Мери (филм)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мери
Mary
Режисьори Алфред Хичкок
Продуценти Джон Максуел
Сценаристи Алма Ревил, Алфред Хичкок и Херберт Джутке
по романа на Клемънс Дейн и Хелън Симпсън
В ролите Alfred Abel
Оператор Джек Кокс
Филмово студио British International Pictures
Разпространител Süd-Film (Германия)
Жанр криминален трилър
Премиера 2 март 1931 г.
Времетраене 78 минути
Страна Флаг на Великобритания Великобритания
Флаг на Германия Германия
Език немски
Цветност черно-бял
Външни препратки
IMDb Allmovie

Мери (на английски: Mary) е британски филм от 1931 г. на режисьора Алфред Хичкок, и представлява по-кратка (78-минутна) немскоезична версия на филма „Убийство!“. Филмът е екранизация по романа на Клемънс Дейн и Хелън Симпсън - Enter Sir John („Да влезе сър Джон“). В главните роли са Алфред Абел и Олга Чехова.

Дълго време се смята, че „Мери” е изгубен, дори че последното запазено копие е изгоряло в пожара на Райхстага. Филмът е открит през ХХІ век и се появява официално на 21 април 2006 г. като бонус в немското ДВД към филма „Убийство!”. Два месеца по-късно, на 20 юни 2006 г. е добавен и към френското ДВД на филма „Страноприемница Ямайка” на Алфред Хичкок.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Мери Беринг (Олга Чехова), актриса в провинциална театрална трупа е арестувана и съдена за убийството на друга актриса. Съдебните заседатели я намират за виновна и я осъждат на смърт. Един от тях, известния актьор и мениджър сър Джон Менър (Алфред Абел) е разколебан след процеса. Убеден в невинността на Мери, той започва собствено разследване за да разкрие истинския убиец.

Край на разкриващата сюжета част.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Актьор Роля
Алфред Абел сър Джон Менър
Олга Чехова Мери Беринг
Пол Грец Боби Браун
Лоте Щайн Биби Браун
Екхард Аренд Хендъл Фейн
Джон Майлонг Джон Стюарт
Луи Ралф Бене
Хермин Щерлер мис Милер

„Мери“ и „Убийство!“[редактиране | редактиране на кода]

„Мери“ е немската версия на британския трилър на Алфред Хичкок „Убийство!” от 1930 г. Хичкок заснема и двата филма черно-бели, използвайки същите декори и технически персонал, но с различен актьорски състав. Въпреки, че е по-кратък с около 30 минути, „Мери” е видимо идентичен откъм сюжет и композиция при заснемането. Най-съществената разлика е, че му липсва хумора на „Убийство!” и е по-мрачен и по-сдържан филм. Има и една забележителна разлика в сюжета, която обяснява защо Мери не иска да свидетелства срещу Фейн. В английската версия той е от смесен произход (нещо, което би могло да го направи човек без права по онова време), докато в немската версия той е избягал затворник.

Алфред Хичкок за филма[редактиране | редактиране на кода]

В книгата „Хичкок & Трюфо” режисьорът споделя: „...„Убийство!” беше първият ми опит с двуезичен филм. Трябваше да снимам едновременно немска и английска версия. Бях работил в Германия и можех да говоря немски доста грубо, но достатъчно, за да се оправя. В английската версия, героят беше Хърбърт Маршал, а в немската версия – много известен актьор, който се казваше Алфред Абел. Преди снимките, когато ходих в Берлин, за да обсъждам сценария, ми подсказаха доста промени, които аз отхвърлих и всъщност сбърках. Отказах, защото бях удовлетворен от английската версия, а заради икономията не могат да се снимат две много различни една от друга версии. Прибрах се в Лондон с непроменения сценарий и започнах да снимам. Почти веднага си дадох сметка, че нямам ухо за немския език. Всякакви детайли, които бяха силно забавни в английската версия, изобщо не се получаваха в немската. Например като иронията, базирана на загубата на достойнство, или тази за снобизма. Немският актьор не се чувстваше удобно и установих, че не разбирам немския говор. Не искам да ви обезкуражавам, но сега можете да разберете защо Рене Клер, Жюлиен Дювивие и Жан Реноар не постигнаха истински успех в САЩ. Те нямаха ухо за думите и за американския говор. Любопитно е, че немци като Любич и Били Уайлдър се адаптираха по-добре – поне двама или трима от тях. Унгарците също успяха, а собственият опит ми позволява да си представя какво трябва да са почувствали унгарският режисьор Майкъл Къртис и продуцентът, също унгарец – Джо Пастернак, когато са пристигнали в Калифорния...”[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • "Geheimnis der Nacht/Der Prozess Baring". в: "Illustrierter Film-Kurier" (Vienna, Austria), Verlag: Filmpropaganda Ges.m.b.H., № 208, март 1931, с.8,
  • Chandler, Charlotte. It's only a movie: Alfred Hitchcock : a personal biography. First Applause, 2006.
  • Yacowar, Maurice. Hitchcock's British Films. Wayne State University Press, 2010.
  • Франсоа Трюфо : Хичкок & Трюфо, изд.Колибри, София, 2005, ISBN 954-529-373-Х

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Франсоа Трюфо : Хичкок & Трюфо, изд.Колибри, София, 2005

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]