Заха Хадид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Заха Хадид
زها حديد
иракско-британски архитект
Zaha Hadid in Heydar Aliyev Cultural center in Baku nov 2013 (cropped).jpg
Заха Хадид, 2013 г.
Родена
Заха Мохамед Хадид
Багдад, Кралство Ирак
Починала
Погребана Великобритания

Религия Ислям
Националност  Ирак
 Великобритания
Образование Американски университет в Бейрут
Награди Прицкер (2004)[1]
Архитектура
Стил деконструктивизъм
Активен период 1991 – 2016
Известни творби MAXXI
Bridge Pavilion
Maggie's Centre
Contemporary Arts Center
Семейство
Баща Мохамед Хадид
Майка Уаджиха Сабонджи
Съпруг няма

Уебсайт www.zaha-hadid.com
Заха Хадид в Общомедия

Заха Мохамед Хадид (на арабски: زها حديد; на английски: Zahā Ḥadīd) е иракско-британски архитект.

Тя е първата жена, получила „наградата Прицкер за архитектура“, през 2004 година. Тя е награждавана с най-престижната награда за архитектура в Обединеното кралство, наградата „Стърлинг“, през 2010 и 2011 година. През 2012 г. кралица Елизабет II ѝ присъжда титлата дама командор за приноса ѝ в областта на архитектурата, а през 2015 г. Хадид става първата и единствена жена, наградена с кралския златен медал от Кралския институт на британските архитекти.

Описвана е от английския всекидневник Guardian като „кралица на кривата (извивките)“,[2] чиято „свободна архитектурната геометрия придава изцяло нов архитектурен стил“.[3] Няколко от нейните основни проекти включват: Центъра за водни спортове, построен за Олимпийските игри в Лондон през 2012 г., музея за изкуство (Broad Art Museum) към Мичиганския университет в САЩ, операта в Гуанджоу[4] и Пекинското международното летище в Китай.[5] Някои от нейните награди ѝ биват връчени посмъртно, включително и статуетката от наградите „Брит“ за 2017 г.. Част от проектираните от нея сгради все още са в процес на изграждане към момента на смъртта ѝ, сред тях летището в Пекин и стадиона Ал-Уакра в Катар, където ще се проведе Световното първенство по футбол през 2022.[6]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Заха Хадид е родена на 31 октомври 1950 г. в Багдад, Ирак, в семейство от иракската висша класа. Баща ѝ, Мохамед ал-Хадж Хюсейн Хадид, e заможен и влиятелен индустриалец от Мосул. Майка ѝ, Уалиха ал-Сабонджи, е артист от Мосул, а брат ѝ, Фулат Хадид, е писател и счетоводител. През 60-те години на 20 век Хадид учи в пансиони в Англия и Швейцария.

Хадид учи математика в Американския университет в Бейрут, преди да се премести в Лондон през 1972 година, за да следва в училището по архитектура на Архитектурната асоциация. Там тя учи заедно с Рем Колхас, Елия Зенгелис и Бернар Чуми. Нейният бивш професор, Колхас, я описва при завършването ѝ като „планета в своя собствена орбита“.[7] Зенгелис я описва като най-способния студент, на когото някога е преподавал. „Нарекохме я „изобретателят на 89-те градуса“. Нищо не беше на 90°. Тя имаше невероятен поглед над нещата. Всички сгради експлодираха на малки парченца“. Той отбелязва, че тя слабо се интересува от подробности, като напр. стълбищата. „По начина, по който тя рисуваше стълбище, ти ще смачкаш главата си в тавана, и пространство ще намалява и намалява, и ти ще се окажеш в горния ъгъл на тавана. Тя не се интересуваше от малките детайли. Нейният ум обхващаше по-голямата картина – когато ставаше дума за дограма, тя знаеше, че можем да оправим това по-късно. Беше права.“ Проектът ѝ като студент в четвърти курс е живопис на хотел във формата на мост, чието вдъхновение идва от произведенията на руския художник Казимир Малевич.

След дипломирането си през 1977 г. тя започва работа за бившите си професори, Колхас и Зенгелис, в офиса за градска архитектура в Ротердам, Холандия. Чрез познанството си с Колхас тя се запознава с инженера Питър Райс, който я подкрепя и насърчава. Хадид става натурализиран гражданин на Обединеното кралство.[8] Тя отворя своя собствена архитектурна фирма, Zaha Hadid Architects, в Лондон през 1980 г.[9]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ранни проекти (1991 – 2005)[редактиране | редактиране на кода]

Големи проекти (2006 – 2010)[редактиране | редактиране на кода]

Големи проекти (2011 – 2012)[редактиране | редактиране на кода]

Последно завършени големи проекти (2013 – 2016)[редактиране | редактиране на кода]

Големи проекти, осъществявани посмъртно (2016 – настояще)[редактиране | редактиране на кода]

Морски терминал в Салерно, Италия (2000–2016)[редактиране | редактиране на кода]

Първият голям проект, завършен малко след смъртта ѝ, е морският терминал в Салерно, Италия, първата ѝ голяма транспортна сграда. Тя печели конкурса за сградата през 2000 г., но реализацията на проекта се забавя поради финансиране и технически проблеми. Хадид оглежда мястото от полицейски патрулен катер в пристанището, за да си представи как ще изглежда от водата. Завършената сграда покрива 50 000 квадратни метра и струва 15 милиона евро. Паола Катарин, архитектката, довършила строежа на сградата след смъртта на Хадид, казва: „Мислехме за сградата като стрида, с твърда черупка отгоре и отдолу и с по-мек, течен, по-органичен интериор“. За откриването на новата сграда из града са разлепени постери с надписа: „Сбогом Заха Хадид: гений и модерност, вдъхновение и трансформация, светлина, която придобива форма“.[10]

