Аз изповядвам
| Аз изповядвам | |
|---|---|
| I Confess | |
 |
|
| Режисьори | Алфред Хичкок |
| Продуценти | Алфред Хичкок |
| Сценаристи | Джордж Табори и Уилям Арчибалд, по пиесата на Пол Антелм |
| В ролите | Монтгомъри Клифт, Ан Бакстър, Карл Молдън |
| Музика | Димитри Тьомкин |
| Оператор | Робърт Бъркс |
| Филмово студио | Warner Bros. |
| Премиера | 22 март, 1953 г. |
| Времетраене | 91 минути |
| Страна |
 САЩ |
| Език | английски |
| Приходи | 2 000 000 $ (САЩ) |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
 В Общомедия |
|
„Аз изповядвам“ (на английски: I Confess) е американски игрален филм – психологически трилър, излязъл по екраните през 1953 година, режисиран от Алфред Хичкок с участието на Монтгомъри Клифт, Ан Бакстър и Карл Молдън. Сценарият, написан от Джордж Табори и Уилям Арчибалд, се базира на пиесата „Nos deux consciences“ („Нашите две съвести“) от 1902 г. на френския драматург Пол Антелм.
Съдържание
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Действието на филма се развива в Квебек. В църквата, в която служи отец Логан (Монтгомъри Клифт), работи Ото Келер (Ото Хасе) - емигрант от Германия. Веднъж късно вечерта Келер се появява в църквата силно възбуден и моли отец Логан да го изповяда. По време на изповедта той признава, че преоблечен като свещеник, е убил известния адвокат Вилет (Овила Легаре) и го е ограбил.
Очевидец разпознава свещеника като убиеца и подозрението на полицията пада върху отец Логан, но тайната на изповедта не му позволява да говори – дори в собствена защита, когато многобройните улики го сочат като основен заподозрян...
В ролите[редактиране | редактиране на кода]
| Актьор | Роля |
|---|---|
| Монтгомъри Клифт | отец Майкъл Логан |
| Ан Бакстър | Рут Грандфорт |
| Карл Молдън | инспектор Ларю |
| Брайън Еърн | прокурор Уили Робертсън |
| Роджър Дан | Пиер Грандфорт |
| Доли Хас | Алма Келер |
| Ото Хасе | Ото Келер |
| Чарлз Андре | отец Милърс |
| Джедсън Прат | детектив Мърфи |
| Овила Легаре | адвокат Вилет |
| Жил Пелетие | отец Беноа |
Камео на Алфред Хичкок[редактиране | редактиране на кода]
Алфред Хичкок се появява в камео роля във филма – минава по горната площадка на стълбището.
Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]
| Награди[1] | |||
|---|---|---|---|
| Награда | Категория | Име | Резултат |
| Награди на Кинофестивала в Кан – 1953 | награда „Гран При“ | Алфред Хичкок | номинация |
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Beylie, Claude. "Les films noirs sont-ils sans espoir?". в: "Séquences" (Montréal, Canada), Service d'éducation cinématographique de l'Office diocésain des Techniques de diffusion du diocèse de Montréal, № 41, април 1965, с.17,
- Crowther, Bosley. "The Screen in Review; I Confess, Hitchcock Drama of Priest's Dilemma Starring Clift, Opens at Paramount". в: "The New York Times", 23 март 1953, с.28
- D.. "Yo confieso". в: "ABC" (Madrid), 26 февруари 1954, с.30,
- Guiyesse, Henri. "La loi du silence". в: "Guide des Films de Jean Tulard" (Paris, France), Editions Robert Laffont S.A./Collection Bouquins, 2005, с.1900, 1901, 2221104528,
- Maltin, Leonard. "I confess". в: "Leonard Maltin's Movie and Video Guide 2001" (New York City, New York, USA), Signet, 2000, Pg. 657, (BK), 0451201078
- Morin, Philippe. "La loi du silence". в: "Mon Film" (Paris, France), Mon Film Tous les mercredis, № 368, 9 септември 1953, с.16,
- Simsolo, Noël. "La loi du silence". в: "Alfred Hitchcock" (Paris, France), L'Avant-Scène du Cinéma/Collection "Anthologie", 1 декември 1982, с.322, ISBN 00451150
- Simsolo, Noël. "La loi du silence". в: "Hitchcock" (Paris, France), Editions Seghers/Cinéma d'aujourd'hui, с.74, 78, 181,
- Франсоа Трюфо: Хичкок & Трюфо, изд.Колибри, София, 2005, с.164-174, ISBN 954-529-373-Х
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Аз изповядвам“ в
Internet Movie Database - „Аз изповядвам“ в
Allmovie - „Аз изповядвам“ в Rotten Tomatoes
- „Аз изповядвам“ в TCM Movie Database
- „Аз изповядвам“ в Hitchcock Wiki
