Итало Калвино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Итало Калвино
Italo Calvino
италиански писател

Роден
Починал
Националност Флаг на Италия Италия
Професия журналист, писател
Литература
Период 1947 – 1985
Жанрове разказ, есе, роман
Направление неореализъм, постмодернизъм
Известни творби „Космически комедии“ (1965)
„Невидимите градове“ (1972)
„Ако пътник в зимна нощ“ (1979)
Семейство
Баща Марио Калвино
Майка Ева Мамели
Съпруга Естер Юдит Сингер
Деца Джована

Уебсайт Страница в IMDb
Итало Калвино в Общомедия

Ѝтало Калвѝно (на италиански: Italo Calvino[1]) е италиански писател, есеист и журналист.

В последните десетилетия на ХХ век придобива световна известност, като през 1980-те години е най-превежданият съвременен италиански писател и често е сочен като кандидат за Нобелова награда за литература[2]. Сред най-известните му книги са трилогията „Нашите предци“ (1952-1959), сборникът разкази „Космически комедии“ (1965) и романите „Невидимите градове“ (1972) и „Ако пътник в зимна нощ“ (1979).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Итало Калвино[3] е роден в Сантяго де Лас Вегас, днес част от Хавана в Куба, в семейството на италиански учени агрономи, които скоро се завръщат в родината си. Детството му преминава в Санремо, където завършва и средно образование.

През 1941 г. се записва в Торинския университет, където първоначално започва да следва агрономия, при все че вече го влече литературата. През 1943 г. се прехвърля в Университета на Флоренция и дори взима още три изпита по агрономия. През 1944 г. става член на Италианската комунистическа партия. През 1944-5 г. участва активно в антифашистката съпротива (присъединява се към т.нар. „Гарибалдийски бригади“), а след края на войната решава да се посвети на писането: записва се в литературния факултет на Торинския университет и през 1947 г. се дипломира с магистърски труд върху Джоузеф Конрад.

Калвино в Осло през 1961 г.

Започва работа в издателския бранш като сътрудничи и на различни вестници. В края на 1951 г. прекарва два месеца в Съветския съюз като кореспондент на вестник „L’Unità“. Докато е в Москва, научава за смъртта на баща си на 25 октомври.

Първите няколко книги, които Калвино пише, са в духа на италианския неореализъм. През 50-те години отслабва интересът му към каузата на левицата и той се преориентира към един по-скоро приказно-фантастичен жанр; издава „Разполовеният виконт“, „Баронът по дърветата“, „Несъществуващият рицар“[4].

През 1964 г. посещава Куба, където сключва брак с аржентинската преводачка Естер Юдит Сингер и се запознава с Че Гевара. През същата година се установява в Париж, където се свързва с литературния авангард и се увлича по структурализма. Става член на Улипо (Oulipo), „Работилницата за потенциална литература“ и се запознава с Елио Виторини, Ролан Барт, Реймон Кьоно и други. Започва да пише есета и успешно да експериментира с литературните форми, което му носи успех. След началото на 70-те години Итало Калвино е най-превежданият съвременен италиански автор.

През 1975 г. е избран за почетен член на Американската академия, а на следващата година получава Австрийската държавна награда за европейска литература. През 1981 г. става Командор на Ордена на почетния легион.

