Соломон и Савската царица

Соломон и Савската царица
	Соломон и Савската царица
Solomon and Sheba
Режисьори	Кинг Видор
Сценаристи	Антъни Вейлър; Пол Дъдли; Джордж Брус
В ролите	Юл Бринър; Джина Лолобриджида
Музика	Марио Нашимбене
Оператор	Фреди Йънг
Монтаж	Ото Лудвиг
Разпространител	Едуард Смол Продакшън
Жанр	исторически
Премиера	27 октомври 1959
Времетраене	139 минути
Страна	САЩ
Език	английски
Цветност	цветен
Бюджет	$ 5 000 000
Приходи	$ 12 200 000
Външни препратки
	IMDb Allmovie
	Соломон и Савската царица в Общомедия

„Соломон и Савската царица“ (на английски: Solomon and Sheba) е американски епико- исторически филм от 1959 година с участието на Юл Бринър и Джина Лолобриджида. Сценарият е базиран на мотиви от библейските „Книги на Царете“ и „Книги на Хрониките“. Първоначално за изпълнител на главната роля е бил избран Тайрън Пауър, който по време на началните снимки в Мадрид, Испания неочаквано умира от сърдечен удар на 44- ри годишна възраст.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

При управлението на Цар Давид (Финли Къри), Израел е обединена и просперища държава, въпреки че е заобиколена от врагове, включително Египет и неговите съюзници. Застаряващият цар фаворитизира за свой наследник по-малкия си син Соломон (Юл Бринър), с което не е съгласен по-големия му брат, Адония (Джордж Сандърс), воин, който се провъзгласява за цар. Когато Давид научава за това, публично обявява Соломон за законен престолонаследник. Адония и неговия приближен генерал, Йоав (Джон Кроуфорд) се оттеглят с ярост, но по-късно Соломон предлага на брат си да оглави армията, прекрасно разбирайки, че той може да я използва срещу него.

Израел продължава да просперира и под управлението на Соломон. Савската царица (Джина Лолобриджида) заговорничи с фараона на Египет в опит да подкопае управлението на Соломон, решена да го съблазни и да въведе езичеството в Йерусалим. Соломон е истински омагьосан от нея и те заживяват заедно под предлог, че така сформират алианс между двете царства. Репутацията на царя е накърнена, но в същото време Савската царица наистина се влюбва в Соломон и започва искрено да съжалява за заговора, който е сътворила. Нещата излизат извън контрол когато Соломон позволява на Савската царица да проведе любовен фестивал, всъщност оргия, посветена на една езическа богиня, в сърцето на Израел. В резултат на божественото възмездие, мълния от небесата поразява олтара на Савската царица и разрушава новопостроения езически храм в Йерусалим, народа е обречен на глад. Соломон е публично изобличен от поданиците си, а първосвещеникът и пророк Натан (Уилям Девлин) се отрича от него.

Междувременно Адония, който е бил прогонен от брат си след опит за покушение, отива в Египет да сключи сделка с фараона. Ако той му предостави армия, Адония ще завладее Израел в полза на Египет, а самият той ще се възкачи на трона в Йерусалим като наместник. Соломон, изоставен от съюзниците си, събира малка армия и се отправя към столицата, за да предотврати опитите на брат си да се прави на цар. В същото време Савската царица, повярвала в могъществото на израелските богове, се моли греховете на Соломон да бъдат изкупени и той да си върне властта.

Преследван от изпратените да го довършат египтяни, Соломон крои отбранителен план. Той разполага остатъците от войската си на хълм, което кара враговете да се разгърнат в подстъпите. Израелтяните се разполагат обърнати с лице на изток и използват лъскавите си щитове, за да отразят светлината от изгряващото слънце в очите на египтяните. Заслепени, те не успяват да видят зеещата пропаст в подножието на хълма и при стремителното нападение цялата армия полита в бездната и намира своята гибел.

Междувременно, Адония, чийто опит за преврат е посрещнат хладно, се опитва да събуди жителите на Йерусалим, издавайки заповед, Савската царица да бъде убита с камъни. По време на този унизителен акт, в града триумфално се завръща Соломон. Адония атакува брат си, но пада поразен. От молитвата на Соломон, Савската царица чудодейно е излекувана от раните си. Той си възстановява властта, а Савската царица се завръща в родината си, носейки в утробата си наследника на израелския цар.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Юл Бринър като Цар Соломон
Джина Лолобриджида като Савската царица
Мариса Паван като Авишаг
Дейвид Фарар като фараона Сиамун
Хари Андрюс като Балтор
Джон Кроуфорд като Йоав
Лоурънс Нейсмит като Хезрай
Финли Къри като Цар Давид
Джийн Андерсън като Такян
Уилям Девлин като Натан
Джак Гуилим като Йосая
Хосе Нието като Ахаб
Джордж Сандърс като Адония
Маручи Фресно като Батшева
Рамиел Пеня като Задок

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

Снимките на филма протичат при бюджет от 5 милиона долара, от 15 септември до средата на декември 1958 година в Мадрид и Валдеспартера, квартал на Сарагоса, Испания. Премиерата му е на 27 октомври 1959 година в „Астория Тиатър“, Лондон, Великобритания. Донася приходи от 12,2 милиона долара.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Второ място за наградата Бамби за най-добра международна актриса на Джина Лолобриджида от 1960 година.^[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Awards for Solomon and Sheba // IMDb. Посетен на 2015-2-9. (на английски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Solomon and Sheba в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Awards for Solomon and Sheba // IMDb. Посетен на 2015-2-9. (на английски)

[1]