Абдулразак Гурна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Абдулразак Гурна
Abdulrazak Gurnah
танзанийски писател
Роден

Етнос Йемен
Награди Нобелова награда за литература (2021)[1]
Литература
Период от 1987 г. до няма
Жанрове Проза
Абдулразак Гурна в Общомедия

Абдулразак Гурна (на английски: Abdulrazak Gurnah) е занзибарски писател. Носител е на Нобелова награда за литература през 2021 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 декември 1948 г.[2] в Занзибар, Танзания.[3] През 1968 г. заминава да учи във Великобритания[4], след като емигрира от Занзибар на 18-годишна възраст, за да избегне преследването на арабските граждани по време на революцията в Занзибар.[5] Първоначално учи в Christ Church College, Кентърбъри, чиито степени по това време се дават от Лондонския университет.[6]

През 1982 г. защитава докторат в Университета в Кент.[3] От 1980 до 1983 г. преподава в Университета Байеро в Кано, Нигерия. Той е професор и директор на следдипломното обучение в катедрата по английски език в университета в Кент.[5] Основните му интереси са в постколониалното писане и в дискурсите, свързани с колониализма, особено като те се отнасят до Африка, Карибите и Индия.

През 2006 г. е избран за член на Кралското дружество по литература.[7] През 2021 г. получава Нобелова награда за литература „за неговото безкомпромисно и състрадателно вникване във влиянието на колониализма и съдбата на бежанеца в разлома между културите и континентите“.[8]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Memory of Departure (1987)[9]
  • Pilgrims Way (1988)[10]
  • Dottie (1990)[11]
  • Paradise (1994)[12]
  • Admiring Silence (1996)[13]
  • By the Sea (2001)[12]
  • Desertion (2005)[14]
  • The Last Gift (2011)[15]
  • Gravel Heart (2017)[16]
  • Afterlives (2020)[17]

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • „My Mother Lived on a Farm in Africa“ (2006)[18]
  • „The Arriver's Tale“, Refugee Tales (2016)[19]
  • „The Stateless Person’s Tale“, Refugee Tales III (2019)[20]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.nobelprize.org, Посетен на 7 октомври 2021 г..
  2. Loimeier, Manfred. Gurnah, Abdulrazak. // Metzler Lexikon Weltliteratur: Band 2: G–M. Springer, 2016-08-30. ISBN 978-3-476-00129-0. с. 82 – 83.
  3. а б King, Bruce. The Oxford English Literary History. Т. 13. Oxford, Oxford University Press, 2004. ISBN 978-0-19-957538-1. OCLC 49564874. с. 336.
  4. Prono, Luca. Abdulrazak Gurnah – Literature. // British Council, 2005. Посетен на 2021-10-07.
  5. а б Flood, Alison. Abdulrazak Gurnah wins the 2021 Nobel prize in literature. // The Guardian. 2021-10-07. Посетен на 2021-10-07.
  6. The Literary Encyclopedia
  7. Abdulrazak Gurnah. // Royal Society of Literature. Посетен на 2021-10-07.
  8. The Nobel Prize in Literature 2021. // 7 October 2021.
  9. Hand, Felicity. Searching for New Scripts: Gender Roles in Memory of Departure. // Critique: Studies in Contemporary Fiction 56 (2). 2015-03-15. DOI:10.1080/00111619.2014.884991. с. 223 – 240.
  10. Mirmotahari, Emad. From Black Britain to Black Internationalism in Abdulrazak Gurnah's Pilgrims Way. // English Studies in Africa 56 (1). May 2013. DOI:10.1080/00138398.2013.780679. с. 17 – 27.
  11. Lewis, Simon. Postmodern Materialism in Abdulrazak Gurnah's Dottie : Intertextuality as Ideological Critique of Englishness. // English Studies in Africa 56 (1). May 2013. DOI:10.1080/00138398.2013.780680. с. 39 – 50.
  12. а б Kohler, Sophy. 'The spice of life': trade, storytelling and movement in Paradise and By the Sea by Abdulrazak Gurnah. // Social Dynamics 43 (2). 2017-05-04. DOI:10.1080/02533952.2017.1364471. с. 274 – 285.
  13. Olaussen, Maria. The Submerged History of the Indian Ocean in Admiring Silence. // English Studies in Africa 56 (1). May 2013. DOI:10.1080/00138398.2013.780682. с. 65 – 77.
  14. Mars-Jones, Adam. It was all going so well. // 2005-05-15. Посетен на 2021-10-07.
  15. Kaigai, Kimani. At the Margins: Silences in Abdulrazak Gurnah's Admiring Silence and The Last Gift. // English Studies in Africa 56 (1). May 2013. DOI:10.1080/00138398.2013.780688. с. 128 – 140.
  16. Bosman, Sean James. 'A Fiction to Mock the Cuckold': Reinvigorating the Cliché Figure of the Cuckold in Abdulrazak Gurnah's By the Sea (2001) and Gravel Heart (2017). // Eastern African Literary and Cultural Studies 7 (3). 2021-07-03. DOI:10.1080/23277408.2020.1849907. с. 176 – 188.
  17. Mengiste, Maaza. Afterlives by Abdulrazak Gurnah review – living through colonialism. // 2020-09-30. Посетен на 2021-10-07.
  18. Biobibliographical notes. // Nobel Prize. Посетен на 2021-10-07.
  19. Refugee Tales – Comma Press. // Посетен на 2021-10-07.
  20. Refugee Tales: Volume III – Comma Press. // Посетен на 2021-10-07.