Кралски национален театър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кралски национален театър
National Theatre, London.jpg
Изглед от моста „Ватерло“
МястоЛондон
СтранаАнглия
Тематикадрама, комедия, импровизация, мюзикъл
Основаване1963 г.
АрхитектДенис Ласдън
Сайтnationaltheatre.org.uk
Greater London UK location map 2.svg
51.5071° с. ш. -0.1141° и. д.
Местоположение в Лондон
Кралски национален театър в Общомедия

Кралския Национален театър (на английски: Royal National Theatre) в Лондон, известен и като Национален театър,[1] е един от трите от най-забележителни публично финансирани центрове за сценични изкуства в Обединеното кралство, заедно с Кралския Шекспиров театър и Кралската опера. В международен план той е известен като Националния театър на Великобритания.[2]

От основаването си през 1963 до 1976 г. компанията се намира в театър Олд Вик. Сегашната сграда е в непосредствена близост до бреговете на река Темза. Освен постановки в собствената си сграда, Националният театър организира турнета в други театри из Великобритания.[3]

Разрешение за добавяне на „Кралския“ като част към името на театъра е дадено през 1988 г.,[4] но пълното име се използва много рядко. Театърът представя разнообразна програма, включваща Шекспир и други международни класически драми, както и нови пиеси от съвременни драматурзи. Всяка зала в театъра може да включва до три концерта в репертоара, като така се разширява броят на пиесите, които могат да се представят в рамките на един сезон.

През юни 2009 година програмата на Националния театър (НТ на живо) започва да се излъчва на живо в различни кина чрез сателит, първо във Великобритания, а след това и на международно ниво. Програмата започва с трагедията „Федра“ с участието на Хелън Мирън, която е излъчена на живо в 70 кина във Великобритания. Националният театър има изпълнения на живо, които са излъчвани на над 2500 места в 60 страни по света.

Националният театър има годишен оборот от около 105 милиона паунда за периода 2015 – 2016 г., от които приходите възлизат на до 75% (58% от продажби на билети, 5% от излъчвания на живо и дигитални продажби и 12% от търговски приходи, например от ресторанти, книжарници и т.н.). Поддръжката от Съвета на изкуствата на Англия е осигурила 17% от приходите.[5]

Изглед от изток към лондонското Сити от моста Ватерло. Виждат се катедралата „Свети Павел“ и други големи обществени сгради, вдясно – осветеният Национален театър.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Rosenthal, Daniel (2013). The National Theatre Story. Oberon Books: London. ISBN 978-1-84002-768-6
  • Dillon, Patrick [Tilson, Jake – designed by] (2015). Concrete Reality: Building the National Theatre National Theatre: London. ISBN 978-0-95722-592-3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Home page. // The National Theatre. Посетен на 29 ноември 2017. Welcome to the National Theatre
  2. Lister, David. Wales and Scotland need a cultural revolution. // The Independent. London, 11 януари 2003.
  3. National Theatre Near You. // Royal National Theatre. Архивиран от оригинала на 3 февруари 2015. Посетен на 20 януари 2015.
  4. The Cambridge History of British Theatre, Volume 3, p. 319.
  5. National Theatre Annual Report 2012 – 13.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]