Пеги Ашкрофт
| Пеги Ашкрофт Peggy Ashcroft | |
| британска актриса | |
 Пеги Ашкрофт (1936) | |
| Родена | Едит Маргарет Емили Ашкрофт
22 декември 1907 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Уестминстърско абатство, Уестминстър, Обединено кралство |
| Националност |  Великобритания Англия |
| Работила | актриса |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1926 - 1989 |
| Оскари | Най-добра поддържаща женска роля: 1984 „Пътуване към Индия“ |
| Златен глобус | Най-добра поддържаща актриса: 1984 „Пътуване към Индия“ |
| Други награди | Златен глобус за най-добра поддържаща актриса (1985) „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля (25 март 1985)[1] Доктор хонорис кауза (10 май 1986)[2] |
| Семейство | |
| Съпруг | Рупърт Харт-Дейвис (1929-1933; развод) Фьодър Комисаржевски (1934-1936; развод) Джеръми Хътчинсън (1940-1965; развод) |
| Партньор | Пол Робсън Джон Пристли |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | |
| Пеги Ашкрофт в Общомедия | |
Пеги Ашкрофт (на английски: Peggy Ashcroft) е британска актриса. [3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Пеги Ашкрофт е родена на 22 декември 1907 година в Кройдън, Англия. Тя е по-малкото дете и единствена дъщеря на Виолета Мод, родена Бернхайм (1874–1926) и Уилям Уорсли Ашкрофт (1878–1918), земен агент. Според Майкъл Билингтън, нейния биограф, Виолета Ашкрофт е от датски и немски еврейски произход и е запалена любителска актриса.[4] Бащата на Ашкрофт е убит на активна служба през Първата световна война. Тя посещава училище Удфорд, Източен Кройдън, където един от нейните учители насърчава любовта й към Шекспир, но нито учителите, нито майка й одобряват желанието й да стане професионална актриса. Ашкрофт обаче е решена и на 16-годишна възраст се записва в Централното училище за реч и драма, ръководено от Елси Фогърти, от която майка й е вземала уроци преди няколко години. [5] Акцентът на училището е върху гласа и елегантната дикция, които не се харесват на Ашкрофт или на нейния съученик Лорънс Оливие. Тя научава повече от четенето на „Моят живот в изкуството“ от Константин Станиславски, влиятелния директор на Московския художествен театър.[5]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Пеги Ашкрофт работи в по-малки театри още преди да завърши драматично училище, а в рамките на две години след това играе в Уест Енд. Запазва водещото си място в британския театър през следващите 50 години. Винаги е привлечена от идеалите за постоянни театрални трупи, голяма част от работата си е в театър „Старият Вик“ в началото на 1930-те, компаниите на Джон Гилгуд през 1930-те и 1940-те, Кралската Шекспирова компания от 1950-те и Кралски национален театър от 1970-те. Макар и добре оценена в постановките на пиеси на Шекспир, Ашкрофт е известна и със своята отдаденост на съвременната драма, участвайки в пиеси на Бертолт Брехт, Самюел Бекет и Харолд Пинтър. Кариерата й е почти изцяло прекарана в театъра на живо до 1980-те години, когато тя се насочва към телевизията и киното със значителен успех, печелейки Оскар за най-добра поддържаща женска роля и Златен глобус за най-добра поддържаща актриса и няколко британски и европейски награди.
Отличия, награди и почит
[редактиране | редактиране на кода]Британските държавни отличия на Ашкрофт са командир на Орден на Британската империя (CBE) през 1951 г. и Дама, командир на ордена (DBE) през 1956 г. Нейните чуждестранни държавни отличия са Златен медал на краля, Норвегия (1955) и Орден на Св. Олав, Норвегия (командир, 1976 г.). Тя е удостоена с почетни степени от осем университета и е почетен сътрудник на колежа Сейнт Хю, Оксфорд. Тя е наградена със стипендия на Британския филмов институт през 1989 г. [6] В допълнение към наградите Оскар и БАФТА, тя получава и награда на филмовия фестивал във Венеция за „Тя отсъстваше“ (1989), награда БАФТА за телевизионната пиеса „Хванати във влака“ (1980), специална награда от Британската театрална асоциация за телевизионната постановка „Сметана в моето кафе“ (1982), специална награда от БАФТА (1990) и специална награда Лорънс Оливие (1991).[7]
Ашкрофт е почетена с паметна плоча в Ъгъл на поетите, Уестминстърското абатство. Театърът в Кройдън е кръстен „Ашкрофт“ в нейна чест през 1962 г.[4] Кралската Шекспирова компания има сцена наречена „Ашкрофт“ точно над Лебедовия театър в Стратфорд на Ейвън, използвана за репетиции на пиеси.
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Пеги Ашкрофт се омъжва три пъти. Първият й съпруг е Рупърт Харт-Дейвис (1929–1933), вторият е режисьорът Фьодор Комисаржевски (1934), а третият – Джеръми Хътчинсън (1940–1965), от когото има две деца.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Пеги Ашкрофт почива от инсулт в Лондон на 83-годишна възраст.[4] Нейната прах е разпръсната около черница в Голямата градина в Ню Плейс, Стратфорд на Ейвън, която тя е засадила през 1969 г. [8] Паметна служба се провежда в Уестминстърското абатство на 30 ноември 1991 г.[4]
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1935 | Тридесет и деветте стъпала | The 39 Steps | Маргарет | Алфред Хичкок |
| 1959 | Историята на една монахиня | The Nun's Story | майка Матилде | Фред Зинеман |
| 1984 | Пътуване до Индия | A Passage to India | г-жа Мур | Дейвид Лийн |
| 1987 | Когато вятърът задуха | When the Wind Blows | Хилда Блогс | Джими Мураками |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 4139 // Посетен на 31 октомври 2022 г.
- ↑ www5.open.ac.uk
- ↑ www.imdb.com
- 1 2 3 4 Billington, Michael. "Ashcroft, Dame Edith Margaret Emily (Peggy) (1907–1991)", Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, 2010.
- 1 2 "Obituary: Dame Peggy Ashcroft", The Times, 15 June 1991, p. 14
- ↑ BFI Fellows // British Film Institute. Посетен на 17 February 2021.
- ↑ Ashcroft, Dame Edith Margaret Emily, (Dame Peggy Ashcroft)", Who Was Who, online edition, Oxford University Press, 2014.
- ↑ Morris, Sylvia. "Shakespeare's mulberries: trees of history and legend", TheShakespeareBlog.com, 12 August 2013; Prendergast, Thomas A. Poetical Dust: Poets' Corner and the Making of Britain, University of Pennsylvania Press (2015), p. 186 ISBN 0812247507; and Hodgdon, Barbara. The Shakespeare Trade: Performances and Appropriations, University of Pennsylvania Press (1998), pp. 210–211, ISBN 0812213890
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||
| |||||||||||||
| |||||||||||
|
