Алдо Роси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алдо Роси
Aldo Rossi
италиански архитект
AldoRossi.jpg
Роден
Починал

Националност Флаг на Италия Италия
Образование Политехнически университет Милано
Архитектура
Стил модернизъм, постмодернизъм
Активен период 1960 – 2004
Известни творби Театър „Карло Феличе“ в Генуа (1992)
„Бонефантенмузеум“ в Маастрихт (1995)
Театър „Ла Фениче“ във Венеция (1999–2004)
Награди Прицкер“ (1990)
Семейство
Съпруга Соня Геснер
Алдо Роси в Общомедия

Алдо Роси (на италиански: Aldo Rossi) е италиански архитект и урбанист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 май 1931 г. в Милано. През 1949 г. започва да следва архитектура в Политехническия университет на Милано, където научен ръководител му става Пиеро Порталупи. Завършва през 1959 г.[1]

Между 1955 и 1964 г. е редактор в архитектурното списание „Casabella“.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Архитектурни проекти[редактиране | редактиране на кода]

„Бонефантенмузеум“, общ план
Опера „Teatro Carlo Felice“, общ план
Опера „Teatro Carlo Felice“, поглед откъм вестибюла навън
„Mojiko Hotel“, общ план
„Scholastic Building“ в СоХо, Ню Йорк (2001), изглед от север
  • 1960 – Villa ai Ronchi във Версилия
  • 1962 – Конкурсен проект за паметник на Съпротивата в Кунео
  • 1964 – Конкурсен проект за нова сграда на театър „Паганини“ и „Piazza della Pilotta“ в Парма
  • 1964 – Мост за Триеналето в Милано
  • 1965 – Монументален фонтан в Сеграте
  • 1966 – Конкурсен проект за квартал „Сан Роко“ в Монца
  • 1967–74 – жилищен комплекс „Монте Амиата“, Милано, съвместен проект с Карло Аймонино
  • 1968 – Проект за сграда на общината в Скандичи
  • 1971–84 – Костница и гробищни сгради в гробището „Сан Каталдо“ в Модена
  • 1972 – проект за сграда на общината в Муджо
  • 1972 – начално училище във Фаняно Олона
  • 1973 – документален филм „Ornament and crime“ за Триеналето в Милано
  • 1974 – проект за студентски общежития в Триест
  • 1976 – проект за студентски общежития в Киети
  • 1977 – проект за бизнес център във Флоренция
  • 1977 – еднофамилни къщи в Моцо
  • 1978 – „Teatrino scientifico“
  • 1979 – „The floating 250 seat“ на Teatro del Mondo и триумфална арка, и двете построени за Венецианското биенале
  • 1979 – апартаменти във Фридрихщад за изложението IBA 84 в Западен Берлин, Германия
  • 1979 – търговски център „Torri“ в Парма
  • 1979 – Основно училище в Брони, в сътрудничество с Ардино Кантафора
  • 1979 – Monumental tower, Мелбърн, Австралия
  • 1981–1988 – „Berlin Block“ на Kochstraße на ъгъла с Wilhelmstraße в Берлин, Германия
  • 1982 – седалище на „Fontivegge“ в Перуджа
  • 1982 – House Pocono Pines, Mount Pocono в Пенсилвания, САЩ
  • 1982 – бунгала за Бруно Лонгони на остров Елба
  • 1983 – проект за сграда на общината в Боргорико
  • 1984-1987 – Casa Aurora, седалище на GFT Financial Textile Group, Торино
  • 1984 – подготовка на мъжкото модно ревю „Pitti-Uomo“ във Флоренция
  • 1984–1991 – реновация на театър „Карло Феличе“, Генуа
  • 1985 – подготовка на щанд на GFT Financial Textile Group за търговско изложение, Торино
  • 1985 – резиденция на „Vialba“ в Милано
  • 1986–1989 – „Palace Hotel“ във Фукуока, Япония
  • 1986 – South Villette в Париж, Франция
  • 1988-91 – хотел „Duca di Milano“, Милано
  • 1988-90 – паметник на Сандро Пертини, Милано
  • 1989 – жилищна кооперация „De Lamel“, Хага, Нидерландия
  • 1989 – градоустройствен план за Пизорно, квартал Тиренция, Пиза
  • 1990–1992 – резиденция, Чита ди Кастело
  • 1990–1993 – голф клуб „Cosmopolitan“ в квартал Тиренция, Пиза
  • 1990 – Почивен комплекс във Флоренция
  • 1991 – административна сграда на „Уолт Дисни Къмпани“ в Орландо, Флорида
  • 1991 – център за съвременно изкуство на острова в езерото Васивиер, Франция
  • 1991 – преустройство на бившата индустриална памукова фабрика „Cantoni“ в Кастеланца в главен кампус на Университета „Карло Катанео“
  • 1991 – пощенска станция и жилищна сграда в близост до Града на музиката в Париж (19 арондисман), Франция
  • 1992 – реконструкция на театър „Карло Феличе“ в Генуа, в сътрудничество с Иняцио Гардела
  • 1993 – личен флорентински гардероб за Бруно Лонгони
  • 1994–1998 – Schützenstraße quarter, Берлин (фотографии)
  • 1995 – Музей за древно и съвременно изкуство „Бонефантенмузеум“, Маастрихт, Нидерландия
  • 1995 – съживяване на бившия район Курсаал в Монтекатини
  • 1996 – редакционен комплекс за списание в Берлин, Германия
  • 1996 – Ca' di Cozzi, централна част на Верона
  • 1996–1998 – Mojiko Hotel, Китакюшу, Япония
  • 1997 – проект за Arts Factory district в Болоня
  • 1997 – търговски център Terranova, Олбия, Сардиния
  • 1999–2004 – обновяване на театър „Ла Фениче“, Венеция
  • 2001 – седалище на „Scholastic Corporation“, Ню Йорк, САЩ

