Кралски национален театър
| Кралски национален театър | |
|---|---|
 Изглед от моста „Ватерло“ | |
| Място | Лондон |
| Страна | Англия |
| Тематика | драма, комедия, импровизация, мюзикъл |
| Основаване | 1963 г. |
| Архитект | Денис Ласдън |
| Сайт | nationaltheatre.org.uk |
  Местоположение в Лондон | |
| Кралски национален театър в Общомедия | |
Кралския Национален театър (на английски: Royal National Theatre) в Лондон, известен и като Национален театър,[1] е един от трите от най-забележителни публично финансирани центрове за сценични изкуства в Обединеното кралство, заедно с Кралския Шекспиров театър и Кралската опера. В международен план той е известен като Националния театър на Великобритания.[2]
От основаването си през 1963 до 1976 г. компанията се намира в театър Олд Вик. Сегашната сграда е в непосредствена близост до бреговете на река Темза. Освен постановки в собствената си сграда, Националният театър организира турнета в други театри из Великобритания.[3]
Разрешение за добавяне на „Кралския“ като част към името на театъра е дадено през 1988 г.,[4] но пълното име се използва много рядко. Театърът представя разнообразна програма, включваща Шекспир и други международни класически драми, както и нови пиеси от съвременни драматурзи. Всяка зала в театъра може да включва до три концерта в репертоара, като така се разширява броят на пиесите, които могат да се представят в рамките на един сезон.
През юни 2009 година програмата на Националния театър (НТ на живо) започва да се излъчва на живо в различни кина чрез сателит, първо във Великобритания, а след това и на международно ниво. Програмата започва с трагедията „Федра“ с участието на Хелън Мирън, която е излъчена на живо в 70 кина във Великобритания. Националният театър има изпълнения на живо, които са излъчвани на над 2500 места в 60 страни по света.
Националният театър има годишен оборот от около 105 милиона паунда за периода 2015 – 2016 г., от които приходите възлизат на до 75% (58% от продажби на билети, 5% от излъчвания на живо и дигитални продажби и 12% от търговски приходи, например от ресторанти, книжарници и т.н.). Поддръжката от Съвета на изкуствата на Англия е осигурила 17% от приходите.[5]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Rosenthal, Daniel (2013). The National Theatre Story. Oberon Books: London. ISBN 978-1-84002-768-6
- Dillon, Patrick [Tilson, Jake – designed by] (2015). Concrete Reality: Building the National Theatre National Theatre: London. ISBN 978-0-95722-592-3
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Home page. // The National Theatre. Посетен на 29 ноември 2017. Welcome to the National Theatre
- ↑ Lister, David. Wales and Scotland need a cultural revolution. // The Independent. London, 11 януари 2003.
- ↑ National Theatre Near You. // Royal National Theatre. Архивиран от оригинала на 3 февруари 2015. Посетен на 20 януари 2015.
- ↑ The Cambridge History of British Theatre, Volume 3, p. 319.
- ↑ National Theatre Annual Report 2012 – 13.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
