Айлин Хекарт
| Айлин Хекарт Eileen Heckart | |
| американска актриса | |
.jpg) Айлин Хекарт (1950-те) | |
| Родена | Анна Айлин Хърбърт
|
|---|---|
| Починала | 31 декември 2001 г.
|
| Националност |  САЩ |
| Учила в | Охайски държавен университет |
| Работила | актриса |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1943-2000 |
| Оскари | Най-добра поддържаща актриса: 1972 „Пеперудите са свободни“ |
| Златен глобус | Най-добра поддържаща актриса: 1956 „Лошото семе“ |
| Семейство | |
| Съпруг | Джон Харисън Янки младши (1942-1997; смъртта му) |
| Деца | 3 |
| Уебсайт | |
| Айлин Хекарт в Общомедия | |
Айлин Хекарт (на английски: Eileen Heckart) е американска актриса. [1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Хекарт е родена като Анна Айлийн Хърбърт на 29 март 1919 година в Кълъмбъс, Охайо. Тя е дъщеря на Естер (по рождение Старк), която се омъжва за Лео Хърбърт (не е няйн баща) по настояване на собствената си майка, за да не се роди детето й с клеймото на незаконна. Скоро след като Айлин е законно осиновена от богатия втори съпруг на баба си по майчина линия Джей. У. Хекарт, фамилията с която ще бъде известна през целия си живот. [2] Тя има две доведени сестри, Ан и Мерилин. Завършила е Държавния университет в Охайо с бакалавърска степен - драма. [3] Тя допълнително учи драма в Ейч Би Студио (HB Studio) в Ню Йорк.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Айлин Хекарт има кариера продължила близо 60 години. За първи път става известна с ролята си на учителката Розмари Сидни в оригиналния състав от 1953 г. на пиесата на Уилям Инге „Пикник“ на Бродуей. Тя печели Оскар за най-добра поддържаща женска роля за ролята си на свръхзащитна майка на сляп възрастен син в „Пеперудите са свободни“ (1972), роля, която изиграва на Бродуей преди да я изиграе във филма. Тя често играе майки, включително майката на Роки Грациано в „Някой горе ме харесва“ (1956); майката на убито дете в „Лошото семе“ (1956); възрастната майка на отчужден син в продукцията на PBS на едноактната пиеса „Запазете ми място въе Форест Лоун“ (1966); властната майка на детектива, изобразен от Джордж Сегал в „Няма начин да се третира дама“ (1968); майката на репортера Джак Стайн в телевизионния ситком от 1990-те години „Любов и война“; майката на два отделни персонажа от дневната сапунена опера „Един живот за живеене“ през 1980-те и 1990-те; и намесващата се майка на изоставена съпруга (изиграна от Даян Кийтън) в „Клубът на първите съпруги“ (1996), последната й роля във филм. Последната й телевизионна роля е в „Петте мисис Бюканънс“ (1994-95), като играе свекърва от ада.
В допълнение към наградата Оскар, тя спечели и две награди Еми за „Запазете ми място въе Форест Лоун“ и „Любов и война“, както и награда Златен глобус за най-добра поддържаща актриса за „Лошото семе“. Тя също получи специална награда Тони за постижения през 2000 г. и има звезда на Холивудска алея на славата. Тя направи последната си актьорска изява през 2000 г. на 80-годишна възраст в продукция извън Бродуей, „Галерия Уейвърли“ в която играе главната роля на възрастна баба с болестта на Алцхаймер. [3][4]
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
През 1942 г. Хекарт се омъжва за застрахователния брокер Джон Харисън Янки-младши, нейния любимец още от колежа. Те имат трима сина. [3] Синът й Люк Янки е автор на нейната биография от 2006 г. „Просто извън светлината на прожекторите: Израстване с Айлийн Хекарт“.
Хекарт е демократ. Тя се среща с президента Линдън Джонсън в Белия дом през 1967 г. .[5]
Хекарт е привърженик на римокатолицизма. [6]
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Айлин Хекарт умира на 31 декември 2001 г. от рак на белия дроб в дома си в Норуок, Кънектикът, на 82-годишна възраст. [7] Тя е кремирана а прахта й е разпръсната пред Мюзик Бокс Театър (Music Box Theatre) в Манхатън, Ню Йорк. [8]
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1956 | Лошо семе | The Bad Seed | Хортенз Дайгъл | Мървин Лерой |
| 1972 | Пеперудите са свободни | Butterflies Are Free | г-жа Флорънс Бейкър | Милтън Кацелас |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.imdb.com
- ↑ Yankee, Luke. Just Outside the Spotlight: Growing Up with Eileen Heckart. BackStage Books, May 1, 2006. ISBN 978-0823078882. с. 16. Посетен на September 24, 2017. On March 29, 1919, Anna Eileen Herbert was born, and her surname was quickly changed to Heckart.
- ↑ а б в Pogrebin, Robin. Eileen Heckart, Oscar-Winning Actress, Is Dead at 82 // The New York Times, January 2, 2002. Посетен на January 26, 2016.
- ↑ Jones, Kenneth; Simonson, Robert (January 1, 2002). "Eileen Heckart, Gravel-Voiced Actress of 'Bad Seed' and 'Waverly Gallery', Dead at 82". Playbill. New York City. Retrieved January 26, 2016.
- ↑ Yankee, Luke. Just Outside the Spotlight: Growing Up with Eileen Heckart. 2006. ISBN 9780823078882.
- ↑ An Interview with Eileen Heckart, Skip. E. Lowe, 1990
- ↑ Costagregni, Susie. Director grabs a coffee before daughter's wedding // The Advocate. June 24, 2006. с. A2.
- ↑ Wilson, Scott. Resting Places: The Burial Sites of More Than 14,000 Famous Persons. 3rd. McFarland, September 16, 2016. ISBN 9781476625997.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
| |||||||||||||||||