Емил Янингс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емил Янингс
Emil Jannings
немски актьор

Роден
Теодор Фридрих Емил Яненц
Починал

Националност Флаг на Германия Германия
Професия актьор
Актьорска кариера
Активност 1914-1945

Уебсайт
Емил Янингс в Общомедия

Емил Янингс (алтернативно произношение Емил Джанингс, на немски: Emil Jannings) (23 юли 1884 г. – 2 януари 1950 г.) е немски актьор, популярен в Холивуд през 1920-те. Той е първият носител на Оскар, удостоен с наградата за най-добър актьор на церемонията през 1929 г. Към днешна дата, Янингс все още е единственият германец, печелил Оскар за най-добър актьор. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Известен е със сътрудничеството си с Фридрих Мурнау и Йозеф фон Щернберг, включително „Синият ангел“, с Марлене Дитрих. Филмът е замислен като средство за лансиране на неговата кариера в новата среда на говорящото кино, но Дитрих го засенчва. По-късно Янингс участва в редица филми с нацистка пропаганда, което го прави негоден като актьор след падането на Третия райх.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1924 Последният човек Der letzte Mann портиер в хотел Фридрих Мурнау
1926 Фауст - Германска народна приказка Faust: Eine deutsche Volkssage Мефистофел Фридрих Мурнау
1928 Последната заповед The Last Command великия княз Сергей Александрович Йозеф фон Щернберг
1930 Синият ангел Der blaue Engel Професор Имануел Рат Йозеф фон Щернберг

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]