Прицкер (награда)
| Прицкер Pritzker Prize | |
|---|---|
 | |
| Домакин | фондация „Хаят“ |
| Дата | ежегодно |
| Парично възнаграждение | $ 100 000 |
| Връчена за първи път | 1979 |
| Официален уебсайт | www.pritzkerprize.com |
| Прицкер Pritzker Prize в Общомедия | |
Прицкер (на английски: Pritzker) е годишна архитектурна награда, връчвана от фондация „Hyatt“. Присъжда се на действащи архитекти, чиито работи демонстрират притежанието на качества като талант, широк кръгозор и отговорност. Архитекти, които имат значителни постижения в изграждането на естетическа заобикаляща ни среда посредством изкуството на архитектурата и в съгласие с принципите за хуманност.[1] Наградата е основана от Джей А. Прицкер и съпругата му Синди и се финансира от фамилията Прицкер. Смятана е за един от най-престижните световни призове за архитектура. Често е определяна като еквивалент на Нобелова награда в архитектурата,[2] а също може да бъде сравнена и с филмовите награди „Оскар“. Призът се присъжда независимо от националност, раса, вероизповедание или идеология.[3] Лауреатите получават почетна грамота и парична сума в размер на $100 000 долара. До 1987 г. ограничен тираж от пластика на Хенри Мур се връчва заедно с наградата. След тази година се изработва бронзов медальон, който замества пластиката.[1] На гърба му на латински е изписано: firmitas, utilitas, venustas (на български: устойчивост, утилитарност, наслада). Надписът е вдъхновен от римския архитект от античността – Витрувий.[1]
Изпълняващият длъжността изпълнителен директор на наградата всяка година отправя молба за издигане на номинации към хора от академичните среди, критици и експерти с интереси в сферата на архитектурата. Поканват се да направят номинации и носителите на приза. Всеки лицензиран архитект също може да изпрати персонално предложение преди 1 ноември всяка година. Журито се състои от между 5 и 9 членове, всеки един е експерт и признат професионалист в своята област – архитектура, образование, култура, бизнес и издателска дейност. Дебатирането се извършва в началото на годината върху получените номинации от предходната година. През пролетта се обявяват резултатите.
Заха Хадид (2004), Кадзуо Седжима (2010), Ивон Фарел (2020), Шели Макнамара (2020) и Ан Лакатон (2021) са жените, печелили наградата. Най-младият лауреат е французинът Кристиан де Портзампарк, 50-годишен в годината на награждаването му.
Лауреати[4][редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Purpose, History, Ceremony. // Pritzker Prize official site. The Hyatt Foundation. Посетен на 26 март 2019.
- ↑ Goldberger, Paul. Architecture View; What Pritzker Winners Tell Us About the Prize. // The New York Times. 28 май 1988. Посетен на 26 юни 2009.
- ↑ Nomination Process. // Pritzker Prize official site. The Hyatt Foundation. Посетен на 26 март 2019.
- ↑ Laureates. // Pritzker Prize official site. The Hyatt Foundation. Посетен на 26 март 2019.
- ↑ Жан Нувел е новият носител на наградата "Прицкер". // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 13 април 2008. Посетен на 18 март 2021.
- ↑ Петер Цумтор е тазгодишният носител на наградата "Прицкер". // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 13 април 2009. Посетен на 18 март 2021.
- ↑ Японски архитекти взеха наградата "Прицкер" за 2010 г. // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 30 март 2010. Посетен на 18 март 2021.
- ↑ Португалски архитект получи тазгодишната награда "Прицкер". // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 29 март 2011. Посетен на 18 март 2021.
- ↑ Тойо Ито е лауретът на наградата Прицкер за 2013 г. // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 18 март 2013. Посетен на 18 март 2021.
- ↑ Ото Фрай с наградата "Прицкер" за 2015 г. // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 11 март 2015. Посетен на 18 март 2021.
- ↑ Николай Тодоров. Арата Изосаки е носителят на "Прицкер" за 2019 г. // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 5 март 2019. Посетен на 18 март 2021.
- ↑ Николай Тодоров. Pritzker Architecture Prize 2020: Ивон Фарел и Шели Макнамара от Дъблин. // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 6 март 2020. Посетен на 18 март 2021.
- ↑ Pritzker Architecture Prize 2021: Ан Лакатон и Жан-Филип Васал. // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 18 март 2021. Посетен на 18 март 2021.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|