Катрин Хепбърн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Катрин Хепбърн
Katharine Hepburn promo pic.jpg
Хепбърн през 1941 г.
Родена Катрин Хътън Хепбърн
Починала
29 юни 2003 г. (96 г.)
Олд Сейбрук, Кънектикът, САЩ
Активни години 1928-1994
Брачни партньори Лъдлоу Огден Смит (1928-1934)
Оскари 1933 „Утринна слава“
1967 „Познай кой ще дойде на вечеря“
1968 „Лъвът през зимата“
1981 „На златното езеро
Награди Еми 1975 „Любов сред развалините“
Награди на БАФТА 1967 „Познай кой ще дойде на вечеря“
1968 „Лъвът през зимата“
1981 „На златното езеро“
Страница в IMDb
Катрин Хепбърн в Общомедия

Катрин Хепбърн (на английски: Katharine Hepburn) е американска водеща актриса в Холивуд в продължение на 60 години и единствената носителка на 4 награди „Оскар“, записана в „Рекордите на Гинес“. Известна е най-вече със своята остроумност, независимост и елегантност. През 1999 г. е обявена от Американския филмов институт за най-голямата звезда сред жените на класическото кино в Холивуд. Остава активна и в напреднала възраст. Последната ѝ поява на екрана е през 1994 г. когато е на 87 години. След определен период на неактивност и влошено здраве, Хепбърн умира през 2003 г. на 96-годишна възраст.

Катрин Хепбърн успява да избегне публицистичната машина на Холивуд и да запази личния си живот в тайна, като отказва да спазва правилата и да се се придържа към очакванията на обществото за жените от това време. Тя е пряма, атлетична и носи панталони преди тази практика да е общоприета мода за жените. Запазва 26-годишната си любовна връзка със Спенсър Трейси скрита от обществеността, макар той никога да не се развежда с жена си. С нетрадиционния си начин на живот и независимите героини, които изобразява в театъра и на екрана, тя става символ на модерната жена на 20-ти век в САЩ и се превръща във важна културна фигура.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Катрин Хепбърн е родена в Хартфорд, Кънектикът, на 12 май 1907 г. и е второто от общо шест деца. Баща ѝ е уролог в болницата на града, а майка ѝ се занимава с феминистка кампания. И двамата ѝ родители са с прогресивни убеждения и се борят за социална промяна в САЩ. Като дете, Хепбърн се присъединява към майка си на няколко демонстрации[1]. Децата от семейство Хепбърн са отгледани да уважават свободата на словото и са насърчавани да мислят и водят дискусии на всяка тема, която пожелаят. Родителите ѝ са критикувани от обществото за своите прогресивни възгледи, които стимулират Хепбърн да се бори срещу бариерите с които се сблъсква[2][3]. Тя разбира от най-ранна възраст, че има забележителни родители и се чувства изключително щастливa, че с възпитанието си са осигурили основата на успеха ѝ[4][5].

Младата Катрин е мъжкарана и носи косата си късо подстригана. Томас Хепбърн иска децата му да използват своите умове и тела пълноценно и ги учи да плуват, тичат, гмуркат, яздят и да играят голф и тенис[6] . Голфът става страст на Катрин. Тя обича да плува и взима ледено студени бани всяка сутрин. Обича филмите от най-ранна възраст и гледа един всяка събота вечер. Поставя пиеси и ги изпълнява за съседите си заедно с приятели и роднини за 50 цента на билет за набиране на средства за навахо.

На 3 април 1921 г. по време на посещение при приятели в Гринуич Вилидж, Хепбърн открива безжизненото тяло на обожавания от нея по-голям брат, Том. Причината за смъртта се счита самоубийство. Семейство Хепбърн обаче отрича, че е самоубийство и твърди, че смъртта на Том е неуспял експеримент. Инцидентът прави Хепбърн нервна, мрачна и подозрителна към хората. Тя стои настрана от другите деца, спира да ходи на училище и започва да взима частни уроци.

