Луис Бараган

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луис Бараган
Luis Barragán
мексикански архитект

Роден
Починал
22 ноември 1988 г. (86 г.)
Националност Флаг на Мексико Мексико
Архитектура
Стил модернизъм
Активен период 1927 – 1988
Известни творби Torres de Satélite в Наукалпан (1958)
Повлиян Льо Корбюзие
Фердинанд Бак
Повлиял Луис Кан
Награди Прицкер“ (1980)

Уебсайт barragan-foundation.org
Луис Бараган в Общомедия

Луис Рамиро Бараган Морфин (на испански: Luis Ramiro Barragán Morfín) е мексикански архитект, инженер и урбанист. Неговата работа е повлияла върху много съвременни архитекти. Домът и студиото му са често посещавани от чуждестранни студенти и преподаватели по архитектура.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 март 1902 г. в Гуадалахара в заможно консервативно семейство с общо девет деца.[1] Получава инженерно образование в Escuela Libre de Ingenieros в родния си град през 1923 г.[2] След дипломирането си пътува из Испания и Франция. Във Франция се запознава с трудовете на Фердинанд Бак, германско-френски дизайнер и художник, когото Бараган ще цитира през целия си живот.[3] През 1931 г. отново заминава за Франция с дълга междинна спирка в Ню Йорк. По време на това пътуване той се среща с мексиканския художник стенописец Хосе Клементе Ороско, с различни редактори на списания за архитектура и с дизайнера и теоретик на архитектурата Фредерик Кислер. Във Франция посещава за кратко лекциите на Льо Корбюзие, а също и градините, проектирани от Фердинанд Бак. Проявява интерес към архитектурата на Мароко.[4]

Практикува архитектура в Гуадалахара от 1927 до 1936 г., а след това в Мексико сити.[4]

Проектите му в Гуадалахара включват над дузина частни домове в района на Colonia Americana, днес в близост до центъра на милионния град. Тези домове, на пешеходно разстояние един от друг, са най-ранните жилищни проекти на Бараган. Една от първите му сгради, „Casa de G. Cristo“, е реновирана и в нея се помещава седалището на Гилдията на архитектите.

Дълги години страда от болестта паркинсон.[1] Умира на 22 ноември 1988 г. в Мексико сити.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Покрив на Дом и студио „Луис Бараган“

Бараган посещава Льо Корбюзие и е повлиян от европейския модернизъм. Сградите му, проектирани след завръщането от Европа, съдържат типичните изчистени линии на модернистичното движение. Въпреки това, според Андрес Касиас (работил с Бараган), той в крайна сметка е напълно убеден, че сградата не трябва да бъде „машина за живеене“. Противопоставяйки се на функционализма, Бараган е привърженик на една „емоционална архитектура“[5] и твърди, че „всяко произведение на архитектурата, което не изразява просветленост и успокоение, е грешка“.[4] Бараган винаги използва сурови материали като камък или дърво. Той ги съчетава с оригинално и драматично използване на светлината, както естествена, така и изкуствена; предпочитанията му към скритите източници на светлина придават на интериорите му особено изтънчена и лирична атмосфера.

Прочута негова фраза: „Не мога да разделя архитектурата, ландшафтния дизайн и паркостроенето, за мен те са едно цяло.“[5]

Бараган е отдаден католик[1] и творчеството му понякога е определяно като „мистическо“.[4] В интервю за журналистката Елена Понятовска казва, че обича да чете Марсел Пруст и да слуша класическа музика.[1] Твърди, че сянката е „основна човешка необходимост“.[1]

Работата на Луис Бараган често (и погрешно) е цитирана във връзка с т.нар. минималистка архитектура. Джон Поусън в книгата си Минималното, включва изображения на някои от проектите на Бараган.

Доказано е със сигурност, че Луис Кан провежда неофициални консултации с Бараган за пространството между сградите на Института Солк в Ла Хоя, Калифорния.[6] Според документите оригиналната идея на Кан е да се постави градина между сградите; Бараган го убеждава, че открито пространство, само с ивица от вода по средата, ще отрази по-добре духа на мястото.

