Рем Колхас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рем Колхас
Rem Koolhaas
нидерландски архитект
Рем Колхас през 2005 г.
Рем Колхас през 2005 г.

Роден
17 ноември 1944 г. (73 г.)
Националност Флаг на Нидерландия Нидерландия
Архитектура
Стил постмодернизъм, деконструктивизъм
Известни творби Casa da Música в Порто;
Централна градска библиотека на Сиатъл;
Нидерландско посолство в Берлин;
Централа на Китайската телевизия
Награди Прицкер“ (2000)
Praemium Imperiale (2003)

Уебсайт oma.eu
Страница в IMDb
Рем Колхас в Общомедия

Рем Колхас (на нидерландски: Rem Koolhaas) е нидерландски архитект.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и семейство[редактиране | редактиране на кода]

Роден е като Ремент Колхас на 17 ноември 1944 г. в Ротердам, Нидерландия, в семейството на Антон Колхас (1912 – 1992) и Селинде Розенбърт (р. 1920). Баща му е романист, сценарист и литературен критик. Два документални филма на режисьора Бърт Хаанстра по сценарий на Антон Колхас са номинирани за награда „Оскар“. Дядо му по майчина линия – Дирк Розенбърг (1887 – 1962), също е архитект модернист, работил за именития нидерландски архитект Хендрик Петрюс Берлаге. Рем има брат – Томас, и сестра – Анабел. Докато са малки деца, семейството живее последователно в: Ротердам (до 1946 година), Амстердам (1946 – 1952), Джакарта (1952 – 1955) и отново Амстердам (от 1955 година).[1][2][3]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1975 г. Колхас става водещ съучредител на избралата за свое седалище Ротердам архитектурна фирма „Office for Metropolitan Architecture“ (ОМА). Успоредно с архитектурната си практика той е преподавател в „Graduate School of Design“ към Харвардския университет. През 2005 г. Рем е сред основателите на интернационалното архитектурно списание „Volume Magazine“.

За изключителните си постижения в архитектурната теория и практика през 2000 г. Рем Колхас е удостоен с най-високата награда в архитектурата – „Прицкер“.[4]

През 2008 г. е поканен да се присъедини към т.нар. европейска „група на мъдрите“, за да помага в „проектирането“ на бъдещето на Европейския съюз. През същата година името му е включено в ежегодния списък на американското списание Тайм – TIME 100 (стоте най-влиятелни личности на планетата).[5]

Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]

McCormick Tribune Campus Center, Чикаго, САЩ

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((nl)) Moor, Wam de. Koolhaas, Anthonie (1912 – 1992). // Biografisch Woordenboek van Nederland. Instituut voor Nederlandse Geschiedenis, 2008-03-13. Посетен на 2008-05-14.
  2. ((nl)) Anthonie Koolhaas. // De Boekenweek. Посетен на 2008-05-14.
  3. ((nl)) Anker, Eva van den. Dirk Roosenburg. // Archipedia. Architectenweb. Посетен на 2008-05-14.
  4. ((en)) Лауреат на „Прицкер“ за 2000 г., сайт на наградата.
  5. ((en)) Lacayo, Richard. Rem Koolhaas. // Time Retrieved on 2008-05-12. 2009-04-30. Посетен на 2010-05-22.
  6. ((en)) 23 East 22nd Street by OMA, De Zeen Magazine, 15 September 2008.
  7. ((en)) Bryghusprojektet – The Brewery Site Project
  8. ((es)) Официален сайт на Torre Bicentenario
  9. ((en)) Официален сайт на Milstein Hall

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]