Даян Кенън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Даян Кенън
Dyan Cannon
американска актриса
Даян Кенън (1950-те)
Даян Кенън (1950-те)

Родена
Самил Даян Фризен
4 януари 1937 г. (86 г.)

НационалностFlag of the United States.svg САЩ
Работила вактриса
Актьорска кариера
Активност1958 - днес
Награди Златен глобусНай-добра поддържаща актриса:
1978 Раят може да почака
Семейство
СъпругКари Грант
(1965-1968; развод)
Стенли Фимбърг
(1985-1991; развод)
ДецаДженифър Грант

Уебсайт
Даян Кенън в Общомедия

Даян Кенън (на английски: Dyan Cannon) е американска актриса, режисьор, сценарист, продуцент и монтажист. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Даян Кенън е родена на 4 януари 1937 година в Такома, Вашингтон. Дъщеря е на домакинята Клеър (по баща Портной) и продавача на застраховки живот Бен Фризен. [2] Тя е отгледана в еврейската вяра на майка си еврейка ашкенази, която е имигрант от Русия; баща й е бил баптист от руски менонитски произход. [3][4] Нейният по-малък брат е джаз музикантът Дейвид Фризен. [5] Кенън посещава гимназията в Западен Сиатъл и е коронясана за Мис Западен Сиатъл през 1954 г. [6] Тя прекара две години и половина във Вашингтонския университет. [7]

През 1957 г. Кенън напуска колежа и отива да живее при леля си Сали във Финикс, Аризона, където започва работа в Мерил Линч и ко. [8][9] Ухажвана от пътуващ бизнесмен, тя се сгодява и последва годеника си в Лос Анджелис. [8] Те скоро се разделят, но тя решава да остане в района и да се запише в Калифорнийски университет – Лос Анджелис. [9] Работи като модел на непълен работен ден, след интервю с продуцента Джери Уолд, който й предлага да промени фамилното си име на Кенън. Тя подписва с Метро-Голдуин-Майер, прави промоционална работа за филма „Les Girls“ и учи при учителя по актьорско майсторство Санфорд Мейснер. [8]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Като бивша кралица на красотата, носеща титлата Мис Уест Сиатъл, Кенън прави своя телевизионен дебют през 1958 г. През следващото десетилетие тя се превръща в обичайна гледка в епизодични шоута, докато се появява спорадично на Бродуей и във филми. През 1969 г. тя прави пробив с роля в секс комедията „Боб и Карол и Тед и Алис“, за която е номинирана за Оскар за най-добра поддържаща женска роля. Кенън е номинирана в тази категория отново за Раят може да почака (1978), което й носи награда Златен глобус за най-добра актриса в поддържаща роля. Номинирана е за награда Златен глобус за най-добра актриса в драма за главната си роля в „Такива добри приятели“ (1971). Освен това е номинирана за Оскар за най-добър късометражен филм на живо като продуцент на „Номер едно“ (1976), което я прави първата жена, която получава номинации за Оскар както пред, така и зад камерата.

Кенън прави своя пълнометражен режисьорски дебют с полу-автобиографичната драма от 1990 г. „Краят на невинността“, където тя също е сценарист и участва в нея. От 1997 до 2000 г. играе повтаряща се роля в правния сериал Али Макбийл.

Даян Кенън печели награда Сатурн, награда Златен глобус, три номинации за Оскар и звезда на Холивудската алея на славата. Тя е обявена за жена звезда на годината от Националната асоциация на собствениците на театри през 1973 г. и Холивудския женски пресклуб през 1979 г.

Персонален живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1961 г. Кенън започва да се среща с актьора Кари Грант, който е с 33 години по-възрастен от нея. Те се женят на 22 юли 1965 г. и имат една дъщеря, Дженифър (родена на 26 февруари 1966 г.). Кенън подава молба за развод през септември 1967 г. и тя е финализирана на 21 март 1968 г. [10]

Даян Кенън се жени за инвеститора в недвижими имоти Стенли Фимбърг на 18 април 1985 г. Те се развеждат през 1991 г.

От 1978 г. до 1979 г. Кенън и Арман Асанте са постояннно в публичното пространство. Тя също е имала връзки с комика Морт Сал, продуцента Мъри Шостак, агента за таланти Рон Вайснер и скулптора Карл Хартман, както и с режисьорите Хал Ашби и Джери Шацберг, и актьорите Хай Чейс, Рон Ели и Майкъл Нури.[11] Тя все още е приятелка с Нури и го придружи на премиера почти 40 години след раздялата им.[12]

През 1972 г. Кенън разкрива, че се е занимавала с първична терапия. [13] Тя е фен на Лос Анджелис Лейкърс и посещава игри на Лейкърс повече от три десетилетия. Тя е новородена християнка. [3][14][15]

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1978 Раят може да почака Heaven Can Wait Джулия Фарнсуърт Уорън Бейти
2003 Кенгурото Джак Kangaroo Jack Ана Карбоун Дейвид Макнали
2004 След залеза After the Sunset камео Брет Ратнър

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.imdb.com
  2. Delbert Plett. Diane Friesen Cannon, A Bergthaler. // Preservings. Посетен на September 3, 2022.
  3. а б Dyan Cannon Discusses Her Faith. // CNN.com, 2001-04-23. Посетен на 2006-12-13.
  4. Delbert Plett. Diane Friesen Cannon, A Bergthaler. // Preservings. Посетен на September 3, 2022.
  5. Feather, Leonard. Jazz Reviews: David Friesen Trio at Catalina's: State of the Art. // March 31, 1988. Архивиран от оригинала на September 4, 2019. Посетен на September 4, 2019. Playing for a small but select audience that included his sister, Dyan Cannon, Friesen performed during most of the set on a French acoustic bass, made in 1795.
  6. Meyer, Kathie. Actress Dyan Cannon revealed as the 11th annual Port Townsend Film Festival special guest. // Port Townsend, Washington, The Leader, August 17, 2010. Архивиран от оригинала на September 4, 2019. Посетен на September 4, 2019.
  7. Looking Out for 'Number One' Gets Dyan Cannon a New Role and a New Life. // March 7, 1977. Архивиран от оригинала на September 4, 2019. Посетен на September 4, 2019.
  8. а б в Haber, Joyce. Dyan Cannon---Emancipated Woman Up for Oscar. // Los Angeles Times, March 29, 1970.
  9. а б Oppenheimer, Peer J.. Don't Call Me the Ex-Mrs. Grant!. // Family Weekly. January 11, 1970.
  10. Dyan Cannon granted divorce. // Windsor Star. March 22, 1968. с. 48. Архивиран от оригинала на September 24, 2015. Посетен на March 13, 2013.
  11. Пачино, Кенън имат нова любов. // 29 май 1981.
  12. "xyz/wp-content/uploads/2022/09/22/sidney-movie-Premiere-HD-Gallery-Set-2-23.jpg Sidney Movie Premiere HD – Галерия Комплект 2". 21 септември 2022 г.
  13. Haber, Joyce. $3 Million Wedding Gift for Jennifer. // Los Angeles Times, July 5, 1972. с. H19.
  14. Wooding, Dan. Actress Dyan Cannon Ministers at 'God's Party'. // May 1, 2001. Посетен на January 7, 2021.
  15. Rivenburg, Roy. Heaven Can't Wait. // Los Angeles Times, July 8, 2001.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]