Даян Кенън
| Даян Кенън Dyan Cannon | |
| американска актриса | |
 Даян Кенън (1950-те) | |
| Родена | Самил Даян Фризен
|
|---|---|
| Националност |  САЩ |
| Работила | актриса |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1958 - днес |
| Златен глобус | Най-добра поддържаща актриса: 1978 „Раят може да почака“ |
| Семейство | |
| Съпруг | Кари Грант (1965-1968; развод) Стенли Фимбърг (1985-1991; развод) |
| Деца | Дженифър Грант |
| Уебсайт | |
| Даян Кенън в Общомедия | |
Даян Кенън (на английски: Dyan Cannon) е американска актриса, режисьор, сценарист, продуцент и монтажист. [1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Даян Кенън е родена на 4 януари 1937 година в Такома, Вашингтон. Дъщеря е на домакинята Клеър (по баща Портной) и продавача на застраховки живот Бен Фризен. [2] Тя е отгледана в еврейската вяра на майка си еврейка ашкенази, която е имигрант от Русия; баща й е бил баптист от руски менонитски произход. [3][4] Нейният по-малък брат е джаз музикантът Дейвид Фризен. [5] Кенън посещава гимназията в Западен Сиатъл и е коронясана за Мис Западен Сиатъл през 1954 г. [6] Тя прекара две години и половина във Вашингтонския университет. [7]
През 1957 г. Кенън напуска колежа и отива да живее при леля си Сали във Финикс, Аризона, където започва работа в Мерил Линч и ко. [8][9] Ухажвана от пътуващ бизнесмен, тя се сгодява и последва годеника си в Лос Анджелис. [8] Те скоро се разделят, но тя решава да остане в района и да се запише в Калифорнийски университет – Лос Анджелис. [9] Работи като модел на непълен работен ден, след интервю с продуцента Джери Уолд, който й предлага да промени фамилното си име на Кенън. Тя подписва с Метро-Голдуин-Майер, прави промоционална работа за филма „Les Girls“ и учи при учителя по актьорско майсторство Санфорд Мейснер. [8]
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Като бивша кралица на красотата, носеща титлата Мис Уест Сиатъл, Кенън прави своя телевизионен дебют през 1958 г. През следващото десетилетие тя се превръща в обичайна гледка в епизодични шоута, докато се появява спорадично на Бродуей и във филми. През 1969 г. тя прави пробив с роля в секс комедията „Боб и Карол и Тед и Алис“, за която е номинирана за Оскар за най-добра поддържаща женска роля. Кенън е номинирана в тази категория отново за „Раят може да почака“ (1978), което й носи награда Златен глобус за най-добра актриса в поддържаща роля. Номинирана е за награда Златен глобус за най-добра актриса в драма за главната си роля в „Такива добри приятели“ (1971). Освен това е номинирана за Оскар за най-добър късометражен филм на живо като продуцент на „Номер едно“ (1976), което я прави първата жена, която получава номинации за Оскар както пред, така и зад камерата.
Кенън прави своя пълнометражен режисьорски дебют с полу-автобиографичната драма от 1990 г. „Краят на невинността“, където тя също е сценарист и участва в нея. От 1997 до 2000 г. играе повтаряща се роля в правния сериал „Али Макбийл“.
Даян Кенън печели награда Сатурн, награда Златен глобус, три номинации за Оскар и звезда на Холивудската алея на славата. Тя е обявена за жена звезда на годината от Националната асоциация на собствениците на театри през 1973 г. и Холивудския женски пресклуб през 1979 г.
Персонален живот[редактиране | редактиране на кода]
През 1961 г. Кенън започва да се среща с актьора Кари Грант, който е с 33 години по-възрастен от нея. Те се женят на 22 юли 1965 г. и имат една дъщеря, Дженифър (родена на 26 февруари 1966 г.). Кенън подава молба за развод през септември 1967 г. и тя е финализирана на 21 март 1968 г. [10]
Даян Кенън се жени за инвеститора в недвижими имоти Стенли Фимбърг на 18 април 1985 г. Те се развеждат през 1991 г.
От 1978 г. до 1979 г. Кенън и Арман Асанте са постояннно в публичното пространство. Тя също е имала връзки с комика Морт Сал, продуцента Мъри Шостак, агента за таланти Рон Вайснер и скулптора Карл Хартман, както и с режисьорите Хал Ашби и Джери Шацберг, и актьорите Хай Чейс, Рон Ели и Майкъл Нури.[11] Тя все още е приятелка с Нури и го придружи на премиера почти 40 години след раздялата им.[12]
През 1972 г. Кенън разкрива, че се е занимавала с първична терапия. [13] Тя е фен на Лос Анджелис Лейкърс и посещава игри на Лейкърс повече от три десетилетия. Тя е новородена християнка. [3][14][15]
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1978 | Раят може да почака | Heaven Can Wait | Джулия Фарнсуърт | Уорън Бейти |
| 2003 | Кенгурото Джак | Kangaroo Jack | Ана Карбоун | Дейвид Макнали |
| 2004 | След залеза | After the Sunset | камео | Брет Ратнър |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.imdb.com
- ↑ Delbert Plett. Diane Friesen Cannon, A Bergthaler // Preservings. Посетен на September 3, 2022.
- ↑ а б Dyan Cannon Discusses Her Faith // CNN.com, 2001-04-23. Посетен на 2006-12-13.
- ↑ Delbert Plett. Diane Friesen Cannon, A Bergthaler // Preservings. Посетен на September 3, 2022.
- ↑ Feather, Leonard. Jazz Reviews: David Friesen Trio at Catalina's: State of the Art // March 31, 1988. Архивиран от оригинала на September 4, 2019. Посетен на September 4, 2019. Playing for a small but select audience that included his sister, Dyan Cannon, Friesen performed during most of the set on a French acoustic bass, made in 1795.
- ↑ Meyer, Kathie. Actress Dyan Cannon revealed as the 11th annual Port Townsend Film Festival special guest // Port Townsend, Washington, The Leader, August 17, 2010. Архивиран от оригинала на September 4, 2019. Посетен на September 4, 2019.
- ↑ Looking Out for 'Number One' Gets Dyan Cannon a New Role and a New Life // March 7, 1977. Архивиран от оригинала на September 4, 2019. Посетен на September 4, 2019.
- ↑ а б в Haber, Joyce. Dyan Cannon---Emancipated Woman Up for Oscar // Los Angeles Times, March 29, 1970.
- ↑ а б Oppenheimer, Peer J. Don't Call Me the Ex-Mrs. Grant! // Family Weekly. January 11, 1970.
- ↑ Dyan Cannon granted divorce // Windsor Star. March 22, 1968. с. 48. Архивиран от оригинала на September 24, 2015. Посетен на March 13, 2013.
- ↑ Пачино, Кенън имат нова любов // 29 май 1981.
- ↑ "xyz/wp-content/uploads/2022/09/22/sidney-movie-Premiere-HD-Gallery-Set-2-23.jpg Sidney Movie Premiere HD – Галерия Комплект 2[неработеща препратка]". 21 септември 2022 г.
- ↑ Haber, Joyce. $3 Million Wedding Gift for Jennifer // Los Angeles Times, July 5, 1972. с. H19.
- ↑ Wooding, Dan. Actress Dyan Cannon Ministers at 'God's Party' // May 1, 2001. Архивиран от оригинала на 2017-10-07. Посетен на January 7, 2021.
- ↑ Rivenburg, Roy. Heaven Can't Wait // Los Angeles Times, July 8, 2001.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
