Направо към съдържанието

Итало Калвино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Итало Калвино
Italo Calvino
италиански писател (1923–1985)
Роден
Починал
ПогребанИталия
Религияатеизъм
Националност Италия
Учил вТорински университет
Флорентински университет
Работилжурналист, писател
Литература
Период1947 – 1985
Жанроверазказ, есе, роман
Направлениенеореализъм, постмодернизъм
Известни творби„Космически комедии“ (1965)
„Невидимите градове“ (1972)
„Ако пътник в зимна нощ“ (1979)
НаградиОрден на Почетния легион[1]
Австрийска държавна награда за европейска литература (1976)[2]
ПовлиянРобърт Луис Стивънсън, Владимир Набоков, Лудовико Ариосто
Семейство
БащаМарио Калвино
МайкаЕва Мамели
СъпругаЕстер Юдит Сингер
ДецаДжована
Уебсайтwww.italocalvino.org
Итало Калвино в Общомедия

Ѝтало Калвѝно (на италиански: Italo Calvino[3]) е италиански писател, есеист и журналист.

В последните десетилетия на ХХ век придобива световна известност, като през 80-те години е най-превежданият съвременен италиански писател и често е сочен като кандидат за Нобелова награда за литература.[4] Сред най-известните му книги са трилогията „Нашите предци“ (1952 – 1959), сборникът разкази „Космически комедии“ (1965) и романите „Невидимите градове“ (1972) и „Ако пътник в зимна нощ“ (1979).

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Итало Калвино[5] е роден в Сантяго де Лас Вегас, днес част от Хавана в Куба, в семейството на италиански учени агрономи, които скоро се завръщат в родината си. Детството му преминава в Санремо, където завършва и средно образование.

През 1941 г. се записва в Торинския университет, където първоначално започва да следва агрономия, при все че вече го влече литературата. През 1943 г. се прехвърля в Университета на Флоренция и дори взима още три изпита по агрономия. През 1944 г. става член на Италианската комунистическа партия. През 1944 – 1945 г. участва активно в антифашистката съпротива (присъединява се към т.нар. „Гарибалдийски бригади“), а след края на войната решава да се посвети на писането: записва се в литературния факултет на Торинския университет и през 1947 г. се дипломира с магистърски труд върху Джоузеф Конрад.

Калвино в Осло през 1961 г.

Започва работа в издателския бранш като сътрудничи и на различни вестници. В края на 1951 г. прекарва два месеца в Съветския съюз като кореспондент на вестник „L’Unità“. Докато е в Москва, научава за смъртта на баща си на 25 октомври.

Първите няколко книги, които Калвино пише, са в духа на италианския неореализъм. През 50-те години отслабва интересът му към каузата на левицата и той се преориентира към един по-скоро приказно-фантастичен жанр; издава „Разполовеният виконт“, „Баронът по дърветата“, „Несъществуващият рицар“.[6]

През 1964 г. посещава Куба, където сключва брак с аржентинската преводачка Естер Юдит Сингер и се запознава с Че Гевара. През същата година се установява в Париж, където се свързва с литературния авангард и се увлича по структурализма. Става член на Улипо (Oulipo), „Работилницата за потенциална литература“ и се запознава с Елио Виторини, Ролан Барт, Реймон Кьоно и други. Започва да пише есета и успешно да експериментира с литературните форми, което му носи успех. След началото на 70-те години Итало Калвино е най-превежданият съвременен италиански автор.

През 1975 г. е избран за почетен член на Американската академия, а на следващата година получава Австрийската държавна награда за европейска литература. През 1981 г. става Командор на Ордена на почетния легион.

В 1985 г. умира от мозъчен кръвоизлив, докато подготвя „Американските лекции“, четенето на които тогава предстои. Те са издадени посмъртно, както и други негови произведения.

