Хип-хоп музика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хип хоп
Стилистични корени
Културни корени 70-те години на XX век
Бронкс, Ню Йорк, САЩ
Типични инструменти
Популяризиране По целия свят от 80-те години
Производни форми
Подстилове
Смесени стилове

Хип-хоп в музиката е музикален стил, възникнал в рамките на хип-хоп културата. Основна характеристика на хип-хоп музиката е рапирането, поради което тя често се нарича и просто рап, макар че обикновено включва и други техники, като диджействането, семплирането, скречинга и бийтбокса. Направлението възниква през 70-те години в Бронкс, главно сред афроамериканците и американците от ямайски произход.

Рапът е вокален стил, основан на речитативи в стихове и рима, обикновено съпровождани от инструментален или синтетичен бийт, но понякога изпълнявани и а капела. Бийтът, почти винаги в размер 4/4, може да бъде съставен от семплирани сегменти от други песни[2] или от оригинални части. Текстът на речитатива може да е предварително подготвен или импровизиран.

Възникване (70-те години)[редактиране | редактиране на кода]

Корени[редактиране | редактиране на кода]

Кул Херк (р. 1955), наричан „баща на хип-хопа“
Сградата „Седуик Авеню“ в Бронкс, където живее и провежда първите си блок партита Кул Херк

Корените на хип-хоп музиката могат да бъдат открити в афроамериканската музика, а чрез нея и в африканската музика. Гриотите в Западна Африка са пътуващи певци и поети, част от устна традиция, съществувала столетия. Техният вокален стил е сходен с този на изпълнителите на рап.[3] Елементи от традицията на гриотите се запазват и сред негрите в Америка, като в началото на 20 век намират проявление в джаз поезията.

Според някои изследователи сред предшествениците на рапа трябва да се причислят и музикално-комедийните импровизации на изпълнители като Руди Рей Мур или Блоуфлай през втората половина на 20 век. По същото време в Ню Йорк разговорна поезия и музика, подобна на тази на гриотите, изпълняват Ласт Поетс, Гил Скот-Херън[4] и Джалал Мансур Нуриддин.

Самата хип-хоп музика се появява през 70-те години, когато в Ню Йорк, особено в Бронкс с неговото смесено афроамериканско и пуерториканско население, нараства популярността на т.нар. блок партита, в които участват жителите на цели квартали.[5] В тях участват диджеи, които пускат популярна музика, най-често фънк и соул. Срещайки одобрението на публиката, те започват да отделят перкусионните прекъсвания в популярните песни, като тази техника става известна като ямайска дъб музика.[6][7]

Постепенно се развиват техники, като скречинга (приписван на Гранд Уизард Тиъдор[8]) и бийт миксинга, които наред с брейковете създават основа, върху която може да се рапира.[6][7] Рапирането е вокален стил, при който се изпълнява предварително подготвен или импровизиран речитатив в рима и ритъм, обикновено върху инструментален или синтезаторен бийт, но понякога и а капела. Бийтовете, почти винаги в размер 4/4, могат да бъдат получени чрез семплиране или сливане на откъси от други песни,[9] но могат да включват и изпълнения на синтезатор, дръм машина или инструментални изпълнения на живо.

Влияние върху ранния стил на рапиране оказват Кул Херк и Коук Ла Рок, които започват да изпълняват прости стихове на фона на фънк музика.[6][10] С времето изпълнителите започват да разнообразяват музиката си, включвайки кратки рими, често с нецензурно съдържание, опитвайки се да си създадат собствен имидж и да забавляват публиката.

