Грегъри Пек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Грегъри Пек
Gregory Peck 1948.jpg
Грегъри Пек през 1948 г.
Роден
Починал
12 юни 2003 г. (87 г.)
Активни години 1944–1999
Брачни партньори Грета Куконен (1942–1955) Вероник Пасани (1955–2003)
Оскари най-добра мъжка роля: "Да убиеш присмехулник" (1962)
Награди Златен глобус най-добра мъжка роля: "Годинак" (1947); "Да убиеш присмехулник" (1963); за цялостна кариера: 1969; второстепенна мъжка роля: Моби Дик (1999)
Официален сайт Gregory Peck Online
Страница в IMDb
Грегъри Пек в Общомедия

Грегъри Пек (на английски: Gregory Peck) е американски актьор, носител на „Сезар“ две награди „Оскар“ и шест награди „Златен глобус“, номиниран е за „Еми“ и две награди на „БАФТА“.[1] От 1960 г. има звезда на Холивудската алея на славата.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Елдред Грегъри Пек е роден на 5 април 1916 година в Ла Хоя, Сан Диего, щат Калифорния, в семейството на аптекар. Майката изоставя семейството, когато Пек е само на три години. С неговото отглеждане и възпитание се заема баба му, Кейт Ейърс. Пек учи във военната академия „Сейнт Джон“ в Лос Анджелис и в Калифорнийски университет - Бъркли.

За учението си Пек плаща сам, работейки като шофьор на камион за петролна компания. В университета Пек с особено желание изучава литература и актьорско майсторство, участва в представленията на университетския театър. През 1939 година получава степен бакалавър, но решава да поеме по актьорската пътека и заминава за Ню Йорк. Бродуей обаче е негостоприемен и Пек е принуден да работи като билетопродавач в мюзик-хол „Радио сити“. По късно става гид в теле-студиото на „Ен Би Си“ (NBC) и дори за кратко време — манекен.

През 1944 година Пек получава предложение за главна роля във филмаДни на слава“. През 1945 — във втори филм - „Ключовете от царството“, в който играе ролята на свещеник. Филмът му носи първа номинация за академична награда Оскар.

За половин век в киноиндустрията, Пек се снима в над петдесет филма. Няколко пъти е номиниран за Оскар, но само веднъж печели заветната статуетка - за филма „Да убиеш присмехулник“ (Най-добър актьор 1962 г.), в който играе ролята на адвоката Атикус Финч. Филмът излиза по екраните през 1962 година, когато САЩ стават арена за граждански права на негрите и така става не само кино-, но и обществено-политическо събитие.

Станал вече звезда от световна величина, Пек продължава от време на време да играе роли в неголемия театър в родния си град - „Плейхауз“, който основава заедно с Мел Ферер през 1947 година. Преди края на живота си той вцепенява цяла Америка с моноспектакъла - „Разговори с Грегъри Пек“, където разказва за себе си и отговаря на въпроси на зрителите.

Умира в Лос Анджелис на 12 юни 2003 година (на 87-годишна възраст) от кардио-респираторен удар и пневмония.

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Филмът „Дни на слава“, където Пек играе руски партизанин, е обявен от маккартистите за „комунистическа пропаганда“, а в СССР излиза слух, че Пек по произход е руснак.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Gregory Peck Awards. // IMDb. Посетен на 02 август 2015.
  2. ((en))  Gregory Peck | Hollywood Walk of Fame. // walkoffame.com. Посетен на 02 август 2015.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Michael Freedland: Gregory Peck. A Biography. New York 1980
  • Gary Fishgall: Gregory Peck. A Biography. New York 2002
  • Lynn Haney: Gregory Peck. A Charmed Life. New York 2004

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]