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Il sentiero dei nidi di ragno, 1947
  • Il visconte dimezzato, 1952
    Разполовеният виконт, в: Нашите предци, изд. „Колибри“, 2014, ISBN 978-619-150-161-8
  • Il barone rampante, 1957
    Баронът по дърветата, изд. „Отечество“, 1979; в: Нашите предци, изд. „Колибри“, 2014
  • La speculazione edilizia, 1958
    в Италианска история. ОФ, 1973
  • Il cavaliere inesistente, 1959
    Несъществуващият рицар. изд. „Народна култура“, 1966; в: Нашите предци, изд. „Колибри“, 2014
  • I nostri antenati (Il cavaliere inesistente; Il visconte dimezzato; Il barone rampante), 1960
    Нашите предци, изд. „Колибри“, 2014, ISBN 978-619-150-161-8
  • La giornata d'uno scrutatore, 1963
  • Marcovaldo ovvero Le stagioni in città, 1963
    Марковалдо, или сезоните в града, Изд. „Жанет 45“, 2017, прев. Нева Мичева, ISBN 978 619 186 364 8
  • Le città invisibili, 1972
    Невидимите градове, в: Невидимите градове,[7] изд. „Народна култура“, 1990
  • Il castello dei destini incrociati, 1973 (вкл. и La taverna dei destini incrociati, добавен от автора за това издание)
  • Se una notte d'inverno un viaggiatore, 1979
    Ако пътник в зимна нощ, София: Колибри, 2008 и 2024, прев. Нева Мичева, ISBN 978-954-529-616-1
  • Palomar, 1983
    Паломар, изд. „Колибри“, 2022, прев. Божан Христов, ISBN 978-619-02-0987-4 ; в Невидимите градове, изд. „Народна култура“, 1990

Разкази и сборници с разкази

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ultimo viene il corvo, 1949.
  • La formica argentina, 1952 (разказ)
  • L'entrata in guerra, 1954.
  • Fiabe italiane, 1956. (сборник с приказки)
  • I giovani del Po, 1958 (разказ)
  • I racconti, 1958.
  • La gran bonaccia delle Antille, 1957 (разказ)
  • La nuvola di smog e La formica argentina, 1965
  • Le cosmicomiche, 1965
    Космически комедии, изд. „Хр. Г. Данов“, 1976; Изд. „Колибри“, 2016. ISBN 978-619-150-628-6
  • Ti con zero, 1967
  • La memoria del mondo e altre storie cosmicomiche, 1968
  • Gli amori difficili, 1970
    Трудни любови, изд. „Колибри“, 2023, ISBN 978-619-02-1004-7
  • Cosmicomiche vecchie e nuove, 1984
  • Sotto il sole giaguaro, 1986
  • Flirt prima di battersi, 1946 (неиздаван разказ, публикуван във вложката за култура Robinson (в. „Република“) n. 180 от 16 май 2020; издаден в Il sentiero dei nidi di ragno, Mondadori, 2020)
  • Il teatro dei ventagli, 2023
  • Третият е още жив, София: Партиздат, 1965 (разкази)
  • Приключението на един поет, изд. „Народна култура“, 1984 (разкази)

