Итало Калвино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Итало Калвино
Italo Calvino
италиански писател

Роден
Починал
Националност Флаг на Италия Италия
Професия журналист, писател
Литература
Период 1947 – 1985
Жанрове разказ, есе, роман
Направление неореализъм, постмодернизъм
Известни творби „Космически комедии“ (1965)
„Невидимите градове“ (1972)
„Ако пътник в зимна нощ“ (1979)
Семейство
Съпруга Естер Юдит Сингер
Деца Джована

Уебсайт Страница в IMDb
Итало Калвино в Общомедия


Ѝтало Калвѝно (на италиански: Italo Calvino[1]) е италиански писател, есеист и журналист.

В последните десетилетия на 20 век той придобива световна известност, като през 80-те години е най-превежданият съвременен италиански писател и често е сочен като кандидат за Нобелова награда за литература.[2] Сред най-известните му книги са трилогията „Нашите предци“ (1952-1959), сборникът разкази „Космически комедии“ (1965) и романите „Невидимите градове“ (1972) и „Ако пътник в зимна нощ“ (1979).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Итало Калвино[3] е роден в Сантяго де Лас Вегас, днес част от Хавана в Куба, в семейството на италиански учени агрономи, които скоро се завръщат в родината си.

В университета Калвино също започва да изучава агрономия, при все че вече го влече литературата. През 1944-5 г. участва активно в антифашистката съпротива, а след края на войната решава да се посвети на писането: записва се в литературния факултет и в 1947 г. се дипломира с работа върху Джоузеф Конрад.

Калвино в Осло през 1961 г.

Започва работа в издателския бранш като сътрудничи и на различни вестници. Първите няколко книги, които Калвино пише, са в духа на италианския неореализъм. През 50-те години отслабва интересът му към каузата на левицата и той се преориентира към един по-скоро приказно-фантастичен жанр; издава „Разполовеният виконт“, „Баронът по дърветата“, „Несъществуващият рицар“[4].

В средата на 60-те години се установява в Париж, където се свързва с литературния авангард и се увлича по структурализма. Става член на Улипо (Oulipo), „Работилницата за потенциална литература“ и се запознава с Елио Виторини, Ролан Барт, Реймон Кьоно и други. Започва да пише есета и успешно да експериментира с литературните форми, което му носи успех. След началото на 70-те години Итало Калвино е най-превежданият съвременен италиански автор.

В 1985 г. почива от мозъчен кръвоизлив, докато подготвя „Американските лекции“, четенето на които предстояло. Те са издадени посмъртно, както и други негови произведения.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • (1947) Il sentiero dei nidi di ragno („Пътеката на паяковите гнезда“)
    Приключението на един поет, София: Народна култура, 1984
  • Ultimo viene il corvo, (1949) - „Последен идва гарванът“
  • Il visconte dimezzato (1952) - „Разполовеният виконт“
  • Fiable italiane (1956) - „Италиански народни приказки“
  • (1957) Il barone rampante
    „Баронът по дърветата“, София: Отечество, 1979
  • (1957) La speculazione edilizia
    в Италианска история. София: ОФ, 1973
  • (1959) Il cavaliere inesistente
    Несъществуващият рицар. София: Народна култура, 1966
  • (1963) Marcovaldo: ovvero, le stagioni in città
    „Марковалдо, или сезоните в града“, София:?
  • (1965) Le cosmicomiche
    „Космически комедии“, Пловдив: Х.Г.Данов, 1976
  • (1967) Ti con zero
    „Те нулево“, София:?
  • (1972) Le cittá invisibli
    в „Невидимите градове“[5], София: Народна култура, 1990
  • Il castello dei destini incrociati (1973) - „Замъкът на пресичащите се съдби“
  • (1979) Se una notte d'inverno un viaggiatore
    „Ако пътник в зимна нощ“, София: Колибри, 2008
  • (1983) Palomar / "Паломар"
  • (1986) Sotto il sole giaguaro
  • (1988) Lezioni americane: Sei proposte per il prossimo millenio
    „Американски лекции: шест предложения за новото хилядолетие“, София: Колибри, 2012
  • (1994) Eremita a Parigi
  • (2002) Mondo scritto e mondo non scritto
  • (2003) Il libro dei risvolti
  • Третият е още жив (разкази), София: Партиздат, 1965

За него[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Итало Калвино
  • Benussi, Cristina (1989). Introduzione a Calvino. Rome: Laterza.
  • Bartoloni, Paolo (2003). Interstitial Writing: Calvino, Caproni, Sereni and Svevo. Leicester: Troubador.
  • Bloom, Harold (ed.)(2002). Bloom's Major Short Story Writers: Italo Calvino. Broomall, Pennsylvania: Chelsea House.
  • Cannon, JoAnn (1981). Italo Calvino: Writer and Critic. Ravenna: Longo Press.
  • Carter III, Albert Howard (1987). Italo Calvino: Metamorphoses of Fantasy. Ann Arbor, Michigan: UMI Research Press.
  • Chubb, Stephen (1997). I, Writer, I, Reader: the Concept of the Self in the Fiction of Italo Calvino. Leicester: Troubador.
  • Gabriele, Tomassina (1994). Italo Calvino: Eros and Language. Teaneck, N.J.: Fairleigh Dickinson University Press.
  • Jeannet, Angela M. (2000) Under the Radiant Sun and the Crescent Moon. Toronto: University of Toronto Press.
  • Markey, Constance (1999). Italo Calvino. A Journey Toward Postmodernism. Gainesville: Florida University Press.
  • —. Interview. "Italo Calvino: The Contemporary Fabulist" in Italian Quarterly, 23 (spring 1982): 77–85.
  • Pilz, Kerstin (2005). Mapping Complexity: Literature and Science in the Works of Italo Calvino. Leicester: Troubador.
  • Ricci, Franco (1990). Difficult Games: A Reading of 'I racconti' by Italo Calvino. Waterloo, Ontario: Wilfrid Laurier University Press.
  • – (2001). Painting with Words, Writing with Pictures. Toronto: University of Toronto Press. ISBN 0-8020-3507-8

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. [ˈiːtalo kalˈviːno]
  2. McLaughlin 1998, с. xii.
  3. За схематична автобиография, без дати и в обем страница и половина, виж Автобиография в българския сборник от негови работи Невидимите градове , с. 324-5
  4. Трите текста са обединени в изданието I nostri antenati (1960) - „Нашите предци“.
  5. Изданието с това заглавие представлява сборник, съдържащ Невидимите градове, Паломар и 33 кратки есета.
Цитирани източници
  • ((en)) McLaughlin, Martin. Italo Calvino. Edinburgh, Edinburgh University Press, 1998. ISBN 978-0-7486-0735-8.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]