Джина Дейвис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Джина Дейвис
Geena Davis 2013 (cropped).jpg
Родена Вирджиния Елизабет Дейвис
21 януари 1956 г. (62 г.)
Активни години 1982 - досега
Родители Люсил и Уилям Дейвис
Брачни партньори Ричард Емоло (1982 - 1983; развод)
Джеф Голдблум (1987 - 1990; развод)
Рени Харлин (1993 - 1998; развод)
Реза Джарахи (2001 - )
Деца Ализех Кешвар (родена на 10 април 2002)
Киан Уилям Джарахи и Каис Стивън Джарахи (родени на 9 май 2004)
Оскари Най-добра поддържаща актриса:
1988 – „Турист по неволя“
Награди Златен глобус Най-добра актриса в драматичен сериал:
2006 – „Главнокомандващ“
Страница в IMDb
Джина Дейвис в Общомедия

Вирджиния Елизабет „Джина“ Дейвис (на английски: Virginia Elizabeth „Geena“ Davis) е американска актриса, носителка на Оскар и Златен глобус. Започва кариерата си като манекен. Филмовият ѝ дебют е в „Тутси“ (1982). Една от най-значителните ѝ роли е тази на Телма в „Телма и Луиз“ (1991).

Актьорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 80-те бившият модел Джина Дейвис внимателно извайва актьорската си кариера, която я прави една от най-известните холивудски актриси и до днес. Докато странно приятният ѝ чар ѝ помага за комедии като „Флеч“ (1985), „Бийтълджус“ (1988) и „Бърза смяна“ (1990), тя показва и способността си да играе в драми като наградения с „Оскар“ „Турист по неволя“ (1988). Дейвис често е отхвърляла стереотипните роли, предлагани на съвременните актриси: жена, болна от неизлечима болест, проститутка със златно сърце или обикновена жена, изложена на риск. Внушителната ѝ физика ѝ дава рядката възможност да играе атлети и други необичайни за жени роли.

Дейвис за пръв път се появява на екран през 1982 г. в хитовия ситком Family Ties. Следващото ѝ превъплъщение на малкия екран е на наивен научен асистент в Buffalo Bill (1983-84) - краткотраен, но високо оценен сериал. През 1985 г. получава водещата роля на младата необвързана адвокатка Сара в едноименния сериал. Но големият успех и звездната слава ще я застигнат в киното.

Дебютът на Джина Дейвис на големия екран е в „Тутси“, където играе актриса в сапунена опера, споделяща един апартамент с преобличащия се като жена Дъстин Хофман. В „Мухата" (1986) партнира на Джеф Голдблум, за когото се омъжва година по-късно. Голдблум и Дейвис се оказват идеалната звездна двойка - известни, красиви, малко шантави и много влюбени. Двамата заедно дават и едни от най-запомнящите се интервюта. Бракът им обаче не трае дълго и се проваля през 1990 г., когато подават документи за развод.

Мнозина остават изненадани, когато Дейвис печели „Оскар“ с ролята на смахната треньорка на кучета в трагикомедията „Турист по неволя“. Малко по-късно обаче тя прави големия си удар като Телма, потисната домакиня, която намира свободата и себе си в едно не съвсем легално пътно приключение. Филмът е под режисурата на Ридли Скот. „Телма и Луиз“ (1991), заснет малко след развода ѝ с Голдблум, се превръща в любим филм на много феминистки, а Дейвис и Сюзън Сарандън стават женския аналог на тандема Робърт Редфорд-Пол Нюман. Актрисата печели овации и за бейзболната драма „Необикновен отбор“ (1992). Същата година изиграва обсебена от кариерата си репортерка, търсеща човека, спасил оцелелите в самолетна катастофа в „Герой по неволя“.

Дейвис се омъжва за режисьора Рени Харлин и малко по-късна двойката сформира Forge Productions. През 1994 г. излизат два филма с нейно участие – „Анджи" и романтичната комедия „Безмълвно“, която тя и продуцира.

С помощта на съпруга си Дейвис навлиза и в екшън филмите с пиратското приключение „Островът на главорезите“ (1995). Режисиран от Харлин, филмът комбинира сложни каскади и впечатляващи бойни сцени. Слабият сценарий и неубедителната главна мъжка роля обаче „събарят“ филма и допринасят за провала на 100-милионната продукция в боксофиса. Дейвис въпреки всичко се справя повече от добре с играта си и прави нов поход към екшъните през 1996 г. с „Дълга целувка за лека нощ“. Превъплъщението ѝ в обикновена домакиня, страдаща от амнезия, пречеща ѝ да си спомни миналото на професионален наемен убиец, омайва зрителите. Но въпреки участието на Самюъл Джаксън и 70-те милиона долара бюджет, филмът не се представя задоволително в боксофиса. Завръщането ѝ към телевизията е през 2001 с „Шоуто на Джина Дейвис“. Там тя е в ролята на меркантилна жена, заплетена в романс, който само след шест срещи я превръща в омъжена домакиня, майка на две деца.

Следващият филм на Джина Дейвис е хитът „Стюарт Литъл“ (1999), където изиграва симпатичната съпруга и майка Елинор Литъл, която няма никакви проблеми с факта, че синът ѝ разговаря с бяла мишка. Огромният успех на филма я връща отново в продълженията „Стюарт Литъл 2“ (2002) и анимационният „Стюарт Литъл 3: Зовът на дивото“ (2005).

Актрисата прави пореден опит на малкия екран в политическата драма „Главнокомандващ“ (2005) в ролята на Макензи Алън, вицепрезидент на САЩ, която след смъртта на президента се нанася в Овалния кабинет въпреки опозицията на враговете и съюзниците й. За тази роля Джина печели „Златен глобус“.

Занимания със спорт[редактиране | редактиране на кода]

Наред с кариерата си на актриса Джина Дейвис се изявява и като състезателка по стрелба с лък. В периода 12-16 юли 1999 година намиращата се в „Топ 32“ Дейвис заедно с общо 300 жени участва на полуфиналите в Оксфорд (Айдахо) за класиране на Летните олимпийски игри в Сидни.[1] На тези квалификации Дейвис завършва на 24 място и не успява да спечели квота за участие на олимпиадата.[2]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • Me Him Her - 2015
  • „Когато Марни беше тук“ (английски дублаж) - 2014
  • Accidents Happen - 2009
  • Стюарт Литъл 3: Зовът на дивото“ (глас) - 2005
  • Стюарт Литъл 2“ - 2002
  • Стюарт Литъл“ - 1999
  • „Дългата целувка за лека нощ“ - 1996
  • Fairy Tales on Ice: Alice Through the Looking Glass - 1996
  • „Островът на главорезите“ - 1995
  • „Анджи“ - 1994
  • „Безмълвно“ - 1994
  • „Необикновен отбор“ - 1992
  • Герой“ - 1992
  • „Тяхната собствена лига“ - 1992
  • „Телма и Луиз“ - 1991
  • „Бърза смяна“ - 1990
  • „Земните момичета са лесни“ - 1989
  • Бийтълджус“ - 1988
  • „Турист по неволя“ - 1988
  • Мухата“ - 1986
  • Сара“ - 1985
  • „Флеч“ - 1985
  • Бъфало Бил“ - 1983
  • Тутси“ - 1982

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]