Публицистика

[редактиране | редактиране на кода]
  • Taccuino di un viaggio in URSS di Italo Calvino, 21 статии, 1952.
  • Vittorini. Progettazione e letteratura, 1967; после Milano, All'insegna del pesce d'oro, 1968.
  • Appunti sulla narrativa come processo combinatorio, 1968.
  • Tarocchi. Il mazzo visconteo di Bergamo e New York, 1969.
  • Orlando furioso di Ludovico Ariosto raccontato da Italo Calvino con una scelta del poema, 1970.
  • La tradizione popolare nelle fiabe, 1973
  • Autobiografia di uno spettatore, 1974
  • Una pietra sopra. Discorsi di letteratura e società, 1980
  • Collezione di sabbia, Milano, Garzanti, 1984
  • Lezioni americane: Sei proposte per il prossimo millenio, 1988
    Американски лекции: шест предложения за новото хилядолетие, изд. „Колибри“, 2012, прев. Нева Мичева, ISBN 978-954-529-839-4
  • Sulla fiaba, a cura di Mario Lavagetto, 1988
  • La strada di San Giovanni, 1990
  • Perché leggere i classici, 1991
  • Prima che tu dica «Pronto», 1993
  • Eremita a Parigi. Pagine autobiografiche, 1994. [творбата Eremita a Parigi, която дава името на посмъртния сборник, е издадена през 1974]
  • Mondo scritto e mondo non scritto, 2002
  • Il libro dei risvolti, a cura di Chiara Ferrero, 2003. извън търг. мрежа, 1000 бройки
    • Il libro dei risvolti. Note introduttive, quarte di copertina e altre scritture editoriali, 2023, ISBN 978-88-047-6652-0
  • Un ottimista in America, 1959-1960, 2014, ISBN 978-88-046-4487-3
  • По въпроса за превода (статия), Теоретични въпроси на превода, n. 18/ 2016, с. 21-32
  • Prefazioni a Shakespeare, 2020. Извън търг. мрежа, 1000 бройки.
  • Dalla favola al romanzo. La letteratura raccontata da Italo Calvino, 2021, ISBN 978-88-047-3209-9. [сборник с текстове, публикувани в антология от 3 тома La Lettura, излязла за Zanichelli между 1969 и 1972, плюс няколко оригинални страници върху „Годениците“]
  • Guardare. Disegno, cinema, fotografia, arte, paesaggio, visioni e collezioni, 2023, ISBN 978-88-047-6570-7
  • Нека спи под камък. Размисли за литературата и обществото. (Есета),София: Колибри ISBN: 978-61-902-1495-3

За него

[редактиране | редактиране на кода]
Гробът на Итало Калвино
  • Benussi, Cristina (1989). Introduzione a Calvino. Rome: Laterza.
  • Bartoloni, Paolo (2003). Interstitial Writing: Calvino, Caproni, Sereni and Svevo. Leicester: Troubador.
  • Bloom, Harold (ed.)(2002). Bloom's Major Short Story Writers: Italo Calvino. Broomall, Pennsylvania: Chelsea House.
  • Cannon, JoAnn (1981). Italo Calvino: Writer and Critic. Ravenna: Longo Press.
  • Carter III, Albert Howard (1987). Italo Calvino: Metamorphoses of Fantasy. Ann Arbor, Michigan: UMI Research Press.
  • Chubb, Stephen (1997). I, Writer, I, Reader: the Concept of the Self in the Fiction of Italo Calvino. Leicester: Troubador.
  • Gabriele, Tomassina (1994). Italo Calvino: Eros and Language. Teaneck, N.J.: Fairleigh Dickinson University Press.
  • Jeannet, Angela M. (2000) Under the Radiant Sun and the Crescent Moon. Toronto: University of Toronto Press.
  • Markey, Constance (1999). Italo Calvino. A Journey Toward Postmodernism. Gainesville: Florida University Press.
  • —. Interview. „Italo Calvino: The Contemporary Fabulist“ in Italian Quarterly, 23 (spring 1982): 77 – 85.
  • Pilz, Kerstin (2005). Mapping Complexity: Literature and Science in the Works of Italo Calvino. Leicester: Troubador.
  • Ricci, Franco (1990). Difficult Games: A Reading of 'I racconti' by Italo Calvino. Waterloo, Ontario: Wilfrid Laurier University Press.
  • – (2001). Painting with Words, Writing with Pictures. Toronto: University of Toronto Press. ISBN 0-8020-3507-8

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ italo-calvino
  2. ↑ www.kunstkultur.bka.gv.at // Посетен на 8 май 2009 г. (на немски)
  3. ↑ [ˈiːtalo kalˈviːno]
  4. ↑ McLaughlin 1998, с. xii.
  5. ↑ За схематична автобиография, без дати и в обем страница и половина, виж Автобиография в българския сборник от негови работи Невидимите градове, с. 324 – 325.
  6. ↑ Трите текста са обединени в изданието I nostri antenati (1960) – „Нашите предци“.
  7. ↑ Изданието с това заглавие представлява сборник, съдържащ Невидимите градове, Паломар и 33 кратки есета.
Цитирани източници
  • McLaughlin, Martin. Italo Calvino. Edinburgh, Edinburgh University Press, 1998. ISBN 978-0-7486-0735-8. (на английски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Итало_Калвино&oldid=12580547“.