Кула на Скорпиона в Маями[редактиране | редактиране на кода]

Кулата на Скорпиона в Маями, сега известна като Музей на хилядата, е започната, докато Хадид все още е жива, но в момента се завършва посмъртно. Забележителна е с извитите си външни колони, поставени по цялата дължина на сградата. В Дубай се предвижда строежът на кула близнак.[11]

Небостъргач на Пето авеню 666, Ню Йорк (2015–незавършен)[редактиране | редактиране на кода]

На 25 март 2017 г. в статия, озаглавена „Zaha Hadid Architects разкрива монументален проект за небостъргач в Ню Йорк“, Кам Дилън съобщава за току-що завършен дизайн на небостъргач, проектиран от Хадид преди смъртта ѝ през 2016 г.[12]

Grand Théatre de Rabat (2014–незавършен)[редактиране | редактиране на кода]

Футуристична сграда, вярна на почерка на Хадид, която трябва да стане домакин на най-големите културни събития на мароканската столица. Строителството започва през октомври 2014 г. и все още продължава. Този проект се състои от голяма многофункционална зала с 1822 места, подходяща за различни видове представления. За всяка художествена презентация със специфични акустични нужди театърът ще бъде оборудван с регулируеми системи. Театърът разполага и с малка модулна зала със 127 места, ресторант с панорамна гледка, магазини, кафенета и книжарница.

Международно летище Пекин Дакин, Китай[редактиране | редактиране на кода]

Международното летище Пекин Дакин отваря врати през септември 2019 г.[13]

Sky Park Residence, Братислава, Словакия[редактиране | редактиране на кода]

Комплексът от три 31-етажни жилищни кули в съседство с центъра на Братислава все още се строи. Част от строителната площ включва защитена историческа водна кула, проектирана от един от най-влиятелните словашки архитекти от началото на 20. век – Душан Юркович.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Заха Хадид на гробището в Брукуд

На 31 март 2016 г. Хадид умира от сърдечен удар в болница в Маями, където е лекувана от бронхит.[14][15]

Изявление, публикувано от нейното лондонско дизайнерско студио, в което се обявява смъртта ѝ, гласи следното: „Заха Хадид е широко смятана за най-великата жена архитект в света днес.“[16] Погребана е между баща си Мохамед Хадид и брат си Фулат Хадид на гробището в Брукуд, графство Съри, Англия.[17] В своето завещание тя оставя £67 милиона и завещава различни суми на своите бизнес партньори и членове на семейството. Нейните международни дизайнерски компании, които съставят основната част от нейното богатство, не са завещани. Тя няма брак и деца.[18][19]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.nytimes.com, Посетен на 31 март 2016 г..
  2. Queen of the curve' Zaha Hadid dies aged 65 from heart attack. // The Guardian. 29 ноември 2016. Посетен на 22 декември 2018.
  3. Kimmelman, Michael. Zaha Hadid, Groundbreaking Architect, Dies at 65. // The New York Times, 31 март 2016.
  4. Kamin, Blair. Visionary architect 1st woman to win Pritzker. // Chicago Tribune. 2, 1 април 2016. с. 7.
  5. Johnson, Ian. Big New Airport Shows China's Strengths (and Weaknesses). // New York Times. 24 ноември 2018. Посетен на 22 декември 2018.
  6. Dame Zaha Hadid's Brit Awards statuette design unveiled. // BBC News, 1 декември 2016. Посетен на 22 декември 2018.
  7. A warped perspective. // The Daily Telegraph. 16 август 2005. Посетен на 22 декември 2018.
  8. Architects: Biography Zaha Hadid. // floornature.com, 10 август 2015. Посетен на 22 декември 2018.
  9. Jodidio, 2016
  10. Review by Joseph Giovannini, New York Times, 26 April 2016.
  11. Scorpion Tower University of Utah. February 2018.
  12. Kam Dhillon, Zaha Hadid Architects Unveils Monumental Skyscraper Project for NYC, HIGHSNOBIETY, 25 March 2017.
  13. Beijing Daxing: China's huge new 'starfish' airport opens its doors. // 25 September 2019.
  14. Architect Dame Zaha Hadid dies after heart attack. // BBC News, 31 март 2016. Посетен на 22 декември 2018.
  15. Editorial Desk. 'Formidable' Zaha Hadid dies, aged 65. // ArchitectureAU. 1 април 2016. Посетен на 22 декември 2018.
  16. Ted Regencia. Iraqi-British architect Zaha Hadid dies at 65. // 31 март 2016. Посетен на 22 декември 2018.
  17. Henry H Kuehn (2017). „Architects' Gravesites: A Serendipitous Guide“. p. 43. MIT Press.
  18. Robert Booth. Zaha Hadid leaves £67m fortune, architect's will reveals. // The Guardian. Guardian Media Group, 16 януари 2017. Посетен на 22 декември 2018.
  19. Patrick Foster. Architect Zaha Hadid leaves more than £70 million in newly-published will. // The Daily Telegraph. 16 януари 2017. Посетен на 22 декември 2018.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Taschen, Aurelia and Balthazar. L'Architecture Moderne de A à Z. Bibliotheca Universalis, 2016. ISBN 978-3-8365-5630-9. (на френски)
  • Фонтан-Джусти, Гордан и Шумахер, Патрик. (2004). Пълна колекция от произведения на Заха Хадид, 4 том, Темза и Хъдсън, Рицори, публикувани на английски език, преведен на немски и испански. ISBN 0-500-34200-8
  • Jodidio, Philip. Zaha Hadid. Taschen, 2016. ISBN 978-3-8365-3626-4. (на френски)