Заха Хадид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Заха Хадид
زها حديد
иракско-британски архитект
Zaha Hadid in Heydar Aliyev Cultural center in Baku nov 2013.jpg
Заха Хадид, 2013 г.
Родена
Заха Мохамед Хадид
Починала

Националност Флаг на Ирак Ирак
Флаг на Великобритания Великобритания
Религия Ислям
Архитектура
Активен период 1991 – 2016
Известни творби MAXXI
Bridge Pavilion
Maggie's Centre
Contemporary Arts Center
Семейство
Баща Мохамед Хадид
Майка Уаджиха Сабонджи

Уебсайт www.zaha-hadid.com
Заха Хадид в Общомедия

Заха Мохамед Хадид (на арабски: زها حديد; на английски: Zahā Ḥadīd) е иракско-британски архитект.

Тя е първата жена, получила наградата Прицкер за архитектура, през 2004 година. Тя е награждавана с най-престижната награда за архитектура в Обединеното кралство, наградата Стърлинг, през 2010 и 2011 година. През 2012 г. тя е направена дама от кралица Елизабет II за приноса ѝ в областта на архитектурата, а през 2015 г. Хадид става първата и единствена жена, наградена с кралския златен медал от Кралския институт на британските архитекти.

Тя е описана от английския всекидневник Guardian като „кралица на кривата (извивките)“,[1] чиято „свободна архитектурната геометрия придава изцяло нов архитектурен стил“.[2] Няколко от нейните основни проекти включват: Центъра за водни спортове, построен за Олимпийските игри в Лондон през 2012 г., музея за изкуство (Broad Art Museum) към Мичиганския университет в САЩ, операта в Гуанджоу[3] и Пекинското международното летище в Китай.[4] Някои от нейните награди ѝ биват връчени посмъртно, включително и статуетката от наградите „Брит“ за 2017 г.. Част от проектираните от нея сгради са били все още в процес на изграждане по време на смъртта ѝ, включително летището в Пекин и стадион Ал-Уакра в Катар – мястото, на което ще се проведе Световното първенство по футбол през 2022.[5]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Заха Хадид е родена на 31 октомври 1950 г. в Багдад, Ирак, в семейство от иракската висша класа. Баща ѝ, Мохамед ал-Хадж Хюсейн Хадид, e заможен и влиятелен индустриалец от Мосул. Майка ѝ, Уалиха ал-Сабонджи, е артист от Мосул, а брат ѝ, Фулат Хадид, е писател и счетоводител. През 60-те години на 20 век Хадид учи в пансиони в Англия и Швейцария.

Хадид учи математика в Американския университет в Бейрут, преди да се премести в Лондон през 1972 година, за да учи в училището по архитектура на Архитектурната асоциация. Там тя учи заедно с Рем Колхас, Елия Зенгелис и Бернар Чуми. Нейният бивш професор, Колхас, я описал при завършването ѝ като „планета в своя собствена орбита“.[6] Зенгелис я описва като най-видния ученик, който той някога е учил. „Нарекохме я „изобретателят на 89-те градуса“. Нищо не беше на 90°. Тя имаше невероятен поглед над нещата. Всички сгради експлодираха на малки парченца“. Той отбелязва, че тя слабо се интересува от подробности, като напр. стълбища. „По начина, по който тя рисуваше стълбище, ти ще смачкаш главата си в тавана, и пространство ще намалява и намалява, и ти ще се окажеш в горния ъгъл на тавана. Тя не се интересуваше от малките детайли. Нейният ум обхващаше по-голямата картина – когато ставаше дума за дограма, тя знаеше, че можем да оправим това по-късно. Тя беше права.“ Проектът ѝ като студент в четвърти курс е живопис на хотел във формата на мост, чието вдъхновение идва от произведенията на руския художник Казимир Малевич.

