Суинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Суинг (музикален стил))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Суинг.

Суинг
Стилистични корени Джаз, рагтайм, класическа музика
Културни корени САЩ, 1930-те
Типични инструменти кларинет, саксофон, тромпет, тромбон, пиано, барабани, електрическа китара, акустична китара
Популяризиране 1930-те

Суинг (на английски: Swing) наричан още суинг джаз или суинг музика е музикален стил, който се развива в началото на 1930-те и се отделя като отделен стил през 1935 година в САЩ. Суингът се отличава със силна ритмична част, средно бързо до бързо темпо и отличителния "приповдигащ" ритъм, характерен за повечето форми на джаза. Според видни джаз музиканти като Луис Армстронг и Дюк Елингтън няма съществена разлика между джаз и суинг и джазът по принцип не може да съществува без суинг. През 1932 година Дюк Елингтън прави композицията It Don’t Mean A Thing, If It Ain’t Got That Swing (Ако няма суинг, няма смисъл).

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото[редактиране | редактиране на кода]

1935 - раждането на суинга[редактиране | редактиране на кода]

Когато Бени Гудмън започва да свири по-бързите хот ритми отзивите са смесени. Повратна точка е участието на оркестъра му в „Palomar Ballroom”. Там те започват да свирят по-бавни и лирични парчета тип суийт. Тълпата не реагира по никакъв начин и Гудмън и оркестъра му решават, че това е края на кариерата им. Решават да завършат с хот ритми, понеже те самите много ги харесват – и тогава тълпата избухва. Те са чували техния оркестър и хот записите им по радиото и това е била причината да посетят концерта им. След медийния отзвук за участието им кариерата им тръгва да се развива отлично, а суинга привлича общественото внимание и става доминиращ стил през следващото десетилетие.

1990-те - възраждането на суинга[редактиране | редактиране на кода]

Популярността на суинг музиката започва да запада през Втората световна война поради 3 причини, по-важните от които са:

  • много трудно било да се сформира „голяма група”, защото много от музикантите били изпратени да се бият във войната;
  • издържането на голям брой музиканти било проблем заради икономиката на държавата по това време.

Това били двете главни причини да се сформират по-малки групи от 3 до 5 човека — така можело да се издържа по-лесно групата. Това променило типичното звучене на суинга и така се породили стиловете блус и бипоп.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]