Айлин Хекарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Айлин Хекарт
Eileen Heckart
американска актриса
Айлин Хекарт (1950-те)
Айлин Хекарт (1950-те)

Родена
Анна Айлин Хърбърт
Починала

Националност  САЩ
Учил в Охайски държавен университет
Работила в актриса
Награди Оскар за най-добра поддържаща женска роля (1971)
Актьорска кариера
Активност 1943-2000
Оскари Най-добра поддържаща актриса:
1972 Пеперудите са свободни
Награди Златен глобус Най-добра поддържаща актриса:
1956 Лошото семе
Семейство
Съпруг Джон Харисън Янки младши
(1942-1997; смъртта му)
Деца 3

Уебсайт
Айлин Хекарт в Общомедия

Айлин Хекарт (на английски: Eileen Heckart) е американска актриса. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хекарт е родена като Анна Айлийн Хърбърт на 29 март 1919 година в Кълъмбъс, Охайо. Тя е дъщеря на Естер (по рождение Старк), която се омъжва за Лео Хърбърт (не е няйн баща) по настояване на собствената си майка, за да не се роди детето й с клеймото на незаконна. Скоро след като Айлин е законно осиновена от богатия втори съпруг на баба си по майчина линия Джей. У. Хекарт, фамилията с която ще бъде известна през целия си живот. [2] Тя има две доведени сестри, Ан и Мерилин. Завършила е Държавния университет в Охайо с бакалавърска степен - драма. [3] Тя допълнително учи драма в Ейч Би Студио (HB Studio) в Ню Йорк.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Айлин Хекарт има кариера продължила близо 60 години. За първи път става известна с ролята си на учителката Розмари Сидни в оригиналния състав от 1953 г. на пиесата на Уилям Инге „Пикник“ на Бродуей. Тя печели Оскар за най-добра поддържаща женска роля за ролята си на свръхзащитна майка на сляп възрастен син в „Пеперудите са свободни“ (1972), роля, която изиграва на Бродуей преди да я изиграе във филма. Тя често играе майки, включително майката на Роки Грациано в „Някой горе ме харесва“ (1956); майката на убито дете в „Лошото семе“ (1956); възрастната майка на отчужден син в продукцията на PBS на едноактната пиеса „Запазете ми място въе Форест Лоун“ (1966); властната майка на детектива, изобразен от Джордж Сегал в „Няма начин да се третира дама“ (1968); майката на репортера Джак Стайн в телевизионния ситком от 1990-те години „Любов и война“; майката на два отделни персонажа от дневната сапунена опера „Един живот за живеене“ през 1980-те и 1990-те; и намесващата се майка на изоставена съпруга (изиграна от Даян Кийтън) в „Клубът на първите съпруги“ (1996), последната й роля във филм. Последната й телевизионна роля е в „Петте мисис Бюканънс“ (1994-95), като играе свекърва от ада.

В допълнение към наградата Оскар, тя спечели и две награди Еми за „Запазете ми място въе Форест Лоун“ и „Любов и война“, както и награда Златен глобус за най-добра поддържаща актриса за „Лошото семе“. Тя също получи специална награда Тони за постижения през 2000 г. и има звезда на Холивудска алея на славата. Тя направи последната си актьорска изява през 2000 г. на 80-годишна възраст в продукция извън Бродуей, „Галерия Уейвърли“ в която играе главната роля на възрастна баба с болестта на Алцхаймер. [3][4]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1942 г. Хекарт се омъжва за застрахователния брокер Джон Харисън Янки-младши, нейния любимец още от колежа. Те имат трима сина. [3] Синът й Люк Янки е автор на нейната биография от 2006 г. „Просто извън светлината на прожекторите: Израстване с Айлийн Хекарт“.

Хекарт е демократ. Тя се среща с президента Линдън Джонсън в Белия дом през 1967 г. .[5]

Хекарт е привърженик на римокатолицизма. [6]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Айлин Хекарт умира на 31 декември 2001 г. от рак на белия дроб в дома си в Норуок, Кънектикът, на 82-годишна възраст. [7] Тя е кремирана а прахта й е разпръсната пред Мюзик Бокс Театър (Music Box Theatre) в Манхатън, Ню Йорк. [8]

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1956 Лошо семе The Bad Seed Хортенз Дайгъл Мервин Лерой
1972 Пеперудите са свободни Butterflies Are Free г-жа Флорънс Бейкър Милтън Кацелас

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.imdb.com
  2. Yankee, Luke. Just Outside the Spotlight: Growing Up with Eileen Heckart. BackStage Books, May 1, 2006. ISBN 978-0823078882. с. 16. Посетен на September 24, 2017. On March 29, 1919, Anna Eileen Herbert was born, and her surname was quickly changed to Heckart.
  3. а б в Pogrebin, Robin. Eileen Heckart, Oscar-Winning Actress, Is Dead at 82. // The New York Times, January 2, 2002. Посетен на January 26, 2016.
  4. Jones, Kenneth; Simonson, Robert (January 1, 2002). "Eileen Heckart, Gravel-Voiced Actress of 'Bad Seed' and 'Waverly Gallery', Dead at 82". Playbill. New York City. Retrieved January 26, 2016.
  5. Yankee, Luke. Just Outside the Spotlight: Growing Up with Eileen Heckart. 2006. ISBN 9780823078882.
  6. An Interview with Eileen Heckart, Skip. E. Lowe, 1990
  7. Costagregni, Susie. Director grabs a coffee before daughter's wedding. // The Advocate. June 24, 2006. с. A2.
  8. Wilson, Scott. Resting Places: The Burial Sites of More Than 14,000 Famous Persons. 3rd. McFarland, September 16, 2016. ISBN 9781476625997.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]