През 1924 Катрин Хепбърн започва да посещава колеж. Тя отива предимно за да не разочарова майка си, която е учила там; стеснителна е и се чувства неудобно сред съучениците си. Бори се със схоластичните изисквания на университета. Именно тук започва да играе редовно на сцената на университетския театър. Завършва със степен по история и философия през юни 1928 г.[7]

Театрален дебют[редактиране | редактиране на кода]

Първи успехи в Холивуд[редактиране | редактиране на кода]

Кариерата ѝ на водеща холивудска звезда продължава почти 70 години, като през това се снима в различни жанрове филми – комедии и драми. През 1999 г. Американският филмов институт я обявява за най-добрата актриса в историята на Холивуд.[8]

Едни от най-известните филми, в които се е снимала са „Филаделфийска история“ (1940), „Познай кой ще дойде на вечеря“, „Лъвът през зимата“, „На златното езеро“ и „Утринна слава“, като получава Оскар за последните четири. Последното ѝ участие е от 1994 г. във филма „Любовна история“ когато е на 87 г. Умира през 2003 г. на 96 години. През 2003 година излиза книгата „Спомени за Кейт“ (Kate remembered) на Скот Бърг.

Невярваща в институцията на брака (въпреки че има един брак, когато е много млада), тя има дългогодишна любовна връзка с актьора Спенсър Трейси (както на екрана, така и в живота), продължила 26 години – започва през 1941 г. и продължава до годината на неговата смърт през 1967 г. За това време те се снимат заедно в девет филма. Тя е различна от установения холивудски стереотип за жена – пряма, уверена, атлетична и носеща панталони много преди да излязат на мода за жени.

Уолт Дисни я обезсмъртява като малката Бо-Пип в късометражната анимация "Mother Goose Goes Hollywood”

Мартин Скорсезе създава „Авиаторът“ – филм за аферата между Катрин Хепбърн и милиардерът Хауърд Хюз.

Кейт Бланшет печели наградата „Оскар за най-добра поддържаща женска роля“ за изпълнението си на Катрин Хепбърн. Така тя става първата актриса, спечелила Оскар за ролята си като предишна носителка на Оскар.

Избрана Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Заглавие на български Оригинално заглавие Роля Бележки
1932 „Молба за развод“ „Bill of Divorcement“ Сидни
1933 „Утринна слава“ „Morning Glory“ Ева Лъвлейс Оскар за най-добра женска роля
1933 „Малки жени“ „Little Women“ Джозефин „Джо“ Марч Награда на Венецианския филмов фестивал
1935 „Алис Адамс“ „Alice Adams“ Алис Адамс Втора награда на Ню Йоркските филмови критици
номинация - Оскар за най-добра женска роля
1938 „Да отглеждаш бебе“ „Bringing Up Baby“ Сюзън
1938 „Ваканция“ „Holiday“ Линда Сийтън
1940 Филаделфийска история „The Philadelphia Story“ Трейси Лорд Наградата на Ню Йоркските филмови критици
номинация – Оскар за най-добра женска роля
1959 Внезапно, миналото лято „Suddenly, Last Summer“ Вайълет Венейбъл номинация – Оскар за най-добра женска роля
номинация – Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филм
1967 „Познай кой ще дойде на вечеря“ „Guess Who's Coming to Dinner“ Кристина Дрейтън Оскар за най-добра женска роля
Награда на БАФТА за най-добра актриса в главна роля
номинация – Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филм
1968 „Лъвът през зимата“ „The Lion in Winter“ Елеонор Аквитанска Оскар за най-добра женска роля
Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филм
Награда на БАФТА за най-добра актриса в главна роля
1971 „Жените на Троя“ „The Trojan Women“ Хекуба Награда на филмовите критици в Канзас
1975 „Рустър Когбърн“ „Rooster Cogburn“ Юла Гуднайт
1981 На златното езеро „On Golden Pond“ Етъл Фейър Оскар за най-добра женска роля
Награда на БАФТА за най-добра актриса в главна роля
номинация – Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филм
1984 „Грейс Куигли“ „Grace Quigley“ Грейс Куигли Наградата на Монреалския филмов фестивал
1994 „Любовна афера“ „Love Affair“ Джини

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Chandler (2011) p. 37.
  2. "Katharine Hepburn: Part 2". The Dick Cavett Show American Broadcasting Company. October 3, 1973. Stated by Hepburn in this interview.
  3. Higham (2004) p. 4; Chandler (2011) p. 39; Prideaux (1996) p. 74.
  4. "Katharine Hepburn: Part 1". The Dick Cavett Show American Broadcasting Company. October 2, 1973.
  5. Berg (2004) p. 47.
  6. Hepburn (1991) p. 43; Higham (2004) p. 2.
  7. Horton and Simmons (2007) p. 119.
  8. ((en)) AFI's 100 Years…100 Stars

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за