Джон Уейн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джон Уейн
John Wayne
американски актьор
Джон Уейн (1965)
Джон Уейн (1965)

Роден
Мериън Робърт Морисън
Починал
Погребан Калифорния, САЩ

Националност Флаг на САЩ САЩ
Образование Южнокалифорнийски университет
Актьорска кариера
Активност 1926-1976
Оскари Най-добър актьор: Непреклонните (1970)
Награди Златен глобус Най-добър актьор: Непреклонните (1970)
Семейство
Съпруга Джозефин Алиша Сенс
(1933-1945; развод)
Есперанса Баур
(1946-1953; развод)
Пилар Палет
(1954-1979; смъртта му)
Партньор Марлене Дитрих
Деца 7

Подпис John Wayne signature.svg
Уебсайт www.johnwayne.com
Джон Уейн в Общомедия

Мериън Робърт Морисън[1] (на английски: Marion Robert Morrison) (26 май 1907 – 11 юни 1979), познат със своя професионален псевдоним Джон Уейн (John Wayne), и наричан от американските си почитатели „Дюк“ (Duke – Дукът), е американски актьор, режисьор, продуцент и носител на Президентския медал за свобода.[2][3] В продължение на три десителетия той е един от най-известните и восокоплатени холивудски артисти, натрупал слава със своите емблематични роли в уестърн филмите.[4][5]

Кариерата на Уейн започва още от нямото кино. Продължава със звуковите филми, където се превръща в една от най-известните кинозвезди от „Златната ера на Холивуд“.[6] През 1999 г. Американският филмов институт включва Уейн под номер 13 в класацията на най-големите звезди мъже на класическото холивудско кино[7].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мериъм Робърт Морисън е роден на 26 май 1907 г., на Втора южна улица 224 в Уинтърсет, Айова.[8] Местният вестник „Уинтърсет Мадисониан“ оповестява на четвърта страница на изданието си от 30 май 1907 г., че Мериън тежи 13 фунта (около 6 кг). Уейн твърди, че неговото бащино име скоро е променено на Майкъл, след като родителите му решават, че следващото им дете ще се казва Робърт. Изследваният обаче не показват такъива официални промени. Официалното име на Уейн остава Мериън Робърт Морисън през целия му живот.[9][10] Бащата на Уейн Клайд Ленърд Морисън (1884-1937) е син на ветерана от Гражданската война Мериън Майкъл Морисън (1845-1915). Майката на Уейн Мери „Моли“ Алберта Браун (1885-1970) е от Ланкастър, окръг Небраска. Уейн има шотландски, английски и ирландски корени.[11] Неговият прапрадядо Робърт Морисън (роден 1782) напуска графство Антрим, Ирландия с майка си и пристига в Ню Йорк 1799 г. и се установяват в Адамс, Охайо. Семейство Морисън са дошли от Западните острови на Шотландия.[12] Уейн е отгледан в презвитерианската вяра.[12]

Семейството му заживява в Глендейл през 1911 г.

Следва в Южнокалифорнийския университет, но не го завършва.

