Монтгомъри Клифт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Монтгомъри Клифт
Montgomery Clift
американски актьор
Монтгомъри Клифт (1948)
Монтгомъри Клифт (1948)

Роден
Едуард Монтгомъри Клифт
Починал
23 юли 1966 г. (45 г.)
ПогребанСАЩ

Националност САЩ
Работилактьор
Актьорска кариера
Активност1935-1966
Семейство
БащаУилям Брукс Клифт
МайкаЕтъл Андерсън

Уебсайт
Монтгомъри Клифт в Общомедия
В Ред Ривър (1948)
С Виторио Де Сика (1953)

Монтгомъри Клифт (на английски: Montgomery Clift), е американски филмов, театрален и телевизионен актьор. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Клифт е роден с рождено име Едуард Монтгомъри Клифт на 17 октомври 1920 година в Омаха, Небраска. Баща му Уилям Брукс Клифт и майка му Етъл Андерсън, която е от холандско-ирландски произход, сключват брак през 1914 година. Баща му е бил вицепрезидент на Omaha National Trust Company. Монтгомъри има сестра близначка - Роберта и брат Уилям Клифт Джуниър (1919-1986). До тийнейджърските си години, децата са обучавани само от частни учители поради стремежа на майка им да ги отгледа като аристократи. По време на Втората световна война, Клифт е отхвърлен от военна служба поради множеството си алергии и заболяване от колит.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Монтгомъри Клифт се появява на сцените на Бродуей на 15-годишна възраст, където постига успех и участва в постановки в продължение на 10 години, преди да се премести в Холивуд и да стартира филмова кариера. Първият филм, в който участва, е "Издриването“ на Фред Цинеман, последван от „Червената река“ на Хауърд Хокс, където е в компанията на супер-звездата Джон Уейн. Произведението е издадено през 1948 година, въпреки че е заснето две години по-рано, през 1946 година.

Играейки често ролите на аутсайдери и жертви, Клифт е сред звездите на Холивуд през 1940-те, 1950-те и 1960-те години. Още с първата си поява в голяма филмова продукция - „Издирването“ (1948), той е номиниран за награда „Оскар“ в категорията за най-добра мъжка роля. Той е един от първите актьори, получили покана от Лий Страсбърг и Елия Казан да учат в тяхното „Актърс студио“.

В хода на кратката си кариера, Клифт получава още две номинации за „Оскар“ за главна роля и една за поддърща мъжка роля, съответно за филмите „Място под слънцето“ (1951), „Оттук до вечността“ (1953) и "Присъда в Нюрнберг“ (1961).[2] Широко обсъждани са близките му отношения с Елизабет Тейлър, с която са екранни партньори в три филма.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Преживяната тежка автомобилна катастрофа през 1956 година, разклаща психическата му устойчивост. Вследствие Клифт се пристрастява към алкохола и хапчетата, което въпреки успешно продължаващата му кариера, довежда до ранната му смърт. На 23 юли 1966 г. той умира на 45 години от инфаркт, предизвикан от оклузивна сърдечно-съдова болест.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор бележки
1948 Издирването The Search Ралф Стивънсън Фред Зинеман номинация за „Оскар“
1948 Червената река Red River Матю Гарт Хауърд Хоукс
1949 Наследницата The Heiress Морис Таунзънд Уилям Уайлър
1951 Място под слънцето A Place in the Sun Джордж Ийстмън Джордж Стивънс номинация за „Оскар“
1953 Аз изповядвам I Confess Майкъл Логън Алфред Хичкок
1953 Оттук до вечността From Here to Eternity редник Робърт Лий Прюит Фред Зинеман номинация за „Оскар“
1958 Младите лъвове The Young Lions Ноа Акерман Едуард Дмитрик
1959 Внезапно, миналото лято Suddenly, Last Summer доктор Джон Кукрович Джоузеф Манкевич
1960 Дива река Wild River Чък Гловър Елия Казан
1961 Непригодните The Misfits Пърс Хауланд Джон Хюстън
1961 Присъда в Нюрнберг Judgment at Nuremberg Рудолф Петерсен Стенли Крамър номинация за „Оскар“
1963 Фройд Freud Зигмунт Фройд Джон Хюстън
1965 Изменникът The Defector Професор Джеймс Бауър Раул Леви

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]