Историята на една монахиня
| Историята на една монахиня | |
| The Nun's Story | |
 | |
| Режисьори | Фред Зинеман |
|---|---|
| Продуценти | Хенри Бланке |
| Сценаристи | Робърт Андерсън |
| В ролите | Одри Хепбърн Питър Финч Едит Еванс Пеги Ашкрофт |
| Музика | Франц Уаксман |
| Оператор | Франц Планер |
| Монтаж | Уолтър Томпсън |
| Разпространител | Warner Bros. |
| Жанр | драма |
| Премиера | 18 юли 1959 (Ню Йорк) |
| Времетраене | 149 минути |
| Страна |  САЩ |
| Език | английски |
| Цветност | цветен |
| Бюджет | 3,5 млн. щ.д. |
| Приходи | 12,8 млн. щ.д.[1] |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
„Историята на една монахиня“ (на английски: The Nun's Story) е американска драма на режисьора Фред Зинеман от 1959 година, заснета от Уорнър Брос по мотиви от едноименния роман на Катрин Хюлм, с участието на Одри Хепбърн и Питър Финч.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Габриеле Ван Дер Мал (Одри Хепбърн), чийто баща Хюберт (Дийн Джагър) е известен хирург в Белгия, постъпва в манастир през 1927 година за да се обучава за медицинска сестра, с надеждата, че един ден ще стане мисионер в Белгийско Конго. След като приема името Сестра Люк, тя преминава стаж и полага обет за послушание. Изпратена е да се обучава в училище, специализирано в тропическата медицина. Завършвайки класа си с най-висок успех, но не и без душевни конфликти, Габи е разочарована да узнае, че вместо в Конго я изпращат в психиатрична клиника, където тя помага при най-тежките и жестоки случаи. Една от пациентките, страдаща от тежка форма на шизофрения се смята за Архангел Габриел (Колийн Дюхърст). Тя блъска сестра Люк през отворената врата на килията в разрез с правилата, и младата монахиня, едва отървала се, се изправя пред лицето на срама от неподчинението. След като полага и последните си обети, Габриеле все пак заминава за Конго, където обаче разбира, че е разпределена като оперативна сестра в болница за бели колониалисти. Тя развива трудни, но професионални отношения с блестящия хирург доктор Фортунати (Питър Финч). Заради естеството на работата си и душевните си терзания, Габи се разболява от туберкулоза. Фортунати, нежелаещ да загуби прекрасен сътрудник като сестра Люк, която му е станала крайно симпатична с желанието си да остане в Конго, започва разработването на лекарство за състоянието и, което изисква незабавното и връщане в Европа.
Въпреки положените усилия, скоро след като сестра Люк се връща към живота и работата си, Фортунати е принуден да я изпрати в Белгия за да се грижи за ВИП- персона, изпаднала в нестабилно психическо състояние, защото тя е останала единствената квалифицирана сестра. Тя прекарва спокоен, но вътрешно тревожен период в клиниката в Брюксел, преди високопоставен генерал да и възложи нова мисия. Поради факта, че е започнала Втората световна война, Габи не може да се завърне в Конго, но за сметка на това е назначена като главна сестра в местната хирургична болница. Живота на сестра Люк става много тежък. В нея протича вътрешна борба между обета и за послушание и непримиримостта към това, че и се налага да прави компромиси, свързани с нацистката окупация, включително и факта, че германците са убили баща и. Рухнала, тя се опитва да се освободи от дадените обети и в крайна сметка се отказва от живота на монахиня.
В ролите
[редактиране | редактиране на кода]| Актьор | Роля |
|---|---|
| Одри Хепбърн | Габриеле Ван Дер Мал / сестра Люк |
| Питър Финч | доктор Фортунати |
| Едит Еванс | майка Еманюел |
| Пеги Ашкрофт | майка Матилде |
| Дийн Джагър | доктор Хюберт Ван Дер Мал |
| Милдред Дънок | сестра Маргарита |
| Беатрис Стрейт | майка Кристоф |
| Патриша Колиндж | сестра Уилям |
| Розали Крътчли | сестра Елинор |
| Рут Уайт | майка Марсела |
| Барбара О′Нийл | майка Дидайма |
| Маргарет Филипс | сестра Паулин |
| Патриша Босуърт | Симоне |
| Колийн Дюхърст | „Архангел Габриел“ |
| Стивън Мъри | отец Андре |
| Лайънъл Джефрис | доктор Гоовертс |
| Найъл МакГинис | отец Вермюлен |
| Ева Котхаус | сестра Мари |
| Моли Ъркюарт | сестра Огюстин |
| Дороти Алисън | сестра Орели |
| Джанет Стерке | Луиз Ван Дер Мал |
| Ерол Джон | Илунга [2] |
Интересни факти
[редактиране | редактиране на кода]- Книгата, по чиито мотиви е заснет филма, се базира на моменти от живота на Мари Луиз Хабетс, белгийска медицинска сестра, която става монахиня и заминава за Африка.
