Грегъри Пек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Грегъри Пек
Gregory Peck 1948.jpg
Грегъри Пек през 1948 г.
Роден
Починал
12 юни 2003 г. (87 г.)
Активни години 1944 – 1999
Брачни партньори Грета Куконен (1942 – 1955) Вероник Пасани (1955 – 2003)
Оскари най-добра мъжка роля: „Да убиеш присмехулник“ (1962)
Награди Златен глобус най-добра мъжка роля: „Годинак“ (1947); „Да убиеш присмехулник“ (1963); за цялостна кариера: 1969; второстепенна мъжка роля: Моби Дик (1999)
Официален сайт Gregory Peck Online
Страница в IMDb
Грегъри Пек в Общомедия

Грегъри Пек (на английски: Gregory Peck) е американски актьор, носител на „Сезар“ две награди „Оскар“ и шест награди „Златен глобус“, номиниран е за „Еми“ и две награди на „БАФТА“.[1] От 1960 г. има звезда на Холивудската алея на славата.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Елдред Грегъри Пек е роден на 5 април 1916 година в Ла Хоя, Сан Диего, щат Калифорния, в семейството на аптекар. Майката изоставя семейството, когато Пек е само на три години. С неговото отглеждане и възпитание се заема баба му, Кейт Ейърс. Пек учи във военната академия „Сейнт Джон“ в Лос Анджелис и в Калифорнийски университет - Бъркли.

За учението си Пек плаща сам, работейки като шофьор на камион за петролна компания. В университета Пек с особено желание изучава литература и актьорско майсторство, участва в представленията на университетския театър. През 1939 година получава степен бакалавър, но решава да поеме по актьорската пътека и заминава за Ню Йорк. Бродуей обаче е негостоприемен и Пек е принуден да работи като билетопродавач в мюзик-хол „Радио сити“. По късно става гид в теле-студиото на „Ен Би Си“ (NBC) и дори за кратко време – манекен.

През 1944 година Пек получава предложение за главна роля във филмаДни на слава“. През 1945 – във втори филм – „Ключовете от царството“, в който играе ролята на свещеник. Филмът му носи първа номинация за академична награда Оскар.

За половин век в киноиндустрията, Пек се снима в над петдесет филма. Няколко пъти е номиниран за Оскар, но само веднъж печели заветната статуетка – за филма „Да убиеш присмехулник“ (Най-добър актьор 1962 г.), в който играе ролята на адвоката Атикус Финч. Филмът излиза по екраните през 1962 година, когато САЩ стават арена за граждански права на негрите и така става не само кино-, но и обществено-политическо събитие.

Станал вече звезда от световна величина, Пек продължава от време на време да играе роли в неголемия театър в родния си град – „Плейхауз“, който основава заедно с Мел Ферер през 1947 година. Преди края на живота си той вцепенява цяла Америка с моноспектакъла – „Разговори с Грегъри Пек“, където разказва за себе си и отговаря на въпроси на зрителите.

Умира в Лос Анджелис на 12 юни 2003 година (на 87-годишна възраст) от кардио-респираторен удар и пневмония.

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Филмът „Дни на слава“, където Пек играе руски партизанин, е обявен от маккартистите за „комунистическа пропаганда“, а в СССР излиза слух, че Пек по произход е руснак.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Gregory Peck Awards. // IMDb. Посетен на 02 август 2015.
  2. ((en))  Gregory Peck | Hollywood Walk of Fame. // walkoffame.com. Посетен на 02 август 2015.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Michael Freedland: Gregory Peck. A Biography. New York 1980
  • Gary Fishgall: Gregory Peck. A Biography. New York 2002
  • Lynn Haney: Gregory Peck. A Charmed Life. New York 2004

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]