяхната взаимовръзка.

Президентът Джордж Буш, съпругата му Лора и Джон Ъпдайк в Белия дом, 2003 г.

Почетен доктор на Харвардския университет (1992).

Умира на 27 януари 2009 г. в болница в Данвърс от рак на белите дробове.[6][7]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Заеко, бягай. Анимар, 2003. ISBN 9549133257.
  • Заека богат. Анимар, 2004. ISBN 9549323161.
  • Заека се завръща. Анимар, 2004. ISBN 9549323153.
  • Заека се укроти. Анимар, 2005. ISBN 9549323277.
  • Версията на Роджър. Абагар, 1995. ISBN 954-427-188-0.
  • Поглед назад. Прозорец, 2001. ISBN 954-733-241-1.
  • Гертруда и Клавдий. Прозорец, 2002. ISBN 9547332902.
  • Любовникът ти току-що се обади. Силви-Арт, 2002.
  • Ожени се за мен. Прозорец, 2003. ISBN 9547332384.
  • Сред лилии красиви. Прозорец, 2004. ISBN 9547333593.
  • Спирки. Анимар, 2006. ISBN 9549323290.
  • Към края на времето. Сиела, 2006. ISBN 9548517298.
  • Терорист. Бард, 2007. ISBN 9789545858017.
  • Вещиците от Ийстуик. ИК Силви-Арт, 1998.
  • Кентавърът. Народна култура, 1981.
  • С. – най-смешният американски роман от края на XX век. Хемус, 1994.
  • Бразилия. Хемус, 1994. ISBN 954428091X.
  • Задачи /сборник разкази/. Народна култура, 1985.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • William R. Macnaughton (ed.), Critical Essays on John Updike, Boston, G.K. Hall, 1982
  • Robert Detweiler, John Updike, New York, Twayne, 1984
  • Jeff H. Campbell, Updike's Novels: Thorns Spell a Word, Wichita Falls, Midwestern State University Press, 1987
  • Judie Newman, John Updike, Basingstoke, Macmillan Education, 1988
  • Robert M. Luscher, John Updike: a Study of the Short Fiction, New York, Twayne, 1993
  • James A. Schiff, John Updike Revisited, New York, Twayne Publications, 1998
  • William H. Pritchard, Updike: America's Man of Letters, South Royalton, Steerforth Press, 2000
  • Jack De Bellis, The John Updike Encyclopedia, Westport, Greenwood Publishing Group, 2000
  • Marshall Boswell, John Updike's Rabbit Tetralogy: Mastered Irony in Motion, Columbia, University of Missouri Press, 2001
  • The Cambridge companion to John Updike, Cambridge, Cambridge University Press, 2006

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. John Updike Biography and Interview. // American Academy of Achievement.
  2. а б в Boswell, Marshall. "John Updike", The Literary Encyclopedia, March 18, 2004
  3. Lasch, Christopher. Plain Style : A Guide to Written English. University of Pennsylvania Press, 2002, p. 6.
  4. Heer, Jeet (March 20, 2004), "John Updike's animated ambitions", The Guardian, https://www.theguardian.com/books/2004/mar/20/fiction.johnupdike .
  5. "John Updike", Religion and Ethics News Weekly (PBS) (812), November 19, 2004, https://www.pbs.org/wnet/religionandethics/week812/exclusive.html .
  6. Ancestry.com. Social Security Death Index [database on-line]. Provo, UT, USA: Ancestry.com Operations Inc, 2010. Original data: Social Security Administration. Social Security Death Index. Social Security Administration.
  7. US novelist Updike dies of cancer. // BBC News. January 27, 2009. Посетен на January 28, 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]