Групата на Кул Херк става първата хип-хоп група, получила по-широка известност в Ню Йорк,[10] но все повече групи започват да изпълняват такава музика. Често те са резултат от сътрудничеството между членове на някогашни банди, като Унивърсал Зулу Нейшън на Африка Бамбаата. Макар че много ранни рапъри, като Диджей Холиууд, Къртис Блоу и Спуни Джий, които издават солови записи, през ранните години на хип-хопа изпълненията най-често са на групи. По-късно, с нарастването на значението на сценичното присъствие и драматургичните елементи, ролята на соловите изпълнители се увеличава.[11]

Още в началото на 70-те години по време на блок партитата се появява брейк денса, когато групи хора излизат пред публиката, танцувайки в характерен френетичен стил.[12]

Влияние на диско музиката[редактиране | редактиране на кода]

Хип-хоп музиката е повлияна от диско музиката, но в същото време е и реакция срещу нея. През 70-те години има ясно разграничение между почитатели и противници на диско музиката, като хип-хопът до голяма степен се появява като пряк отговор на смятаното за блудкаво и европеизирано диско, заливащо радиоефира.[13][14]

Първоначално хип-хопът се основава най-вече върху твърдия фънк, но към края на 70-те години диското вече е в основата на повечето хип-хоп изпълнения. Сред първите хип-хоп изпълнители, повлияни от диското, са Диджей Пит Джоунс, Еди Чиба, Диджей Холиууд и Лъв Бъг Старски. Техният стил, наричан понякога диско рап, се различава от обичайния за хип-хопа от 70-те, който се концентрира върху по бързи рими и усложнени ритмични схеми.

Първи записи[редактиране | редактиране на кода]

Преди 1979 година записаната хип-хоп музика се състои главно от записи на живо от партита и отделни миксове на диджеи. Смята се, че първият хип-хоп диджей, реализирал миксиран запис, е пуерториканецът Диджей Диско Уиз през 1977 година.[15]

Диверсификация (80-те години)[редактиране | редактиране на кода]

Популяризиране (90-те години)[редактиране | редактиране на кода]

Съвременно развитие[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Urban Jazz 2015.
  2. ((en))  A database of sampled music. // WhoSampled. Посетен на 12 януари 2010.
  3. ((en)) Campbell, K.E. Gettin' our groove on: rhetoric, language, and literacy for the hip hop generation. Wayne State University Press, 2005.
  4. ((en)) Cepeda, R и др. And It Don't Stop: The Best American Hip-Hop Journalism of the Last 25 Years. New York, Faber and Faber, 2004.
  5. ((en)) Dyson, Michael Eric. Know What I Mean? : Reflections on Hip-Hop. Basic Civitas Books, 2007. с. 6.
  6. а б в ((en)) Bekman, Stas. What is „Dub“ music anyway? (Reggae). // Stason.org. Посетен на 12 януари 2010.
  7. а б ((en)) Philen, Robert. Robert Philen's Blog: Mythic Music: Stockhausen, Davis and Macero, Dub, Hip Hop, and Lévi-Strauss. // Robertphilen.blogspot.com, 5 ноември 2007. Посетен на 12 януари 2010.
  8. ((en)) Dye, David. The Birth of Rap: A Look Back. // NPR, February 22, 2007.
  9. ((en))  A database of sampled music. // WhoSampled. Посетен на 2010-01-12.
  10. а б ((en))  History of Hip Hop – Old School. // nciMUSIC. Посетен на 2010-01-12.
  11. ((en)) David, Toop. Rap Attack II: African Rap To Global Hip Hop. New York, Serpent's Tail, 2000. ISBN 1-85242-243-2. с. 94 – 96.
  12. ((en)) Schloss, Joseph Glenn. Foundation : b-boys, b-girls, and hip-hop culture in New York. Oxford, New York, Oxford University Press, 2009. ISBN 9780199715312.
  13. ((en))  History of Hip Hop. // ncimusic.com. ncimusic, 2011. Посетен на 2011-12-08.
  14. ((en))  The History Of Hip Hop pg 8. // daveyd.com. daveyd.com, 2011. Посетен на 2011-12-08.
  15. ((en)) Hess, Mickey. Hip Hop in America: A Regional Guide. ABC-CLIO, 2009. ISBN 9780313343230. с. xxxiii.
Цитирани източници