След дипломирането си през 1977 г. тя започва работа за бившите си професори, Колхас и Зенгелис, в офиса за градска архитектура в Ротердам, Холандия. Чрез познанството си с Колхас тя се запознава с инженера Питър Райс, който я подкрепя и насърчава. Хадид става натурализиран гражданин на Обединеното кралство.[7] Тя отворя своя собствена архитектурна фирма, Zaha Hadid Architects, в Лондон през 1980 г.[8]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ранни проекти (1991 – 2005)[редактиране | редактиране на кода]

Големи проекти (2006 – 2010)[редактиране | редактиране на кода]

Големи проекти (2011 – 2012)[редактиране | редактиране на кода]

Последно завършени големи проекти (2013 – 2016)[редактиране | редактиране на кода]

Големи проекти, осъществени посмъртно (2016 – 2018)[редактиране | редактиране на кода]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Заха Хадид на гробището в Брукуд

На 31 март 2016 г. Хадид умира от сърдечен удар в болница в Маями, където е лекувана от бронхит.[9][10]

Изявление, публикувано от нейното лондонско дизайнерско студио, в което се обявява смъртта на Хадид, гласи следното: „Заха Хадид е широко смятана за най-великата жена архитект в света днес.“[11] Погребана между баща си Мохамед Хадид и брат си Фулат Хадид на гробището в Брукуд, графство Съри, Англия.[12] В своето завещание тя оставя £67 милиона и завещава различни суми на своите бизнес партньори и членове на семейството. Нейните международни дизайнерски компании, които съставят основната част от нейното богатство, не са завещани. Тя няма брак и деца.[13][14]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Queen of the curve' Zaha Hadid dies aged 65 from heart attack. // The Guardian. 29 ноември 2016. Посетен на 22 декември 2018.
  2. Kimmelman, Michael. Zaha Hadid, Groundbreaking Architect, Dies at 65. // The New York Times, 31 март 2016.
  3. Kamin, Blair. Visionary architect 1st woman to win Pritzker. // Chicago Tribune. 2, 1 април 2016. с. 7.
  4. Johnson, Ian. Big New Airport Shows China's Strengths (and Weaknesses). // New York Times. 24 ноември 2018. Посетен на 22 декември 2018.
  5. Dame Zaha Hadid's Brit Awards statuette design unveiled. // BBC News, 1 декември 2016. Посетен на 22 декември 2018.
  6. A warped perspective. // The Daily Telegraph. 16 август 2005. Посетен на 22 декември 2018.
  7. Architects: Biography Zaha Hadid. // floornature.com, 10 август 2015. Посетен на 22 декември 2018.
  8. Jodidio, 2016
  9. Architect Dame Zaha Hadid dies after heart attack. // BBC News, 31 март 2016. Посетен на 22 декември 2018.
  10. Editorial Desk. 'Formidable' Zaha Hadid dies, aged 65. // ArchitectureAU. 1 април 2016. Посетен на 22 декември 2018.
  11. Ted Regencia. Iraqi-British architect Zaha Hadid dies at 65. // 31 март 2016. Посетен на 22 декември 2018.
  12. Henry H Kuehn (2017). „Architects' Gravesites: A Serendipitous Guide“. p. 43. MIT Press.
  13. Robert Booth. Zaha Hadid leaves £67m fortune, architect's will reveals. // The Guardian. Guardian Media Group, 16 януари 2017. Посетен на 22 декември 2018.
  14. Patrick Foster. Architect Zaha Hadid leaves more than £70 million in newly-published will. // The Daily Telegraph. 16 януари 2017. Посетен на 22 декември 2018.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Taschen, Aurelia and Balthazar. L'Architecture Moderne de A à Z. Bibliotheca Universalis, 2016. ISBN 978-3-8365-5630-9. (на френски)
  • Фонтан-Джусти, Гордан и Шумахер, Патрик. (2004). Пълна колекция от произведения на Заха Хадид, 4 том, Темза и Хъдсън, Рицори, публикувани на английски език, преведен на немски и испански. ISBN 0-500-34200-8
  • Jodidio, Philip. Zaha Hadid. Taschen, 2016. ISBN 978-3-8365-3626-4. (на френски)