Бараган е критикуван, че архитектурата му е недемократична. Той използва светлината и водата, но неговите фонтани и басейни са винаги във вътрешни дворове. Прекарва неделите в конна база, така че когато се случвало някой да го обвини, че проектира къщи само за богати хора, обичал да отговаря: „И за коне.“[1]

Вярва, че основна задача на архитектите е „да превръщат къщите в градини и градините в домове“.[1]

Типично за неговите домове е ниски, тъмни коридори да се отварят в ослепително светли помещения с високи тавани като в църква. Плановете се разкриват постепенно пред посетителя. Това той нарича „архитектурен стриптийз“.[1]

По-значими проекти[редактиране | редактиране на кода]

Всички значими сгради, проектирани от Луис Бараган, са разположени на територията на Мексико.

  • „Casa de G. Cristo“, Гуадалахара (1929)
  • „Jardín de recreo infantil“, Гуадалахара (1929)
  • „Las Arboledas“ (вкл. Fuente de Los Amantes), северно от Мексико сити (1955 – 1961)
  • Дом и студио „Луис Бараган“, Мексико сити (1947–48)[7]
  • „Jardines del Pedregal“, Мексико сити (1945–53)
  • „Tlalpan Chapel“, Tlalpan, Мексико сити (1954–60)
  • „Casa Gálvez“, Мексико сити (1955)
  • „Jardines del Bosque“, Гуадалахара (1955–58)
  • „Torres de Satélite“, Мексико сити (1957–58)
  • „Cuadra San Cristóbal“, Los Clubes, Мексико сити (1966–68)
  • „Casa Gilardi“, Мексико сити (1975–77)
  • „Cuernavaca Racquet Club“, Куернавака, Морелос (1976-1980)
  • „Faro del Comercio“, Монтерей (1984)

Музей „Дом и студио Луис Бараган“[редактиране | редактиране на кода]

Домът и работното студио на Бараган в Мексико сити днес са музей, чието посещение става след предварително записване. Сградата е проектирана от него през 1948 г. В нея живее до смъртта си. Днес тя се стопанисва от Фондация „Бараган“ и е част от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 2004 г.[8][9]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1980 – награда „Прицкер
  • 1984 – Почетен член на Американската академия на изкуствата и литературата (на английски: American Academy of Arts and Letters)
  • 1984 – Почетен доктор на Университета на Гуадалахара (на испански: Universidad de Guadalajara)

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Emilio Ambasz, Architecture of Luis Barragan, Museum of Modern Art, 1976, 128 p.
  • Jose Maria Buendia Julbez, Juan Palomar, The Life and Work of Luis Barragán, Rizzoli, 1997, 248 p.
  • Danièle Pauly, Jérôme Habersetzer, Barragan: l'espace et l'ombre, le mur et la couleur, Bâle, Birkhäuser, 2002, 232 p.
  • Raúl Rispa, ред. (с предговор на Alvaro Siza, фотографии Mariana Yampolsky), Barragán: The Complete Works, New York, Princeton Architectural Press, 2003, 232 p.
  • Stephen Silverman, The Architecture of Luis Barragan, Blurb, 2013, 62 p.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з ((en)) Alice Gregory. The Architect Who Became a Diamond. // The New Yorker, August 1, 2016. Посетен на 19 април 2017.
  2. Barragán, Luis. Escritos y conversaciones. Madrid, El Croquis, 2000. ISBN 84-88386-17-6. с. 72–89.
  3. Tim Street-Porter, Casa Mexicana Stewart, Tabori & Chang (1989) ISBN 1-55670-097-0
  4. а б в г ((en)) Luis Barragán Biography. // The Pritzker Architecture Prize. Hyatt Foundation. Посетен на 19 April 2017. „Any work of architecture which does not express serenity is a mistake.“
  5. а б ((ru)) Алина По. Луис Барраган: Емоциональная архитектура. // creativejournal.ru. Посетен на 19 април 2017.
  6. ((en)) Salk Institute by Louis I. Kahn. // September 1, 2000.
  7. ((en)) Megan Sveiven. AD Classics: Casa Barragan / Luis Barragan. // archdaily.com, 10 January, 2011. Посетен на 19 април 2017.
  8. ((es)) Casa Luis Barragán. // Fundación de Arquitectura Tapatía Luis Barragán A. C.. Посетен на 19 април 2017.
  9. ((en)) Luis Barragán House and Studio. // UNESCO. Посетен на 19 април 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]