Джоузеф Маккарти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джоузеф Маккарти
Joseph McCarthy
американски политик, сенатор

Роден
Починал
Погребан Уисконсин, Съединени американски щати

Религия Католическа църква
Образование Уисконсински университет
основно училище[1]
Политика
Партия Републиканска партия
Сенатор

Подпис Joe Mccarthy Signature.svg
Уебсайт
Джоузеф Маккарти в Общомедия

Джоузеф Реймънд Маккарти (на английски: Joseph Raymond McCarthy) е американски политик, сенатор от щат Уисконсин, член на Републиканската партия на САЩ. Станал известен с преследванията през 50-те години на ХХ век на симпатизанти на комунистите и на заподозрени в шпионаж в полза на СССР (така наречения „Лов на вещици“).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Маккарти е роден в град Гранд Шут, близо до град Епълтън, Уисконсин на 4 ноември 1908 г. Майка му Бриджит Тиърни (Bridget Tierney) е с ирландско потекло. Баща му Тим Макарти е с германско-ирландски произход.

Напуска училище когато е на 14 години, за да помага на родителите си във фермата. Завършва гимназия на 20 години, а в периода 1930-1935 година завършва право в Университета на Милуоки. Започва работа в адвокатска кантора в град Шавано, Уисконсин. Представя се много добре и на избори през 1939 година е избран за Окръжен съдия.

Маккарти като военнослужещ

През 1942 г., скоро след включването на САЩ във Втората световна война, Макарти се записва в морската пехота на САЩ, въпреки че работата му като съдия го освобождава от военна повинност. Длъжността му на „съдия“ автоматично му дава длъжност лейтенант в армията, след време е повишен в чин капитан. Службата си в армията успява да използва в следвоенните години при политическите си изяви.

Кандидатира се за пръв път за член на Сената през 1944 г., докато все още е на активна служба, но не успява да спечели. През 1946 г. отново се кандидатира и този път е избран за сенатор от щата Уисконсин.

Остава сенатор до смъртта си на 2 май 1957 г., когато умира от хепатит и цироза на черния дроб.

Маккартизъм[редактиране | редактиране на кода]

Името на Джоузеф Маккарти е тясно свързано с движението маккартизъм. Участието му в културния феномен, който приема неговото име впоследствие, започва с реч, която произнася на Деня на Линкълн, 9 февруари 1950 г., пред Републиканския женски клуб в Западна Вирджиния. Той показва лист хартия, за който твърди, че съдържа списък на известни комунисти, работещи в Държавния департамент. Маккарти е често цитиран да казва: „Аз държа тук в ръката си списък с 205 имена, за които Държавният секретар е бил уведомен, че са членове на Комунистическата партия и които въпреки всичко продължават да работят и да формират политиката на Държавния департамент.” [2] Тази реч предизвиква водопад от медийно внимание към Маккарти и поставя начало на пътя, който го превръща в един от най-разпознаваемите политици в Щатите.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б bioguide.congress.gov.
  2. Griffith, Robert (1970). The Politics of Fear: Joseph R. McCarthy and the Senate. University of Massachusetts Press. ISBN 0870235559, p. 49.