Юл Бринър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юл Бринър
Yul Brynner
Yul Brynner Anna and the King television 1972.JPG
Юл Бринър, 1972 г. в „Анна и кралят“
Роден Юлий Борисович Бринер
Починал
Активни години 1941-1985
Родители Мария Димитриевна
Борис Бринер
Брачни партньори Вирджиния Гилмор (1944-1960)
Дорис Клейнър (1960-1967)
Жаклин Тион де ла Чайм (1971-1981)
Кати Лий (1983-1985)
Страница в IMDb

Юл Бринър (на английски: Yul Brynner), роден като Юлий Борисович Бринер, е американски филмов и театрален актьор от руски произход, роден през 1920 година, починал през 1985 година. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е като Юлий Борисович Бринер на 11 юли 1920 година в град Владивосток в тогавашната Далекоизточна република. На фасадата на родната му сграда в днешни дни е поставен възпоменателен барелеф[2].

Баща му Борис Юлиевич Бринер е минен инженер, който е роден от смесения брак на швейцареца Юлис (Жюл) Бринер и рускинята Наталия Йосифевна Куркутова от Иркутск, в чието потекло има и бурятска жилка. Майката на Юл Бринър – Мария Димитриевна, произхожда от руската интелигенция. Учила е за актриса и певица. След като бащата Борис напуска семейството си майката Мария взема малкия Юл и сестра му Вера и се преместват в китайския град Харбин, където двамата посещават училище, ръководено от YMCA („Младежка християнска организация“). През 1934 година семейството се премества в Париж, където през Втората световна война Бринър работи като френскоговорещ радиоговорител към американския „офис на военната информация“, разпръсквайки пропаганда към окупираната част от Франция.

През 1941 година отпътува за САЩ, за да учи при играещия преподавател от руски произход Майкъл Чехов, с чиято театрална трупа Бринър тръгва на турне из щатите.

Името му излиза на преден план в американската киноиндустрия през 1956 година, след участието в продукциите „Кралят и аз“ и „Десетте божи заповеди“, за първата от които е удостоен с награда „Оскар“ за ролята си на Монгкут, краля на Сиам. От тази роля Бринър възприема визията с голо обръсната глава, която се превръща в негов характерен стил през годините. През 1960 година образът, който си е изградил, се присъединява към култовата компания на множеството бележити актьори в „Великолепната седморка“, който филм е сред най-великите уестърни в историята на киното.

Барелефът на родния дом на Бринър във Владивосток

Занимавал се е също с фотография, автор е на 2 книги.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор бележки
1956 Кралят и аз The King and I Крал Монгкут на Сиам Уолтър Ланг награда „Оскар“
1956 Десетте божи заповеди The Ten Commandments Рамзес II Сесил Б. Демил
1958 Братя Карамазови The Brothers Karamazov Дмитрий Карамазов Ричард Брукс
1959 Соломон и Савската царица Solomon and Sheba Соломон Кинг Видор
1960 Великолепната седморка The Magnificent Seven Крис Джон Стърджис
1965 Моритури Morituri Капитан Мюлер Бернхард Вики

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Награди[3]
Награда Категория Филм Резултат
Награди „Оскар“ Най-добър актьор в главна роля (1957) Кралят и аз награда
Награди „Лаурел“ Най-добър актьор (1960) Великолепната седморка номинация
Награди „Златен глобус“ Най-добър актьор в главна роля (1957) Кралят и аз номинация

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за