Юл Бринър

Юл Бринър
Yul Brynner
	Юл Бринър Yul Brynner
американски актьор
	Юл Бринър в „Анна и кралят“ (1972)
Роден	Юлий Борисович Бринер 11 юли 1920 г. Владивосток, Далекоизточна република
Починал	10 октомври 1985 г. (65 г.) Ню Йорк, САЩ
Погребан	Франция
Религия	Православна църква
Националност	САЩ
Работил	актьор
Актьорска кариера
Активност	1941 – 1985
Оскари	Най-добър актьор:; „Кралят и аз“ (1956)
Златен глобус	Ниминация: (1956)
Други награди	„Оскар“ за най-добра мъжка роля (27 март 1957); Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (1999); Награда Тони (1952)
Семейство
Баща	Борис Бринер
Майка	Мария Димитриевна
Съпруга	Вирджиния Гилмор; (1944 – 1960; развод); Дорис Клейнър; (1960 – 1967; развод); Жаклин Тион де ла Чайм; (1971 – 1981; развод); Кати Лий; (1983 – 1985; смъртта ѝ)
Партньор	Марлене Дитрих
Деца	5
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Юл Бринър в Общомедия

Юл Бринър (на английски: Yul Brynner), роден като Юлий Борисович Бринер, е американски филмов и театрален актьор от руски произход. Занимавал се е също с фотография и е автор на 2 книги.

Биография

Роден е на 11 юли 1920 г. в град Владивосток в тогавашната Далекоизточна република, като Юлий Борисович Бринер. Родитителите му са Борис Юлиевич Бринер, син от смесения брак на швейцареца Юлис/Жул Бринер и рускинята Наталия Йосифевна Куркутова от Иркутск (в чието потекло има и бурятска жилка), който работи като минен инженер, и Мария Димитриевна, учила за актриса и певица потомка на руски интелигенти.

Борис Бринер напуска семейството си, след което Мария, заедно малкия Юлий и сестра му Вера се мести в китайския град Харбин, където двамата посещават училище, ръководено от YMCA („Младежка християнска организация“). През 1934 г. заживяват в Париж, където през Втората световна война Юлий работи като френскоговорещ радиоговорител към американския „Офис на военната информация“, разпръсквайки пропаганда към окупираната част от Франция. През 1941 г. той отпътува за САЩ, за да учи при играещия преподавател от руски произход Майкъл Чехов, с чиято театрална трупа тръгва на турне из страната.

В Съединените щати той вече се представя с псевдонима Юл Бринър. За първи път се снима в киното през 1949 г. във филма „Пристанището на Ню Йорк“. Името му излиза на преден план в американската киноиндустрия през 1956 г., след участието в продукциите „Десетте божи заповеди“ и „Кралят и аз“ (за което е удостоен с награда „Оскар“ за ролята си на Монгкут, крал на Сиам). От тази роля Бринър възприема визията с голо обръсната глава, която се превръща в негов характерен стил през годините. Така се снима (редом с множеството бележити актьори) и през 1960 г. в образа на един от каубоите-наемници, обединени в едноименната банда във филма „Великолепната седморка“ – един от най-великите уестърни в историята на киното. Има и редица други динамични и иновативни изпълнения в разнообразни жанрове.

Умира през 1985 година.^[2] На фасадата на родната му сграда в днешни дни е поставен възпоменателен барелеф.^[3]

Година	Филм	Оригинално заглавие	Роля	Режисьор
1956	Кралят и аз	The King and I	Крал Монгкут на Сиам	Уолтър Ланг
1956	Десетте Божи заповеди	The Ten Commandments	Рамзес II	Сесил Демил
1958	Братя Карамазови	The Brothers Karamazov	Дмитрий Карамазов	Ричард Брукс
1959	Соломон и Савската царица	Solomon and Sheba	Соломон	Кинг Видор
1960	Великолепната седморка	The Magnificent Seven	Крис	Джон Стърджис
1964	Покана за наемник	Invitation to a Gunfighter	Жул Гаспар д'Естен	Ричард Уилсън
1965	Моритури	Morituri	Капитан Мюлер	Бернхард Вики

Награди^[4]
Награда	Категория	Филм	Резултат
Награди „Оскар“	Най-добър актьор в главна роля (1957)	Кралят и аз	награда
Награди „Лаурел“	Най-добър актьор (1960)	Великолепната седморка	номинация
Награди „Златен глобус“	Най-добър актьор в главна роля (1957)	Кралят и аз	номинация

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за