Брит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Брит
Първо връчване18 октомври 1977 г.
Брит в Общомедия

„Брит“ (изписвани също с главни букви – „БРИТ“) са годишните награди за популярна музика на Британската звукозаписна индустрия. Церемонията по връчване на наградите се провежда за първи път през 1977 г. и става ежегодно събитие през 1982 г. под егидата на търговската асоциация на Британската звукозаписна индустрия. Първоначално името на наградата е съкратена форма на „британски“ или „Британия“, но впоследствие се превръща в акроним на British Record Industry Trusts Show.[1] Освен наградите за поп музика през май се провежда еквивалентна церемония по връчване на награди за класическа музика, наречена Classic BRIT Awards. Mastercard е дългогодишен спонсор на събитието.[2]

Екстериорът на O2 Арена в Лондон, домакин на церемонията по връчване на наградите Брит от 2011 г.

„Брит“ са най-престижните музикални награди в Обединеното кралство, а церемонията по връчването им включва някои от най-забележителните събития в британската популярна култура, като последната публична поява на Фреди Меркюри, протестът на Джарвис Кокър срещу Майкъл Джексън, пикът на враждата между популярните бритпоп групи Оейсис и Блър, роклята с британския флаг, носена от Гери Халиуел от Спайс Гърлс, и други.[3][4][5][6] Тези моменти се случват през 90-те години на ХХ век, когато церемонията има репутацията на „малко непредсказуема и на моменти анархична“, но някои я критикуват, че през XXI век е еволюирала в по-полирана и безлична версия.[7]

Наградите „Брит“ се излъчват на живо до 1989 г.,[8] а от 1990 до 2006 г. събитието се записва и излъчва на следващата вечер. От 2007 г. се възобновява излъчването на живо по британската телевизия ITV.[8] За последен път на 16 февруари 2010 г. Ърлс Корт Сентър е мястото, където се връчват наградите. От 2011 г. церемонията по награждаване се провежда в O2 Арена в Лондон.[9]

Статуетката на наградите „Брит“, дадена на победителите, изобразява Британия, женската персонификация на Великобритания. От 2011 г. насам статуетката е редовно преработвана от известни британски художници, архитекти и дизайнери, включително Вивиан Уестууд,[10] Деймиън Хърст,[11] Трейси Емин,[12] Питър Блейк,[13] Заха Хадид,[14] Аниш Капур,[15] Дейвид Аджайе,[16] Йинка Илори и Ес Девлин,[17] Пам Хог,[18] и Олаолу Слоун.[19]

Роби Уилямс държи рекорда за най-много награди „Брит“, 13 като солов изпълнител и още пет като част от Тейк Дат.[20] Момичешката група Литъл Микс влиза в историята на наградите „Брит“ през 2021 г., когато става първата женска група – носител на отличието за най-добра група.[21]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. BRITs Duo On Track To Reach Dizzee-ing Heights in UK Charts Архив на оригинала от 9 ноември 2017 в Wayback Machine. British Recorded Music Industry Retrieved 28 April 2011
  2. "MasterCard Renews Sponsorship of The BRIT Awards" Архив на оригинала от 16 октомври 2012 в Wayback Machine.. BPI. Retrieved 23 November 2012
  3. Brit Awards: 10 memorable moments ahead of 40th ceremony // Посетен на 20 February 2020.
  4. Last Public Appearance: Freddie Mercury & Queen in pictures // The Telegraph. Посетен на 1 April 2019.
  5. Amy de Klerk. It has been 20 years since Geri Halliwell wore the Union Jack dress // Harper's Bazaar. 22 February 2017.
  6. Could Jarvis Cocker flashing hit Brit Awards again? // Metro. UK, 20 February 2008. Посетен на 1 April 2019.
  7. Have the BRIT Awards lost their edge? // The Independent. Посетен на 16 July 2019.
  8. а б "2007 Brits to be broadcast live". BBC. Retrieved 23 November 2012
  9. "The BRIT Awards 2011 with MasterCard unveils new location" Архив на оригинала от 26 февруари 2021 в Wayback Machine.. BPI. Retrieved 23 November 2012
  10. This is what Brit winners will take home next year // 10 December 2017.
  11. Damien Hirst's 2013 Brit Award statue unveiled // BBC, 1 December 2016.
  12. Beaumont-Thomas, Ben. New sensation: Tracey Emin's Brit awards statue unveiled // The Guardian. 2014-12-03. Посетен на 2023-02-13.
  13. Sir Peter Blake designs Brit Awards trophy // BBC News. 2011-10-26. Посетен на 2023-02-11.
  14. Dame Zaha Hadid's Brit Awards statuette design unveiled // BBC, 1 December 2016.
  15. Anish Kapoor designs sculptural red trophy for Brit Awards 2018 // Dezeen. Посетен на 2023-02-11. (на английски)
  16. Sir David Adjaye is 2019's Statue Designer // BRIT Awards. Архивиран от оригинала на 2018-12-24. Посетен на 23 December 2018.
  17. Bertoli, Rosa. Brit Awards 2021 winners to receive trophies by Yinka Ilori and Es Devlin // wallpaper.com. Посетен на 2023-02-11. (на английски)
  18. Pam Hogg revealed as BRITs trophy designer // BRIT Awards. Посетен на 2023-02-15. (на английски)
  19. Elliott, Martha. Discover the Brit Awards 2023 trophy design by Slawn // wallpaper.com. Посетен на 2023-02-15. (на английски)
  20. BRITs Hall Of Fame: The 20 Biggest BRIT Awards Winners In History // Capital. Архивиран от оригинала на 2021-12-28. Посетен на 2019-03-01. (на английски)
  21. Little Mix make history winning Best British Group at the BRITs // NME. Посетен на 2021-09-26. (на британски английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Brit Awards в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​