Джон Уейн умира на 11 юни 1979 г. в Лос Анджелис след рак на стомаха и на белия дроб.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1930 Големият път The Big Trail Брек Колман Раул Уолш
1932 Обуздай го, каубой Ride Him, Cowboy Джон Друри Фред Алън
1939 Дилижанс Stagecoach Хенри „The Ringo Kit“ (Ринго хлапето) Джон Форд
1940 Дълго пътешествие към дома The Long Voyage Home Оле Олсън Джон Форд
1942 Среща във Франция Reunion in France Пат Талбот Жул Дасен
1948 Форт Апачи Fort Apache Капитан Кърби Йорк Джон Форд
1948 Ред Ривър Red River Томас „Том“ Дънсън Хауърд Хоукс
1949 Тя носеше жълта панделка She Wore a Yellow Ribbon Капитан Нейтън Бритълс Джон Форд
1949 Пясъците на Иво Джима Sands of Iwo Jima Сержант Джон М. Стрикер Алън Дуан
1950 Рио Гранде Rio Grande Подполковник Кърби Йорк Джон Форд
1952 Тихият човек The Quiet Man Шон Торнтън Джон Форд
1953 Хондо Hondo Хондо Лейн Джон Фароу
1955 Преследване в морето The Sea Chase Капитан Карл Ерлих Джон Фароу
1956 Следотърсачите The Searchers Итън Едуардс Джон Форд
1957 Крилата на орлите The Wings of Eagles Франк (Сприг) Уад Джон Форд
1957 Легенда за изгубените Legend of the Lost Джо Дженуъри Хенри Хатауей
1959 Рио Браво Rio Bravo Джон Т.Ченс Хауърд Хоукс
1960 На север, към Аляска North to Alaska Сам Маккорд Хенри Хатауей
1962 Човекът, който застреля Либърти Валънс The Man Who Shot Liberty Valance Том Донифон Джон Форд
1962 Хатари! Hatari! Шон Мърсър Хауърд Хоукс
1962 Най-дългият ден The Longest Day Бенджамин Вандервоорт
1962 Как беше завладян Запада How the West Was Won генерал Уилям Шърман Хатауей, Форд, Маршал
1963 Рифът на Донован Donovan's Reef Майкъл Патрик (Гънс) Донован Джон Форд
1963 Маклинтък! McLintock! Джордж Маклинтък Андрю Маклаглън
1965 Синовете на Кейти Елдър The Sons of Katie Elder Джон Хенри Хатауей
1966 Ел Дорадо El Dorado Коул Торнтън Хауърд Хоукс
1967 Военният фургон The War Wagon Тау Джаксън Бърт Кенеди
1968 Зелените барети The Green Berets Полковник Майк Кърби Джон Уейн, Рей Келог
1969 Непреклонните True Grit Рустър Когбърн Хенри Хатауей
1969 Непобедимите The Undefeated Полковник Джон Хенри Томас Андрю Маклаглън
1971 Големия Джейк Big Jake Джейĸ MaĸKендълс Джордж Шърман
1972 Каубоите The Cowboys Уил Андерсен Марк Райдел
1973 Обирджии на влакове The Train Robbers Лейн Бърт Кенеди
1973 Кейхил щатски шериф Cahill U.S. Marshal щатски шериф Дж. Д. Кейхил Андрю Маклаглън
1975 Браниган Brannigan Лейтенант Джеймс Браниган Дъглас Хикокс
1975 Рустър Когбърн Rooster Cogburn Шериф Рубен Джей (Рустър) Когбърн Стюарт Милър
1976 Стрелецът The Shootist Джон Бърнард Букс Дон Сийгъл

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Daniel, Diane. „In Iowa, a New John Wayne Museum“. // Ню Йорк Таймс, 27 февруари 2015. Посетен на 2 октомври 2020. (на английски)
  2. Kehr, Dave. „John Wayne News“. // Ню Йорк Таймс. Посетен на 2 октомври 2020. (на английски)
  3. „Public Papers of the Presidents of the United States, Jimmy Carter, 1980 – 1981, Book 2: May 24 to September 26, 1980“. Government Printing Office, 1980. p. 1061. (на английски)
  4. „John Wayne“. // The Numbers. Посетен на 2 октомври 2020. (на английски)
  5. „Quigley's Annual List of Box-Office Champions, 1932 – 1970“. // Reel Classics. Архивиран от оригинала на 28 април 2016. Посетен на 2 октомври 2020. (на английски)
  6. John Wayne (I) (1907 – 1979), IMDb.com.
  7. AFI's 100 Years ... 100 Stars. // American Film Institute, 16 юни 1999. Архивиран от оригинала на 13 януари 2013. Посетен на 20 февруари 2012.
  8. Рождено свидетелство, Медисън, Айова.
  9. Roberts & Olson 1995, с. 8 – 9.
  10. Wayne, John, My Kingdom, unfinished draft autobiography, University of Texas Library.
  11. Goldstein, Norm et al. „John Wayne: A Tribute“. 1980. ISBN 9780030530210. p. 12. (на английски)
  12. а б Roberts & Olson 1995.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]