Пеги Ашкрофт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пеги Ашкрофт
Peggy Ashcroft
британска актриса
Пеги Ашкрофт (1936)
Пеги Ашкрофт (1936)

Родена
Едит Маргарет Емили Ашкрофт
Починала
14 юни 1991 г. (83 г.)

Националност  Великобритания
 Англия
Работила в актриса
Награди Оскар за най-добра поддържаща женска роля (1984)
Златен глобус за най-добра поддържаща актриса (1985)
Актьорска кариера
Активност 1926 - 1989
Оскари Най-добра поддържаща женска роля:
1984 Пътуване към Индия
Награди Златен глобус Най-добра поддържаща актриса:
1984 Пътуване към Индия
Семейство
Съпруг Рупърт Харт-Дейвис
(1929-1933; развод)
Фьодър Комисаржевски
(1934-1936; развод)
Джеръми Хътчинсън
(1940-1965; развод)
Деца 2

Уебсайт
Пеги Ашкрофт в Общомедия
В „Родос на Африка“ (1936)

Пеги Ашкрофт (на английски: Peggy Ashcroft) е британска актриса. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пеги Ашкрофт е родена на 22 декември 1907 година в Кройдън, Англия. Тя е по-малкото дете и единствена дъщеря на Виолета Мод, родена Бернхайм (1874–1926) и Уилям Уорсли Ашкрофт (1878–1918), земен агент. Според Майкъл Билингтън, нейният биограф, Виолета Ашкрофт е от датски и немски еврейски произход и е запалена любителска актриса. [2] Бащата на Ашкрофт е убит на активна служба през Първата световна война. Тя посещава училище Удфорд, Източен Кройдън, където един от нейните учители насърчава любовта й към Шекспир, но нито учителите, нито майка й одобряват желанието й да стане професионална актриса. Ашкрофт обаче е решена и на 16-годишна възраст се записва в Централното училище за реч и драма, ръководено от Елси Фогърти, от която майка й е вземала уроци преди няколко години. [3] Акцентът на училището беше върху гласа и елегантната дикция, които не се харесаха на Ашкрофт или на нейния съученик Лорънс Оливие. Тя научава повече от четенето на „Моят живот в изкуството“ от Константин Станиславски, влиятелния директор на Московския художествен театър. [3]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Пеги Ашкрофт работи в по-малки театри още преди да завърши драматично училище, а в рамките на две години след това играе в Уест Енд. Запазва водещото си място в британския театър през следващите 50 години. Винаги е привлечена от идеалите за постоянни театрални трупи, голяма част от работата си е в театър „Старият Вик“ в началото на 1930-те, компаниите на Джон Гилгуд през 1930-те и 1940-те, Кралската Шекспирова компания от 1950-те и Кралски национален театър от 1970-те. Макар и добре оценена в Шекспир, Ашкрофт е известна и със своята отдаденост към съвременната драма, появявайки се в пиеси на Бертолт Брехт, Самюел Бекет и Харолд Пинтър. Кариерата й е почти изцяло прекарана в театъра на живо до 1980-те години, когато тя се насочва към телевизията и киното със значителен успех, печелейки Оскар за най-добра поддържаща женска роля и Златен глобус за най-добра поддържаща актриса и няколко британски и европейски награди.

Отличия, награди и почит[редактиране | редактиране на кода]

Британските държавни отличия на Ашкрофт са командир на Орден на Британската империя (CBE) през 1951 г. и Дама, командир на ордена (DBE) през 1956 г. Нейните чуждестранни държавни отличия са Златен медал на краля, Норвегия (1955) и Орден на Св.Олав, Норвегия (командир, 1976 г.). Тя е удостоена с почетни степени от осем университета и е почетен сътрудник на колежа Сейнт Хю, Оксфорд. Тя е наградена със стипендия на Британския филмов институт през 1989 г. [4] В допълнение към наградите Оскар и БАФТА, тя получава и награда на филмовия фестивал във Венеция за „Тя отсъстваше“ (1989), награда БАФТА за телевизионната пиеса „Хванати във влака“ (1980), специална награда от Британската театрална асоциация за телевизията игра „Сметана в моето кафе“ (1982), специална награда от БАФТА (1990) и специална награда Лорънс Оливие (1991). [5]

Ашкрофт е отбелязан с паметна плоча в Ъгъл на поетите, Уестминстърското абатство. Театърът в Кройдън е кръстен „Ашкрофт“ в нейна чест през 1962 г. [6] Кралската Шекспирова компания има сцена наречена „Ашкрофт“ точно над Лебедовия театър в Стратфорд на Ейвън, използвана за репетиции на пиеси.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Пеги Ашкрофт се омъжва три пъти. Първият й съпруг е Рупърт Харт-Дейвис (1929–1933), вторият е режисьора Фьодор Комисаржевски (1934), а третият – Джеръми Хътчинсън (1940–1965) от когото има две деца.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Пеги Ашкрофт почива от инсулт в Лондон на 83-годишна възраст. [7] Нейната прах е разпръсната около черница в Голямата градина в Ню Плейс, Стратфорд на Ейвън, която тя е засадила през 1969 г. [8] Паметна служба се провежда в Уестминстърското абатство на 30 ноември 1991 г. [9]

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1935 Тридесет и деветте стъпала The 39 Steps Маргарет Алфред Хичкок
1959 Историята на една монахиня The Nun's Story майка Матилде Фред Зинеман
1987 Когато вятърът задуха When the Wind Blows Хилда Блогс Джими Мураками

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.imdb.com
  2. Billington, Michael. "Ashcroft, Dame Edith Margaret Emily (Peggy) (1907–1991)", Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, 2010, retrieved 15 January 2015
  3. а б "Obituary: Dame Peggy Ashcroft", The Times, 15 June 1991, p. 14
  4. BFI Fellows. // BFI. Посетен на 17 February 2021.
  5. Ashcroft, Dame Edith Margaret Emily, (Dame Peggy Ashcroft)", Who Was Who, online edition, Oxford University Press, 2014, retrieved 15 January 2015
  6. Billington, Michael. "Ashcroft, Dame Edith Margaret Emily (Peggy) (1907–1991)", Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, 2010, retrieved 15 January 2015
  7. Billington, Michael. "Ashcroft, Dame Edith Margaret Emily (Peggy) (1907–1991)", Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, 2010, retrieved 15 January 2015
  8. Morris, Sylvia. "Shakespeare's mulberries: trees of history and legend", TheShakespeareBlog.com, 12 August 2013; Prendergast, Thomas A. Poetical Dust: Poets' Corner and the Making of Britain, University of Pennsylvania Press (2015), p. 186 ISBN 0812247507; and Hodgdon, Barbara. The Shakespeare Trade: Performances and Appropriations, University of Pennsylvania Press (1998), pp. 210–211, ISBN 0812213890
  9. Billington, Michael. "Ashcroft, Dame Edith Margaret Emily (Peggy) (1907–1991)", Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, 2010, retrieved 15 January 2015

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]