Филип Солерс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Филип Солерс
Philippe Sollers
Sollers IMG 5928.jpg
Псевдоним Филип Солерс
Роден Филип Жуайо
28 ноември 1936 г. (80 г.)
Професия писател, литературен критик, режисьор
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1958 – до днес
Жанр роман, есе
Награди Награда Медиси (1961)
Награда Фенеон (1958)
Съпруга Юлия Кръстева
Уебсайт philippesollers.net
Страница в IMDb
Филип Солерс в Общомедия

Филип Солерс (на френски: Philippe Sollers) е френски писател.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Филип Солерс е роден в Бордо.

Той е основател на авангардното движение и издание Тел Кел (Tel Quel), в което взимат участие Ролан Барт, Мишел Фуко, Жак Дерида, Умберто Еко, Марслен Плене, Юлия Кръстева и др. Публикациите на „Тел Кел“ се преустановяват от Филип Солерс през 1982, когато създава изданието „L'Infini“ (Безкрай).

Първият му роман, Странна самота (1958), получава хвалебствени слова от Франсоа Мориак и Луи Арагон.

Автор е на над седемдесет романи и есета, сред които „Драма“, „Числености“, „Закони“, „Рай“, „Жени“, „Портрет на играч“, „Абсолютно сърце“, „Празникът във Венеция“, „Тайната“,“ Студио“, „Теория на изключенията“, „Войната на вкуса“, „Страст фикс“, „Възхвала на безкрая“, „Покер“.

Филип Солерс и Пиер Нора (вдясно) през 2011 г.

Интересът на Солерс към китайската цивилизация заема централно място в творчеството му. През 60-те години той учи китайски език и китайски идеограми присъстват в някои от творбите му, като романа „Числености“.

В „Рай“ (1981), едно от големите произведения на литературата на ХХ век, Солерс създава нова форма на роман, където текстът спира да следва логиката на пунктуацията и поема към ред на музикални последователности и словесен ритъм на полифонична музика, водещи до символично и окончателно освобождаване от границите на субекта.

През 1983 г. публикува романа „Жени“, който анализира политическите и художествени превратности в историята на XX век, чрез приключенията на американски журналист. Властта и сексуалността са изследвани и експонирани с тезата на автора: „Светът принадлежи на жените. Тоест на смъртта. По този въпрос всички лъжат.“ Романът се превръща бързо в бестселър и преведен на много езици.

През 2006 г. голям успех е публикацията на Божествен живот (на фр. Une vie divine), философски роман, в който Солерс разкрива, отвъд доброто и злото, актуалното и глобалното на философията на Ницше срещу планетарния нихилизъм на двадесет и първия век.

Автор е и на биографични есета като „Мистерията Моцарт“ (2001), „Сад във Времето“ (1996), „Казанова възхитителният“ (1998), „Виван Денон кавалеристът от Лувъра“ (1995).

През 2007 г. публикува Истински роман, мемоари.

През 2016 г. Солерс публикува романа Движение, в който за епиграф използва цитат от Хегел: „Истината е движението на себе се в самата себе си.“ В същността на този роман е философията и биографията на Хегел като своеобразен опит за преосмисляне на времето и историята.

Ролан Барт в книгата си „Писателят Солерс“(1979) изследва неговия стил, език и философия.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Une curieuse solitude, Le Seuil, 1958
  • Le Parc, Le Seuil, 1961, prix Médicis
  • Drame, Le Seuil, 1965
  • Nombres, Le Seuil, 1966
  • Lois, Le Seuil, 1972
  • H, Le Seuil, 1973
  • Paradis, Le Seuil, 1981
  • Femmes, Gallimard, 1983
  • Portrait du joueur, Gallimard, 1984
  • Paradis 2, Gallimard, 1986
  • Le Cœur absolu, Gallimard, 1987
  • Les Folies françaises, Gallimard, 1988
  • Le Lys d’or, Gallimard, 1989
  • La Fête à Venise, Gallimard, 1991
  • Le Secret, Gallimard, 1993
  • Studio, Gallimard, 1997
  • Passion fixe, Gallimard, 2000
  • Un amour américain, Mille et une nuits, 2001
  • L’Étoile des amants, Gallimard, 2002
  • Une vie divine, Gallimard, 2005
  • Un vrai roman. Mémoires, Plon, 2007
  • Les Voyageurs du temps, Gallimard, 2009
  • Trésor d'amour, Gallimard, 2011
  • L'Éclaircie, Gallimard, 2012
  • Médium, Gallimard, 2013
  • L’École du mystère, Gallimard, 2015
  • Mouvement, Gallimard, 2016
  • Beauté, Gallimard, 2017

Есеистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Francis Ponge (présentation et anthologie), Seghers, 1963
  • L’intermédiaire, Le Seuil, 1963
  • Logiques, Le Seuil, 1968
  • L’écriture et l'expérience des limites, Le Seuil, 1968
  • Sur le matérialisme, Le Seuil, 1974
  • Théorie des exceptions, Folio, 1985
  • Improvisations, Gallimard, 1991
  • Sade contre l'Être suprême, précédé de Sade dans le temps, Gallimard, 1996
  • La Littérature contre Jean-Marie Le Pen. À propos du roman de Mathieu Lindon: „Le Procès de Jean-Marie Le Pen“, P.O.L, 1998
  • L’Année du tigre, journal de l'année 1998, Le Seuil, 1999
  • Illuminations à travers les textes sacrés, Robert Laffont, 2003
  • Dictionnaire amoureux de Venise, Plon, coll. „Dictionnaire amoureux“, 2004
  • Le Saint-Âne, Verdier, 2004
  • Logique de la fiction, Cécile Defaut, 2006
  • Fleurs, Hermann, 2006
  • Guerres secrètes, Carnets nord, 2007
  • Grand Beau Temps (aphorismes et pensées choisies), Le Cherche midi, 2009
  • Vers le Paradis, Desclée de Brouwer, 2010
  • Portraits de femmes, Flammarion, 2013
  • Littérature et Politique, Flammarion, 2014
  • L’Amitié de Roland Barthes, Le Seuil, 2015
  • Contre-attaque, Grasset, 2016

Сборници с публицистика[редактиране | редактиране на кода]

  • La Guerre du goût, Gallimard, 1994
  • Éloge de l'Infini, Gallimard, 2001
    • Liberté du XVIIIe, Gallimard, 2002
  • Discours parfait, Gallimard, 2010
  • Fugues, Gallimard, 2012
  • Complots, Gallimard, 2016

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Alain Kirili, galerie Adrien Maeght, 1984
  • Louis Cane, catalogue raisonné sculptures, Galerie Beaubourg, 1986
  • Les Surprises de Fragonard, Gallimard, 1987
  • Rodin: dessins érotiques, avec Alain Kirili, Gallimard, 1987
  • De Kooning vite, La différence, 1988
  • Watteau et les femmes, Flammarion, 1992
  • Le Paradis de Cézanne, Gallimard, 1995
  • Picasso, le héros, Le cercle d'art, 1996
  • Les Passions de Francis Bacon, Gallimard, 1996
  • Willy Ronis, Nues, Terre bleue, 2008

Биографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Le Cavalier du Louvre (Vivant Denon), Plon, 1995
  • Casanova l'admirable, Plon, 1998
  • Mystérieux Mozart, Plon, 2001
    Мистерията Моцарт. Превод от френски Нина Венова. София: Рива, 2003, 216 с.

Интервюта[редактиране | редактиране на кода]

  • Entretiens avec Francis Ponge, Seuil-Gallimard, 1963
  • Délivrance, avec Maurice Clavel, Seuil, 1976
  • Au-delà du dialogue avec Edgar Faure, Balland, 1977
  • „Conversation à Notre-Dame“, avec Frédéric Berthet, Communications, n° 30, 1979
  • Vision à New York, avec David Hayman, Grasset, 1981
  • Le Rire de Rome, Gallimard, 1992
  • La Divine Comédie, avec Benoit Chantre, Desclée de Brouwer, 2000
  • Voir écrire, avec Christian de Portzamparc, Calmann-Levy, 2003
  • Poker avec Ligne de risque, Gallimard, coll. „L'infini“, 2005
  • L'Évangile de Nietzsche, Le cherche midi, 2006

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за