Юл Бринър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юл Бринър
Yul Brynner
американски актьор
Юл Бринър в „Анна и кралят“ (1972)
Юл Бринър в „Анна и кралят“ (1972)

Роден
Юлий Борисович Бринер
Починал
ПогребанФранция

РелигияПравославна църква
Националност САЩ
Работилактьор
Актьорска кариера
Активност1941-1985
ОскариНай-добър актьор:
Кралят и аз (1956)
Златен глобусНиминация: (1956)
Семейство
БащаБорис Бринер
МайкаМария Димитриевна
СъпругаВирджиния Гилмор
(1944-1960; развод)
Дорис Клейнър
(1960-1967; развод)
Жаклин Тион де ла Чайм
(1971-1981; развод)
Кати Лий
(1983-1985; смъртта и)
ПартньорМарлене Дитрих
Деца5

Уебсайт
Юл Бринър в Общомедия

Юл Бринър (на английски: Yul Brynner), роден като Юлий Борисович Бринер, е американски филмов и театрален актьор от руски произход, роден през 1920 година, починал през 1985 година. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е като Юлий Борисович Бринер на 11 юли 1920 г. в град Владивосток в тогавашната Далекоизточна република. На фасадата на родната му сграда в днешни дни е поставен възпоменателен барелеф[2].

Баща му Борис Юлиевич Бринер е минен инженер, който е роден от смесения брак на швейцареца Юлис (Жул) Бринер и рускинята Наталия Йосифевна Куркутова от Иркутск, в чието потекло има и бурятска жилка. Майката на Юл Бринър – Мария Димитриевна, произхожда от руската интелигенция. Учила е за актриса и певица. След като бащата Борис напуска семейството си, майката Мария взема малкия Юл и сестра му Вера и се преместват в китайския град Харбин, където двамата посещават училище, ръководено от YMCA („Младежка християнска организация“). През 1934 г. семейството се премества в Париж, където през Втората световна война Бринър работи като френскоговорещ радиоговорител към американския „офис на военната информация“, разпръсквайки пропаганда към окупираната част от Франция.

През 1941 г. отпътува за САЩ, за да учи при играещия преподавател от руски произход Майкъл Чехов, с чиято театрална трупа Бринър тръгва на турне из щатите.

Името му излиза на преден план в американската киноиндустрия през 1956 г., след участието в продукциите „Кралят и аз“ и „Десетте божи заповеди“, за първата от които е удостоен с награда „Оскар“ за ролята си на Монгкут, краля на Сиам. От тази роля Бринър възприема визията с голо обръсната глава, която се превръща в негов характерен стил през годините. През 1960 г. образът, който си е изградил, се присъединява към култовата компания на множеството бележити актьори във „Великолепната седморка“, който филм е сред най-великите уестърни в историята на киното.

Барелефът на родния дом на Бринър във Владивосток

Занимавал се е също с фотография, автор е на 2 книги.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1956 Кралят и аз The King and I Крал Монгкут на Сиам Уолтър Ланг
1956 Десетте Божи заповеди The Ten Commandments Рамзес II Сесил Демил
1958 Братя Карамазови The Brothers Karamazov Дмитрий Карамазов Ричард Брукс
1959 Соломон и Савската царица Solomon and Sheba Соломон Кинг Видор
1960 Великолепната седморка The Magnificent Seven Крис Джон Стърджис
1964 Покана за наемник Invitation to a Gunfighter Жул Гаспар д'Естен Ричард Уилсън
1965 Моритури Morituri Капитан Мюлер Бернхард Вики

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Награди[3]
Награда Категория Филм Резултат
Награди „Оскар“ Най-добър актьор в главна роля (1957) Кралят и аз награда
Награди „Лаурел“ Най-добър актьор (1960) Великолепната седморка номинация
Награди „Златен глобус“ Най-добър актьор в главна роля (1957) Кралят и аз номинация

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за