Кристиан де Портзампарк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кристиан де Портзампарк
Christian de Portzamparc
френски архитект
CDP(c) Jacques-Franck Degioanni.jpg
Роден
9 май 1944 г. (74 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Архитектура
Стил постмодернизъм
Активен период 1971 – досега
Известни творби Cité de la Musique в Париж (1995)
Люксембургска филхармония (1997 – 2005)
Повлиян Льо Корбюзие
НаградиПрицкер“ (1994)
Grand Prix de l'urbanisme (2004)
Семейство
Съпруга Елизабет де Портзампарк[1]
Деца 2

Уебсайт christiandeportzamparc.com
Кристиан де Портзампарк в Общомедия

Кристиан де Портзампарк (на френски: Christian de Portzamparc) е френски архитект и урбанист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 май 1944 г. в тогава френския град Казабланка, днешно Мароко, в семейството на военен инженер. През 1962 г. започва да следва архитектура във Висшето национално училище за изящни изкуства (на френски: École nationale supérieure des Beaux-Arts) в Париж, където най-силно се повлиява от професорите си Йожен Бодон и Жорж Кандилис. През 1966 г. прекарва няколко месеца в Ню Йорк, през които за първи критикува ранното си обсебване от Льо Корбюзие.[2] След деветмесечно прекъсване на следването си се завръща в Париж и завършва през 1969 г.[2]

През 1970-те години изследва психологията и социологията на жителите на новите градове. Първият му забележителен проект е участието в работата по общия устройствен план на Марн ла Вале и проектирането на водонапорната му кула. В края на десетилетието е ангажиран с устройствения план на 13-и арондисман на Париж. В противовес на стандартизираните „небостъргачи“, господстващи сред новите парижки кооперации от епохата на Шарл де Гол и Жорж Помпиду, Портзампарк отхвърля единния план и създава няколко различни модела на жилищни сгради с различно разположение на апартаментите.

През 1980 г. регистрира свое собствено архитектурно бюро.

През 1980-те Портзампарк издига концепцията за „отворения квартал“. „Отвореният квартал“ напомня за „османовския“ по това, че фасадите на сградите са паралелни на улиците, но се отличава от него по това, че сградите са разнообразни по височина и функции. Най-ярките реализации са районът Масена в предградията на Париж и Ла Лиронд в южна Франция.[3]

Портзампарк е първият френски архитект, удостоен с наградата „Прицкер“ на 50-годишна възраст.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Люксембургската филхармония (1997 – 2005)

Сред проектираните от Кристиан де Портзампарк сгради са:

  • Водонапорната кула (на френски: Château d’eau) в намиращия се до Париж нов град Марн ла Вале (1971 – 1974)
  • Парижкото училище за опера и балет в Нантер (1983 – 1987)
  • Комплексът „Градът на музиката“ (на френски: Cité de la Musique) в Париж (1984 – 1995)
  • Кафене „Бобур“ (на френски: Beaubourg Cafe) в Париж (1985 – 1987)
  • Музеят „Бурдел“ (на френски: Musée Bourdelle) в Париж (1988 – 1990)
  • „Nexus II“ във Фукуока (1989 – 1991)
  • Кулата „Crédit Lyonnais“ в Лил (1991 – 1995)
  • Съдебната палата в Грас (1993 – 1999)
  • Природонаучният музей с библиотека „Les Champs Libres“ в Рен (1993 – 2006)
  • Кулата „LVMH“ в Ню Йорк (1995 – 1999)
  • Район Масена в предградията на Париж (1995 – 2009)
  • Посолството на Франция в Берлин (1997 – 2003)
  • Люксембургската филхармония (1997 – 2005)
  • Жилищен и търговски център „De Citadel“ в Алмере (2000 – 2006)
  • Централата на издателска група „Le Monde“ в Париж (2001 – 2004)
  • Комплексът „Градът на музиката“ (на испански: Cidade da Musica, концертни зали, кино, музикално училище) в Рио де Жанейро (2003 – 2013)
  • „Вратата на Бейрут“ (2006)
  • Музеят „Ерже“ в Белгия (2007 – 2009)
  • 75-етажната луксозна жилищна и хотелска кула „One57“ в Ню Йорк (2011 – 2013).

Стилът на Портзампарк може да се определи като постмодернизъм. В различни свои проекти той ползва идеи от различни епохи – от Ренесанса до модернизма. Един критик в New York Times го определя като „възродител на ар деко“, а наблюдателят на руското издание „Комерсант“ – като „умерен постмодернист“.[4]

Портзампарк проектира сгради и градска среда на няколко континента и навсякъде налага своите идеи върху вече съществуващия архитектурен контекст. По собствените му думи, най-силно впечатление му прави Япония.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1992 – Médaille d’Argent от Френската академия за архитектура
  • 1994 – „Прицкер
  • 2004 – Grand Prix de l'urbanisme
  • 2001 – Business Week and Architectural Record Award за кулата „LVMH“ в Ню Йорк
  • 2005 – MIPIM Award за преустройството на централата на издателска група „Le Monde“ в Париж[5]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Troy McMullen. Christian de Portzamparc, Pritzker Prize-winning French architect. // Financial Times, May 22, 2015. Посетен на 2017-01-10.
  2. а б ((en)) Christian de Portzamparc Biography. // The Pritzker Architecture Prize. Hyatt Foundation. Архив на оригинала от 2013-06-23. Посетен на 23 June 2013. „Architecture seemed to me to be too bureaucratic, and not free enough compared to art; and the modernistic ideals which I worshiped before, seemed to me unable to reach the richness of real life. I also began to criticize my first influences like Le Corbusier.“
  3. Christian de Portzamparc, Généalogie des formes, 1996.
  4. ((ru)) Боде М.. Мастер архитектурного moderato, или умеренный постмодернист. // КоммерсантЪ, 13 мая 1994. Архив на оригинала от 2012-04-28. Посетен на 2010-06-05.
  5. Sam Lubell, New Architecture, The Monacelli Press, Paris, 2000.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]