Итало Калвино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Итало Калвино
Italo Calvino
италиански писател

Роден
Починал
Погребан Кастильоне дела Пеская[4]

Националност Flag of Italy.svg Италия
Религия атеизъм
Образование Торински университет
Флорентински университет
Професия журналист, писател
Литература
Период 1947 – 1985
Жанрове разказ, есе, роман
Направление неореализъм, постмодернизъм
Известни творби „Космически комедии“ (1965)
„Невидимите градове“ (1972)
„Ако пътник в зимна нощ“ (1979)
Семейство
Баща Марио Калвино
Майка Ева Мамели
Съпруга Естер Юдит Сингер
Деца Джована

Уебсайт www.italocalvino.it
Итало Калвино в Общомедия

Ѝтало Калвѝно (на италиански: Italo Calvino[5]) е италиански писател, есеист и журналист.

В последните десетилетия на ХХ век придобива световна известност, като през 1980-те години е най-превежданият съвременен италиански писател и често е сочен като кандидат за Нобелова награда за литература[6]. Сред най-известните му книги са трилогията „Нашите предци“ (1952 – 1959), сборникът разкази „Космически комедии“ (1965) и романите „Невидимите градове“ (1972) и „Ако пътник в зимна нощ“ (1979).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Итало Калвино[7] е роден в Сантяго де Лас Вегас, днес част от Хавана в Куба, в семейството на италиански учени агрономи, които скоро се завръщат в родината си. Детството му преминава в Санремо, където завършва и средно образование.

През 1941 г. се записва в Торинския университет, където първоначално започва да следва агрономия, при все че вече го влече литературата. През 1943 г. се прехвърля в Университета на Флоренция и дори взима още три изпита по агрономия. През 1944 г. става член на Италианската комунистическа партия. През 1944 – 5 г. участва активно в антифашистката съпротива (присъединява се към т.нар. „Гарибалдийски бригади“), а след края на войната решава да се посвети на писането: записва се в литературния факултет на Торинския университет и през 1947 г. се дипломира с магистърски труд върху Джоузеф Конрад.

Калвино в Осло през 1961 г.

Започва работа в издателския бранш като сътрудничи и на различни вестници. В края на 1951 г. прекарва два месеца в Съветския съюз като кореспондент на вестник „L’Unità“. Докато е в Москва, научава за смъртта на баща си на 25 октомври.

Първите няколко книги, които Калвино пише, са в духа на италианския неореализъм. През 50-те години отслабва интересът му към каузата на левицата и той се преориентира към един по-скоро приказно-фантастичен жанр; издава „Разполовеният виконт“, „Баронът по дърветата“, „Несъществуващият рицар“[8].

През 1964 г. посещава Куба, където сключва брак с аржентинската преводачка Естер Юдит Сингер и се запознава с Че Гевара. През същата година се установява в Париж, където се свързва с литературния авангард и се увлича по структурализма. Става член на Улипо (Oulipo), „Работилницата за потенциална литература“ и се запознава с Елио Виторини, Ролан Барт, Реймон Кьоно и други. Започва да пише есета и успешно да експериментира с литературните форми, което му носи успех. След началото на 70-те години Итало Калвино е най-превежданият съвременен италиански автор.

През 1975 г. е избран за почетен член на Американската академия, а на следващата година получава Австрийската държавна награда за европейска литература. През 1981 г. става Командор на Ордена на почетния легион.

