Мария Шнайдер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария Шнайдер
Maria Schneider
Мария Шнайдер през 2001 г.
Мария Шнайдер през 2001 г.
Родена
Починала
Националност Флаг на Франция Франция
Активни години 1969 – 2011
Значими роли Последно танго в Париж
Уебсайт
Мария Шнайдер в Общомедия

Мария Шнайдер (на френски: Maria Schneider) е френска актриса, най-известна с участието си във филма „Последно танго в Париж“.[5]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мария е дъщеря на немската актриса от румънски произход Мари Кристин Шнайдер и на френския филмов актьор Даниел Желин. Майка ѝ я отглежда напълно сама, докато Мария не напуска дома на 15-годишна възраст и не заминава за Париж. Там тя прави първите си стъпки в киното с епизодични появи във филмите от 1970 година „Madly“ и „L'Arbre de Noël“.

Шнайдер постига международен успех с участието си в скандалния филм на Бернардо Бертолучи „Последно танго в Париж“, който разказва историята на наскоро овдовял американец, който се впуска в анонимна сексуална връзка с млада парижанка, която скоро ще се омъжи. Във филма тя си партнира с Марлон Брандо. Представянето на сексуално насилие, емоционална нестабилност и груб език се оказват неприемливи в много държави и филмът попада под цензурата или направо е забранен за показване. Самата Шнайдер добива особена популярност с неподправените си голи сцени в продукцията. Участието ѝ в „Последно танго в Париж“ оказва особено влияние върху бъдещите ѝ професионални начинания. Следващите роли, които Мария получава, са на предизвикателни и обаятелни млади жени, които не страдат от излишни предразсъдъци. Животът на Шнайдер е изпълнен с множество скандали, а скоро в медийното пространство тръгва слуха, че неин баща е Даниел Желин. По това време младата актриса не знае в действителност кой е баща ѝ.

През 1974 година Шнайдер публично обявява, че е бисексуална.

През 1976 година след поредица от ексцесии с наркотици и алкохол по време на снимките на „Калигула“ Шнайдер изпада в нервен срив и влиза в клиника, където по нейните думи има кратка афера със съквартирантката си. Престоят ѝ в клиниката не ѝ позволява да играе във филма „Двадесети век“ на Бертолучи, който според мнозина е щял да бъде преломен момент в кариерата на младата актриса.

През 1980 година животът ѝ се подобрява значително.

„Извадих голям късмет – Загубих много приятели заради наркотиците – но през 1980 година се запознах с човек, който ми помогна да ги откажа. Наричам този човек моят ангел и оттогава сме заедно. Няма да кажа дали е мъж или жена. Това е моята тайна градина. Искам да си остане в загадка.“[6] След завръщането си на големия екран Шнайдер се снима основно в нискобюджети продукции без особен успех. Между 1983 и 1989 година не се снима в нито един филм, а появите ѝ през последните двадесет години са спорадични, основно в телевизионни продукции.

Мария Шнайдер умира от рак на 3 февруари 2011 година в родния си град Париж. На погребението ѝ присъстват Клаудия Кардинале, Ален Делон, Бернард Блие, Андрея Ферел и други. Делон чете спомен за актрисата от Бриджит Бардо.[7]

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1972 Последно танго в Париж Ultimo tango a Parigi Джейни Бернардо Бертолучи
1975 Професия: Репортер Professione: reporter Момичето Микеланджело Антониони
1991 Осъждането La Condanna Селянка Марко Белокио
1996 Джейн Еър Jane Eyre Берта Франко Дзефирели
2000 Актьори Les Acteurs Себе си/Мари-Сесил Негре Бертран Блие

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 27 април 2014.
  2. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015.
  3. а б Discogs, Посетен на 9 октомври 2017, Указан като: Maria Schneider (2).
  4. www.guardian.co.uk.
  5. www.nytimes.com
  6. www.dailymail.co.uk
  7. www.purepeople.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за