Продуктов дизайн[редактиране | редактиране на кода]

Освен архитектурни проекти Роси създава и дизайн на мебели и домашни уреди, сред които:

  • 1983 – стол Teatro за Molteni Group в сътрудничество с Luca Meda
  • 1984 – кафеварка и чайник The Conical за Alessi
  • 1987 – стол Milan за Molteni Group
  • 1988 – кафеварка La Cupola за Alessi
  • 1988 – чайник Il Conico за Alessi
  • 1989 – стол Paris за Unifor, днес част от Molteni Group
  • 1989 – книжарска лавица Decartes за Unifor, днес част от Molteni Group
  • 1989 – маса Consiglio за Unifor, днес част от Molteni Group
  • 1989 – секундомер за Alessi

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Роси е първият носител на наградата „Прицкер“ (1990), осем години преди Ренцо Пиано. Ада Хъкстейбъл, член на журито на наградата, описва в словото си Роси като „поет, който се е случило да стане архитект“.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • L'architettura della città (Архитектурата на града), Padua: Marsilio 1966.
  • Scritti scelti sull'architettura e la città: 1956-1972 (Избрани произведения по архитектура и градсоустройство: 1956-1972), edited by R. Bonicalzi, Milan: ULC, 1975.
  • Autobiografia scientifica (Научна автобиография), Parma: Practices, 1990.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Pangalos, Panayotis. The significance of time in contemporary architecture. Technical and poetic time: the case of Aldo Rossi. University of Patras, Greece, 2008.
  • Arnell, Peter, Bickford, Ted. Aldo Rossi. Buildings and Projects. New York, Rizzoli, 1985. ISBN 0-8478-0499-2.
  • Berlucchi, Nicola. Aldo Rossi: ricostruzione del teatro La Fenice. // Area 51. 2000. (на италиански)
  • Ferlenga, Alberto. Aldo Rossi. Opera completa (1993–1996). Milan, Electa, 1996. ISBN 88-435-5543-X. (на италиански)
  • Leoni, G. (a cura di). Costruire sul costruito, intervista a Aldo Rossi. // Area 32. 1997. с. 44–47. (на италиански)
  • Polazzi, Giovanni. Aldo Rossi Associati – Area ex mattatoio. // Area 46. 1999. с. 106–110. (на италиански)
  • Savi, Vittorio, L'Architettura di Aldo Rossi, Franco Angeli Edizioni, Milan, 1975.
  • Pangalos, Panayotis, The significance of time in architecture of Aldo Rossi, ed. Gutenberg, Athens, 2012.
  • Moschini, Francesco, Aldo Rossi Progetti e disegni 1962-1979, Edizioni Center, Florence September 1979. International Co-editions Rizzoli New York, London Academy Edition, The Equerre Paris, Xarait Madrid.
  • Tafuri, Manfredo, Storia dell'architettura italiana 1944-1985, Einaudi, Torino, 1982.
  • Ferlenga, Alberto, Aldo Rossi. Opera completa (1993-1996), Electa, 1996.
  • Leoni G(ed), Costruire sul costruito, intervista a Aldo Rossi, "Area" 32, May/June 1997, pp. 44–47

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en)) Aldo Rossi Biography. // The Pritzker Architecture Prize. Hyatt Foundation. Посетен на 17 януари 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]