В 1985 г. умира от мозъчен кръвоизлив, докато подготвя „Американските лекции“, четенето на които предстояло. Те са издадени посмъртно, както и други негови произведения.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • (1947) Il sentiero dei nidi di ragno („Пътеката на паяковите гнезда“)
    Приключението на един поет, изд. „Народна култура“ (1984)
  • Ultimo viene il corvo, (1949) – „Последен идва гарванът“
  • Il visconte dimezzato (1952) – „Разполовеният виконт“
  • Fiable italiane (1956) – „Италиански народни приказки“
  • (1957) Il barone rampante
    „Баронът по дърветата“, изд. „Отечество“ София (1979)
  • (1957) La speculazione edilizia
    в Италианска история. София: ОФ, 1973
  • (1959) Il cavaliere inesistente
    Несъществуващият рицар. София: Народна култура, 1966
  • (1963) Marcovaldo: ovvero, le stagioni in città
    „Марковалдо, или сезоните в града“, прев. Нева Мичева, Пловдив, 2017
  • (1965) Le cosmicomiche
    „Космически комедии“, изд. „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1976),
  • (1967) Ti con zero
    „Те нулево“, София:?
  • (1972) Le cittá invisibli
    в „Невидимите градове“[9], София: Народна култура, 1990
  • Il castello dei destini incrociati (1973) – „Замъкът на пресичащите се съдби“
  • (1979) Se una notte d'inverno un viaggiatore
    „Ако пътник в зимна нощ“, прев. Нева Мичева, София: Колибри, 2008
  • (1983) Palomar / „Паломар“
  • (1986) Sotto il sole giaguaro
  • (1988) Lezioni americane: Sei proposte per il prossimo millenio
    „Американски лекции: шест предложения за новото хилядолетие“, прев. Нева Мичева, София: Колибри, 2012
  • (1994) Eremita a Parigi
  • (2002) Mondo scritto e mondo non scritto
  • (2003) Il libro dei risvolti
  • Третият е още жив (разкази), София: Партиздат, 1965

За него[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Итало Калвино
  • Benussi, Cristina (1989). Introduzione a Calvino. Rome: Laterza.
  • Bartoloni, Paolo (2003). Interstitial Writing: Calvino, Caproni, Sereni and Svevo. Leicester: Troubador.
  • Bloom, Harold (ed.)(2002). Bloom's Major Short Story Writers: Italo Calvino. Broomall, Pennsylvania: Chelsea House.
  • Cannon, JoAnn (1981). Italo Calvino: Writer and Critic. Ravenna: Longo Press.
  • Carter III, Albert Howard (1987). Italo Calvino: Metamorphoses of Fantasy. Ann Arbor, Michigan: UMI Research Press.
  • Chubb, Stephen (1997). I, Writer, I, Reader: the Concept of the Self in the Fiction of Italo Calvino. Leicester: Troubador.
  • Gabriele, Tomassina (1994). Italo Calvino: Eros and Language. Teaneck, N.J.: Fairleigh Dickinson University Press.
  • Jeannet, Angela M. (2000) Under the Radiant Sun and the Crescent Moon. Toronto: University of Toronto Press.
  • Markey, Constance (1999). Italo Calvino. A Journey Toward Postmodernism. Gainesville: Florida University Press.
  • —. Interview. „Italo Calvino: The Contemporary Fabulist“ in Italian Quarterly, 23 (spring 1982): 77 – 85.
  • Pilz, Kerstin (2005). Mapping Complexity: Literature and Science in the Works of Italo Calvino. Leicester: Troubador.
  • Ricci, Franco (1990). Difficult Games: A Reading of 'I racconti' by Italo Calvino. Waterloo, Ontario: Wilfrid Laurier University Press.
  • – (2001). Painting with Words, Writing with Pictures. Toronto: University of Toronto Press. ISBN 0-8020-3507-8

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 26 април 2014 г..
  2. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
  3. а б Интернет база данни за научна фантастика, Посетен на 9 октомври 2017 г., Указан като: Italo Calvino.
  4. journals.sagepub.com.
  5. [ˈiːtalo kalˈviːno]
  6. McLaughlin 1998, с. xii.
  7. За схематична автобиография, без дати и в обем страница и половина, виж Автобиография в българския сборник от негови работи Невидимите градове , с. 324 – 5
  8. Трите текста са обединени в изданието I nostri antenati (1960) – „Нашите предци“.
  9. Изданието с това заглавие представлява сборник, съдържащ Невидимите градове, Паломар и 33 кратки есета.
Цитирани източници
  • McLaughlin, Martin. Italo Calvino. Edinburgh, Edinburgh University Press, 1998. ISBN 978-0-7486-0735-8. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]