Алдо Роси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Алдо Роси
Aldo Rossi
италиански архитект
AldoRossi.jpg
Роден
Починал
4 септември 1997 г. (66 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Архитектура
Стил модернизъм, постмодернизъм
Активен период 1960 – 2004
Известни творби Театър „Карло Феличе“ в Генуа (1992)
„Бонефантенмузеум“ в Маастрихт (1995)
Театър „Ла Фениче“ във Венеция (1999–2004)
НаградиПрицкер“ (1990)
Семейство
Съпруга Соня Геснер
Алдо Роси в Общомедия

Алдо Роси (на италиански: Aldo Rossi) е италиански архитект и урбанист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 май 1931 г. в Милано. През 1949 г. започва да следва архитектура в Политехническия университет на Милано, където научен ръководител му става Пиеро Порталупи. Завършва през 1959 г.[1]

Между 1955 и 1964 г. е редактор в архитектурното списание „Casabella“.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Архитектурни проекти[редактиране | редактиране на кода]

„Бонефантенмузеум“, общ план
Опера „Teatro Carlo Felice“, общ план
Опера „Teatro Carlo Felice“, поглед откъм вестибюла навън
„Mojiko Hotel“, общ план
„Scholastic Building“ в СоХо, Ню Йорк (2001), изглед от север
  • 1960 – Villa ai Ronchi във Версилия
  • 1962 – Конкурсен проект за паметник на Съпротивата в Кунео
  • 1964 – Конкурсен проект за нова сграда на театър „Паганини“ и „Piazza della Pilotta“ в Парма
  • 1964 – Мост за Триеналето в Милано
  • 1965 – Монументален фонтан в Сеграте
  • 1966 – Конкурсен проект за квартал „Сан Роко“ в Монца
  • 1967–74 – жилищен комплекс „Монте Амиата“, Милано, съвместен проект с Карло Аймонино
  • 1968 – Проект за сграда на общината в Скандичи
  • 1971–84 – Костница и гробищни сгради в гробището „Сан Каталдо“ в Модена
  • 1972 – проект за сграда на общината в Муджо
  • 1972 – начално училище във Фаняно Олона
  • 1973 – документален филм „Ornament and crime“ за Триеналето в Милано
  • 1974 – проект за студентски общежития в Триест
  • 1976 – проект за студентски общежития в Киети
  • 1977 – проект за бизнес център във Флоренция
  • 1977 – еднофамилни къщи в Моцо
  • 1978 – „Teatrino scientifico“
  • 1979 – „The floating 250 seat“ на Teatro del Mondo и триумфална арка, и двете построени за Венецианското биенале
  • 1979 – апартаменти във Фридрихщад за изложението IBA 84 в Западен Берлин, Германия
  • 1979 – търговски център „Torri“ в Парма
  • 1979 – Основно училище в Брони, в сътрудничество с Ардино Кантафора
  • 1979 – Monumental tower, Мелбърн, Австралия
  • 1981–1988 – „Berlin Block“ на Kochstraße на ъгъла с Wilhelmstraße в Берлин, Германия
  • 1982 – седалище на „Fontivegge“ в Перуджа
  • 1982 – House Pocono Pines, Mount Pocono в Пенсилвания, САЩ
  • 1982 – бунгала за Бруно Лонгони на остров Елба
  • 1983 – проект за сграда на общината в Боргорико
  • 1984-1987 – Casa Aurora, седалище на GFT Financial Textile Group, Торино
  • 1984 – подготовка на мъжкото модно ревю „Pitti-Uomo“ във Флоренция
  • 1984–1991 – реновация на театър „Карло Феличе“, Генуа
  • 1985 – подготовка на щанд на GFT Financial Textile Group за търговско изложение, Торино
  • 1985 – резиденция на „Vialba“ в Милано
  • 1986–1989 – „Palace Hotel“ във Фукуока, Япония
  • 1986 – South Villette в Париж, Франция
  • 1988-91 – хотел „Duca di Milano“, Милано
  • 1988-90 – паметник на Сандро Пертини, Милано
  • 1989 – жилищна кооперация „De Lamel“, Хага, Нидерландия
  • 1989 – градоустройствен план за Пизорно, квартал Тиренция, Пиза
  • 1990–1992 – резиденция, Чита ди Кастело
  • 1990–1993 – голф клуб „Cosmopolitan“ в квартал Тиренция, Пиза
  • 1990 – Почивен комплекс във Флоренция
  • 1991 – административна сграда на „Уолт Дисни Къмпани“ в Орландо, Флорида
  • 1991 – център за съвременно изкуство на острова в езерото Васивиер, Франция
  • 1991 – преустройство на бившата индустриална памукова фабрика „Cantoni“ в Кастеланца в главен кампус на Университета „Карло Катанео“
  • 1991 – пощенска станция и жилищна сграда в близост до Града на музиката в Париж (19 арондисман), Франция
  • 1992 – реконструкция на театър „Карло Феличе“ в Генуа, в сътрудничество с Иняцио Гардела
  • 1993 – личен флорентински гардероб за Бруно Лонгони
  • 1994–1998 – Schützenstraße quarter, Берлин (фотографии)
  • 1995 – Музей за древно и съвременно изкуство „Бонефантенмузеум“, Маастрихт, Нидерландия
  • 1995 – съживяване на бившия район Курсаал в Монтекатини
  • 1996 – редакционен комплекс за списание в Берлин, Германия
  • 1996 – Ca' di Cozzi, централна част на Верона
  • 1996–1998 – Mojiko Hotel, Китакюшу, Япония
  • 1997 – проект за Arts Factory district в Болоня
  • 1997 – търговски център Terranova, Олбия, Сардиния
  • 1999–2004 – обновяване на театър „Ла Фениче“, Венеция
  • 2001 – седалище на „Scholastic Corporation“, Ню Йорк, САЩ

Продуктов дизайн[редактиране | редактиране на кода]

Освен архитектурни проекти Роси създава и дизайн на мебели и домашни уреди, сред които:

  • 1983 – стол Teatro за Molteni Group в сътрудничество с Luca Meda
  • 1984 – кафеварка и чайник The Conical за Alessi
  • 1987 – стол Milan за Molteni Group
  • 1988 – кафеварка La Cupola за Alessi
  • 1988 – чайник Il Conico за Alessi
  • 1989 – стол Paris за Unifor, днес част от Molteni Group
  • 1989 – книжарска лавица Decartes за Unifor, днес част от Molteni Group
  • 1989 – маса Consiglio за Unifor, днес част от Molteni Group
  • 1989 – секундомер за Alessi

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Роси е първият носител на наградата „Прицкер“ (1990), осем години преди Ренцо Пиано. Ада Хъкстейбъл, член на журито на наградата, описва в словото си Роси като „поет, който се е случило да стане архитект“.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • L'architettura della città (Архитектурата на града), Padua: Marsilio 1966.
  • Scritti scelti sull'architettura e la città: 1956-1972 (Избрани произведения по архитектура и градсоустройство: 1956-1972), edited by R. Bonicalzi, Milan: ULC, 1975.
  • Autobiografia scientifica (Научна автобиография), Parma: Practices, 1990.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Pangalos, Panayotis. The significance of time in contemporary architecture. Technical and poetic time: the case of Aldo Rossi. University of Patras, Greece, 2008.
  • Arnell, Peter, Bickford, Ted. Aldo Rossi. Buildings and Projects. New York, Rizzoli, 1985. ISBN 0-8478-0499-2.
  • Berlucchi, Nicola. Aldo Rossi: ricostruzione del teatro La Fenice. // Area 51. 2000.
  • Ferlenga, Alberto. Aldo Rossi. Opera completa (1993–1996). Milan, Electa, 1996. ISBN 88-435-5543-X.
  • Leoni, G. (a cura di). Costruire sul costruito, intervista a Aldo Rossi. // Area 32. 1997. с. 44–47.
  • Polazzi, Giovanni. Aldo Rossi Associati - Area ex mattatoio. // Area 46. 1999. с. 106–110.
  • Savi, Vittorio, L'Architettura di Aldo Rossi, Franco Angeli Edizioni, Milan, 1975.
  • Pangalos, Panayotis, The significance of time in architecture of Aldo Rossi, ed. Gutenberg, Athens, 2012.
  • Moschini, Francesco, Aldo Rossi Progetti e disegni 1962-1979, Edizioni Center, Florence September 1979. International Co-editions Rizzoli New York, London Academy Edition, The Equerre Paris, Xarait Madrid.
  • Tafuri, Manfredo, Storia dell'architettura italiana 1944-1985, Einaudi, Torino, 1982.
  • Ferlenga, Alberto, Aldo Rossi. Opera completa (1993-1996), Electa, 1996.
  • Leoni G(ed), Costruire sul costruito, intervista a Aldo Rossi, "Area" 32, May/June 1997, pp. 44–47

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en)) Aldo Rossi Biography. // The Pritzker Architecture Prize. Hyatt Foundation. Посетен на 17 януари 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]