В 1985 г. умира от мозъчен кръвоизлив, докато подготвя „Американските лекции“, четенето на които предстояло. Те са издадени посмъртно, както и други негови произведения.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • (1947) Il sentiero dei nidi di ragno („Пътеката на паяковите гнезда“)
    Приключението на един поет, София: Народна култура, 1984
  • Ultimo viene il corvo, (1949) - „Последен идва гарванът“
  • Il visconte dimezzato (1952) - „Разполовеният виконт“
  • Fiable italiane (1956) - „Италиански народни приказки“
  • (1957) Il barone rampante
    „Баронът по дърветата“, София: Отечество, 1979
  • (1957) La speculazione edilizia
    в Италианска история. София: ОФ, 1973
  • (1959) Il cavaliere inesistente
    Несъществуващият рицар. София: Народна култура, 1966
  • (1963) Marcovaldo: ovvero, le stagioni in città
    „Марковалдо, или сезоните в града“, прев. Нева Мичева, Пловдив, 2017
  • (1965) Le cosmicomiche
    „Космически комедии“, Пловдив: Х.Г.Данов, 1976
  • (1967) Ti con zero
    „Те нулево“, София:?
  • (1972) Le cittá invisibli
    в „Невидимите градове“[5], София: Народна култура, 1990
  • Il castello dei destini incrociati (1973) - „Замъкът на пресичащите се съдби“
  • (1979) Se una notte d'inverno un viaggiatore
    „Ако пътник в зимна нощ“, прев. Нева Мичева, София: Колибри, 2008
  • (1983) Palomar / "Паломар"
  • (1986) Sotto il sole giaguaro
  • (1988) Lezioni americane: Sei proposte per il prossimo millenio
    „Американски лекции: шест предложения за новото хилядолетие“, прев. Нева Мичева, София: Колибри, 2012
  • (1994) Eremita a Parigi
  • (2002) Mondo scritto e mondo non scritto
  • (2003) Il libro dei risvolti
  • Третият е още жив (разкази), София: Партиздат, 1965

За него[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Итало Калвино
  • Benussi, Cristina (1989). Introduzione a Calvino. Rome: Laterza.
  • Bartoloni, Paolo (2003). Interstitial Writing: Calvino, Caproni, Sereni and Svevo. Leicester: Troubador.
  • Bloom, Harold (ed.)(2002). Bloom's Major Short Story Writers: Italo Calvino. Broomall, Pennsylvania: Chelsea House.
  • Cannon, JoAnn (1981). Italo Calvino: Writer and Critic. Ravenna: Longo Press.
  • Carter III, Albert Howard (1987). Italo Calvino: Metamorphoses of Fantasy. Ann Arbor, Michigan: UMI Research Press.
  • Chubb, Stephen (1997). I, Writer, I, Reader: the Concept of the Self in the Fiction of Italo Calvino. Leicester: Troubador.
  • Gabriele, Tomassina (1994). Italo Calvino: Eros and Language. Teaneck, N.J.: Fairleigh Dickinson University Press.
  • Jeannet, Angela M. (2000) Under the Radiant Sun and the Crescent Moon. Toronto: University of Toronto Press.
  • Markey, Constance (1999). Italo Calvino. A Journey Toward Postmodernism. Gainesville: Florida University Press.
  • —. Interview. "Italo Calvino: The Contemporary Fabulist" in Italian Quarterly, 23 (spring 1982): 77–85.
  • Pilz, Kerstin (2005). Mapping Complexity: Literature and Science in the Works of Italo Calvino. Leicester: Troubador.
  • Ricci, Franco (1990). Difficult Games: A Reading of 'I racconti' by Italo Calvino. Waterloo, Ontario: Wilfrid Laurier University Press.
  • – (2001). Painting with Words, Writing with Pictures. Toronto: University of Toronto Press. ISBN 0-8020-3507-8

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. [ˈiːtalo kalˈviːno]
  2. McLaughlin 1998, с. xii.
  3. За схематична автобиография, без дати и в обем страница и половина, виж Автобиография в българския сборник от негови работи Невидимите градове , с. 324-5
  4. Трите текста са обединени в изданието I nostri antenati (1960) - „Нашите предци“.
  5. Изданието с това заглавие представлява сборник, съдържащ Невидимите градове, Паломар и 33 кратки есета.
Цитирани източници
  • ((en)) McLaughlin, Martin. Italo Calvino. Edinburgh, Edinburgh University Press, 1998. ISBN 978-0-7486-0735-8.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]