- Голяма част от филма е заснет в Белгийско Конго, а мястото на снимките е Якусу, център мисионерска и медицинска активност в региона.
Награди и номинации
[редактиране | редактиране на кода]Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Награда Златен глобус за впечатляващи постижения от 1960 година.
- Награда БАФТА за най-добра британска актриса на Одри Хепбърн от 1960 година.
- Награда Давид Ди Донатело за най-добра чуждестранна актриса на Одри Хепбърн от 1960 година.
- Второ място за наградата Златен Лоуръл за най-драматична женска роля на Одри Хепбърн от 1960 година.
- Трето място за наградата Златен Лоуръл за най-добър драматичен филм от 1960 година.
- Трето място за наградата Златен Лоуръл за най-добра музика на Франц Уаксман от 1960 година.
- Четири награди на Националния борд на кинокритиците от 1959 година:
за най-добър филм
за най-добър режисьор на Фред Зинеман
за най-добра второстепенна женска роля на Едит Еванс
за един от най-добрите десет филма. - Награда Съркъл на Кинокритиците от Ню Йорк за най-добър режисьор на Фред Зинеман 1959 година.
- Награда Съркъл на Кинокритиците от Ню Йорк за най-добра женска роля на Одри Хепбърн 1959 година.
- Награда Златна раковина за най-добър режисьор на Фред Зинеман от Международния кинофестивал в Сан Себастиян, Испания от 1959 година.
- Награда Сулуета за най-добра женска роля на Одри Хепбърн от Международния кинофестивал в Сан Себастиян, Испания от 1959 година.
Номинации
[редактиране | редактиране на кода]- Осем номинации за Оскар от 1960 година:
за най-добър филм
за най-добра женска роля на Одри Хепбърн
за най-добър режисьор на Фред Зинеман
за най-добър сценарий на Робърт Андерсън
за най-добър оператор на Франц Планер
за най-добър звук на Джордж Гроувс
за най-добър монтаж на Уолтър Томпсън
за най-добра музика на Франц Уаксман - Пет номинации за Златен глобус от 1960 година:
за най-добър филм
за най-добър режисьор на Фред Зинеман
за най-добра драматична женска роля на Одри Хепбърн
за най-добра второстепенна женска роля на Едит Еванс
за най-добър филм демонстриращ международно сътрудничество - Четири номинации за наградата БАФТА от 1960 година:
за най-добър британски актьор на Питър Финч
за най-добра британска актриса на Пеги Ашкрофт
за най-добър режисьор на Фред Зинеман
за най-добър филм - Номинация за наградата на Режисьорската гилдия на Америка за Фред Зинеман за изключителни постижения в режисьорската работа от 1960 година.
- Номинация за Грами за най-добра музика на Франц Уаксман от 1959 година.
- Номинация за наградата на Писателската гилдия на Америка на Робърт Андерсън за най-добър американски драматичен сценарий 1960 година.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.the-numbers.com // Посетен на 5 септември 2022 г.
- ↑ Пълен списък на актьори и роли – „Историята на една монахиня“ // Internet Movie Database. Посетен на 15 март 2019.
- ↑ Awards for The Nun's Story // IMDb. Посетен на 2015-1-7. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Историята на една монахиня“ в
Internet Movie Database - „Историята на една монахиня“ в
Allmovie - „Историята на една монахиня“ в Rotten Tomatoes
- „Историята на една монахиня“[неработеща препратка] в TCM Movie Database
- „Историята на една монахиня“ в FilmAffinity
- „Историята на една монахиня“ в FDb
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Nun's Story (film) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |