Делфин Сериг

Делфин Сериг
Delphine Seyrig
	Делфин Сериг Delphine Seyrig
френска актриса
	Делфин Сериг около 1972 г.
Родена	10 април 1932 г. Бейрут, Френски мандат в Сирия и Ливан
Починала	15 октомври 1990 г. (58 г.) Париж, Франция
Погребана	Монпарнаско гробище, Париж, Франция
Актьорска кариера
Активност	1954 – 1990 г.
Семейство
Баща	Анри Сериг
Съпруг	Джак Йънгърман
Деца	1
Уебсайт	Страница в IMDb
	Делфин Сериг в Общомедия

Делфин Клер Белсиан Сериг (на френски: Delphine Claire Beltiane Seyrig) е френска актриса.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 10 април 1932 г. в Бейрут в протестантското семейство на френския археолог Анри Сериг и швейцарката Ермин дьо Сосюр, племенница на философа Фердинанд дьо Сосюр. Семейството живее в Бейрут, а по време на Втората световна война – в Ню Йорк. Делфин Сериг учи в Париж и Ню Йорк.

Отначало играе в телевизионни филми. Получава международна известност с главната роля в „Миналата година в Мариенбад“ („L'Année dernière à Marienbad“, 1961). През следващите години тя е сред водещите актриси на френското кино с участия във филми като „Мюриел или времето на едно завръщане“ („Muriel ou Le temps d'un retour“, 1963), „Откраднати целувки“ („Baisers volés“, 1968), „Дискретният чар на буржоазията“ („Le Charme discret de la bourgeoisie“, 1972).

Сериг е основна феминистка фигура във Франция. По време на кариерата си тя използва статута си на знаменитост, за да популяризира правата на жените. Най-значимият от трите филма, които е режисирала, е „Sois belle et tais-toi“ („Бъди красива и мълчи“) от 1977 г. В него актрисите Шърли Маклейн, Мария Шнайдер и Джейн Фонда откровено говорят за нивото на сексизъм, с което трябва да се справят във филмовата индустрия. Заедно с Карол Русопулос режисира адаптация на манифеста SCUM от Валери Соланас.^[2] През 1982 г. тя е ключовият член на групата, основала в Париж Аудиовизуалния център „Симон дьо Бовоар“, който поддържа голям архив от заснети и записани произведения на жени и продуцира произведения от и за жени. През 1989 г. на Сериг е посветено изданието на Международния женски филмов фестивал в Кретей, Франция.

Делфин Сериг умира на 15 октомври 1990 г. в Париж.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година	филм	оригинално заглавие	роля	режисьор
1961	Миналата година в Мариенбад	L'Année dernière à Marienbad	Жената	Ален Рене
1969	Откраднати целувки	Baisers volés	Фабиен Табар	Франсоа Трюфо
1969	Млечният път	La Voie lactée	Проститутка	Луис Бунюел
1972	Дискретният чар на буржоазията	Le charme discret de la bourgeoisie	Симона Тевено	Луис Бунюел
1973	Денят на Чакала	The Day of the Jackal	графиня Колет-де-Монпелие	Фред Зинеман

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Delphine Seyrig в larousse.fr
↑ Fleckinger, Hélène, Carou, Alain, Faucon, Térésa. SCUM Manifesto: film, texts and archives about the 1976 staged reading of extracts from Valerie Solanas’s SCUM Manifesto by Carole Roussopoulos and Delphine Seyrig. Paris, Naima Editions, 2018. ISBN 978-2-37440-100-3.