Емил Янингс
Облик
| Емил Янингс Emil Jannings | |
| немски актьор | |
| Роден | Теодор Фридрих Емил Яненц
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Австрия |
| Националност | |
| Работил | актьор |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1914-1945 |
| Награди | „Оскар“ за най-добра мъжка роля (16 май 1929)[1] |
| Семейство | |
| Съпруга | няма (1908 – 1913) |
| Подпис | |
| Уебсайт | |
| Емил Янингс в Общомедия | |
Емил Янингс (алтернативно произношение Емил Джанингс, на немски: Emil Jannings) (23 юли 1884 г. – 2 януари 1950 г.) е немски актьор, популярен в Холивуд през 1920-те. Той е първият носител на Оскар, удостоен с наградата за най-добър актьор на церемонията през 1929 г. Към днешна дата Янингс все още е единственият германец, печелил Оскар за най-добър актьор. [2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Известен е със сътрудничеството си с Фридрих Мурнау и Йозеф фон Щернберг, включително „Синият ангел“, с Марлене Дитрих. Филмът е замислен като средство за лансиране на неговата кариера в новата среда на говорещото кино, но Дитрих го засенчва. По-късно Янингс участва в редица филми с нацистка пропаганда, което го прави негоден като актьор след падането на Третия райх.
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филм | Оригинално заглавие | Роля | Режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1924 | Последният човек | Der letzte Mann | портиер в хотел | Фридрих Мурнау |
| 1926 | Фауст - Германска народна приказка | Faust: Eine deutsche Volkssage | Мефистофел | Фридрих Мурнау |
| 1928 | Последната заповед | The Last Command | великия княз Сергей Александрович | Йозеф фон Щернберг |
| 1930 | Синият ангел | Der blaue Engel | Професор Имануел Рат | Йозеф фон Щернберг |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||
|
