Мерседес Рул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мерседес Рул
Mercedes Ruehl
американска актриса
Мерседес Рул (2009)
Мерседес Рул (2009)

Родена

Националност Флаг на САЩ САЩ
Професия актриса
Актьорска кариера
Активност 1976-днес
Оскари Най-добра поддържаща актриса:
1991 Кралят на рибарите
Награди Златен глобус Най-добра поддържаща актриса:
1991 Кралят на рибарите
Други награди Тони – 1991
Сатурн – 1991
Семейство
Съпруг Дейвид Гайзер
(1999 – 2020; смъртта му)
Деца 2

Уебсайт
Мерседес Рул в Общомедия

Мерседес Рул (на английски: Mercedes Ruehl; /ruːl/) е американска актриса.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мерседес Рул е родена на 28 февруари 1948 година в Джаксън Хайтс, Куинс, Ню Йорк. [2] Дъщеря е на учителката Мерседес Дж. Рул и Винсент Рул, агент на ФБР. [3][4] Баща ѝ е от немски и ирландски произход, а майка ѝ е от кубински и ирландски произход. [5][6] По време на детството и семейството често се премества поради назначенията на Винсент Рул във ФБР и живее в други щати, включително Силвър Спринг, Мериленд. [7] Рул е възпитана, като католик. [8] Тя посещава колеж в Ню Рошел [9] и завършва през 1969 г. с бакалавърска степен по английски език.[4][7]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Мерседес Рул започва кариерата си като актриса в местния театър с малки роли. В края на 1970-те години тя играе на големи нюйоркски сцени, постигайки голям успех в пиесите (I Am Not Rappaport) и (The Marriage of Bette and Boo) през 1985 г. През 1991 г. ролята ѝ в пиесата „Изгубени в Йонкърс“ и донася награда „Тони“.

Сред филмовите ѝ роли най-известната е на Ан Неаполитано във филма Кралят на рибарите през 1991 година. За тази роля Мерседес е награден с Оскар за най-добра поддържаща женска роля и Златен глобус за най-добра актриса в поддържаща роля. Нейните роли във филми като Последният екшън герой (1993), „Танцувай с мен“ (1999) и телевизионния филм „Джия“ (1998) също стават забележителни.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 година Мерседес Рул се омъжва за художника Дейвид Гайзер, с когото осиновяват синът им Джейк (р. 1995).[10][11] Тя има друг син, Кристофър, когото тя дава за осиновяване през 1976 г., когато е била 28 годишна. Те се събират отново в края на 1990-те, когато той навършва 21 години, а по-късно Кристофър става кръстник на Джейк. [7][11] Рул и Гайзер пускат къщата си в Хемптън за продан през 2017 г.; същата година Рул е цитирана да казва, че вече не са заедно, но остават близки. [12][13] Дейвид Гайзер почина неочаквано от сърдечни заболявания в съня си у дома на 14 октомври 2020 г. на 73-годишна възраст. [10]

Нейният брат Питър Рул, се премества в Австралия през 1987 г., където е популярен журналист във вестник до смъртта си през 2011 г. [14]

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1986 Изпепелени сърца Heartburn Ив Майк Никълс
1987 Радио дни Radio Days Рекламен агент Уди Алън
1987 Тайната на моя успех The Secret of My Succe$s Шийла Хърбърт Рос
1991 Кралят на рибарите The Fisher King Ани Наполитано Тери Гилиъм
1993 Последният екшън герой Last Action Hero Айрин Мадиган Джон Мактиърнън

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.imdb.com
  2. Trescott, Jacqueline. Mercedes Ruehl, Driven; The Manic Actress On the Road to Oscar. // The Washington Post. HighBeam Research, 26 March 1992. Посетен на 2013-10-25.
  3. Mercedes Ruehl biography (1948?- ). // Film Reference.com. Посетен на 2013-10-25.
  4. а б Playing a Gangster's Spitfire Wife, Mercedes Ruehl Heists the Spotlight in Married to the Mob. // People. 5 September 1988. Посетен на 2013-10-25.
  5. Corliss, Richard. That Old Feeling: The Oscar Race. // Time. 6 April 2002. Посетен на 2013-10-25.
  6. Buckley, Michael. STAGE TO SCREENS: Mercedes Ruehl, the Macy-Mamet Connection and Remembering Brad Sullivan. // Playbill. Посетен на 2013-10-25.
  7. а б в Mercedes Ruehl. // Sun Signs, September 17, 2020.
  8. Ruehl, Mercedes. Casting a new light on a dark subject – novelist Cynthia Ozick – Interview. Interview. August 1994. FindArticles.com. Архив на оригинала от 2006-12-14 в Wayback Machine.
  9. About CNR. // College of New Rochelle. Архивиран от оригинала на 2013-05-07. Посетен на 2013-10-25. Архив на оригинала от 2013-05-07 в Wayback Machine.
  10. а б David Geiser, Artist, Was 73. // East Hampton Star. November 5, 2020. Посетен на February 23, 2021.
  11. а б Mercedes Ruehl. // Yahoo! Movies. Архивиран от оригинала на 2011-07-26. Посетен на 2013-10-25.
  12. Hoffman, Barbara. Meet the 'most unloved woman in New York'. // New York Post. November 2, 2017. Посетен на February 23, 2021.
  13. Mercedes Ruehl And David Geiser Unload East Hampton Home. // Southhampton Press. March 28, 2017. Посетен на February 23, 2021.
  14. Newspaper columnist Peter Ruehl dies. // The Sydney Morning Herald. 12 April 2011. Посетен на 2013-10-25.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]