Ренодо

Ренодо
Теофаст Ренодо
Присъждана за	литература
Дата	първият вторник на ноември
Място	ресторант „Друан“, Париж
Държава	Франция
Връчена за първи път	1926 г.

Наградата „Теофаст Ренодо“ (на френски: Prix Théophraste-Renaudot, френско произношение: pʁi teofʁast rənodo) или Награда „Ренодо“ е френска литературна награда.

История

Наградата „Ренодо“ е създадена през 1926 г. от 10 художествени критици в очакване на резултатите от обсъждането на журито на наградата „Гонкур“. Наградата носи името на Теофаст Ренодо (на френски: Théophraste Renaudot), който е създал първия френски вестник през 1631 г. Създателите на наградата са автори на биографията на Теофаст Ренодо, публикувана през 1929 г., която е в 10 глави, и всяка от тях е възложена на отделен автор.

Наградата „Ренодо“ не е официално свързана с наградата Гонкур и е един вид на допълнение към нея. Обявяването на лауреата става в същото време и място, като наградата „Гонкур“, а именно в първия вторник на ноември в ресторант „Друан“ в Париж. Журито на наградата „Ренодо“ винаги избира алтернативен лауреат спрямо избора на „Гонкур“.

Освен „Голямата награда“, журито връчва всяка година от 1992 г. награда за студенти, от 2003 г. награда за есе, и от 2009 г. награда за джобно издание.

Лауреати на наградата „Ренодо“

Лауреати на Голямата награда

• 1926 Nicolo Peccavi, Арман Люнел
• 1927 Maïtena, Бернар Нарбон
• 1928 Le Joueur de triangle, Андре Обе
• 1929 La Table aux crevés, Марсел Еме
• 1930 Piège, Жермен Бомон
• 1931 L'Innocent, Филип Ериа
• 1932 Voyage au bout de la nuit, Луи-Фердинан Селин
• 1933 Le roi dort, Шарл Бребан
• 1934 Blanc, Луи Франсис
• 1935 Jours sans gloire, Франсоа де Ру
• 1936 Les Beaux Quartiers, Луи Арагон
• 1937 Mervale, Жан Рожисар
• 1938 Léonie la bienheureuse, Пиер Жан Лоне
• 1939 Les Javanais, Жан Малаке
• 1940 La Vallée heureuse, Жул Роа
• 1941 Quand le temps travaillait pour nous, Пол Мусе
• 1942 Les Liens de chaîne, Робер Гаяр
• 1943 J'étais médecin avec les chars, Dr. André Soubiran
• 1944 Les Amitiés particulières, Роже Пейрефит
• 1945 Le Mas Théotime, Анри Боско
• 1946 L'Univers concentrationnaire, Давид Русе
• 1947 Je vivrai l'amour des autres, Jean Cayrol
• 1948 Voyage aux horizons, Пиер Фрисон
• 1949 Le Jeu de patience, Louis Guilloux
• 1950 Les Orgues de l'enfer, Пиер Молен
• 1951 Le Dieu nu, Робер Маргери
• 1952 L'Amour de rien, Жак Пери
• 1953 La Dernière Innocence, Селия Бертен
• 1954 Le Passage, Жан Реверзи
• 1955 Le Moissonneur d'épines, Жорж Гови
• 1956 Le Père, Андре Перен
• 1957 La Modification, Мишел Бютор
• 1958 La Lézarde, Едуар Глисан
• 1959 L'Expérience, Албер Пал
• 1960 Le Bonheur fragile, Алфред Керн
• 1961 Les Blés, Roger Bordier
• 1962 Le Veilleur de nuit, Simone Jacquemard
• 1963 Le Procès-verbal, Жан-Мари Гюстав льо Клезио
• 1964 L'Écluse, Jean-Pierre Faye
• 1965 Les Choses, Жорж Перек
• 1966 La Bataille de Toulouse, José Cabanis
• 1967 Le Monde tel qu'il est, Salvat Etchart
• 1968 Le Devoir de violence, Yambo Ouologuem
• 1969 Les Feux de la colère, Max Olivier-Lacamp
• 1970 Isabelle ou l'arrière-saison, Jean Freustié
• 1971 Le Sac du palais d'été, Pierre-Jean Rémy
• 1972 La Nuit américaine, Кристофър Франк
• 1973 La Terrasse des Bernardini, Сюзан Пру
• 1974 Voyage à l'étranger, Жорж Боржо
• 1975 L'Homme de sable, Жан Жубер
• 1976 L'Amour les yeux fermés, Мишел Анри
• 1977 Les Combattants du petit bonheur, Алфонс Будар
• 1978 L'Herbe à brûler, Конрад Детрез
• 1979 Affaires étrangères, Jean-Marc Roberts
• 1980 Les Portes de Gubbio, Даниел Салнав
• 1981 La Nuit du décret, Michel Del Castillo
• 1982 La Faculté des songes, Georges-Olivier Châteaureynaud
• 1983 Avant-Guerre, Jean-Marie Rouart
• 1984 La Place, Ани Ерно
• 1985 Mes nuits sont plus belles que vos jours, Raphaëlle Billetdoux
• 1986 Station balnéaire, Christian Giudicelli
• 1987 L'Enfant halluciné, René-Jean Clot
• 1988 Hadriana dans tous mes rêves, René Depestre
• 1989 Les Comptoirs du Sud, Philippe Doumenc
• 1990 Les Frères Romance, Jean Colombier
• 1991 La Séparation, Dan Franck
• 1992 La Démence du boxeur, Франсоа Вейерганс
• 1993 Les Corps célestes, Nicolas Bréhal
• 1994 Comme ton père, Guillaume Le Touze
• 1995 Les Braban, Патрик Бесон
• 1996 Un silence d'environ une demi-heure, Boris Schreiber
• 1997 Les Voleurs de beauté, Паскал Брюкнер
• 1998 Le Manuscrit de Port-Ebène, Доминик Бона
• 1999 L'Enfant léopard, Daniel Picouly
• 2000 Allah n'est pas obligé, Ахмаду Курума
• 2001 Céleste, Martine Le Coz
• 2002 Assam, Жерар дьо Кортанс
• 2003 Les Âmes grises, Филип Клодел
• 2004 Suite française, Ирен Немировски
• 2005 Mes mauvaises pensées, Нина Бурауи
• 2006 Mémoires de porc-épic, Ален Мабанку
• 2007 Chagrin d'école, Даниел Пенак
• 2008 Le Roi de Kahel (The King of Kahel), Тиерно Моненамбо
• 2009 Un roman français, Фредерик Бегбеде
• 2010 Миниапокалипсис, Виржини Депант
• 2011 Лимонов, Еманюел Карер
• 2012 Notre-Dame du Nil, Сколастик Муказонга
• 2013 Naissance, Yann Moix
• 2014 Charlotte, Давид Фоенкинос
• 2015 D'après une histoire vraie, Делфин дьо Виган
• 2016 Babylone, Ясмина Реза
• 2017 La disparition de Josef Mengele, Оливие Гуез
• 2018 Le Sillon, Валери Манто
• 2019 La Panthère des neiges, Силван Тесон

Лауреати на наградата за есе

• 2001 Protée et autres essais, Simon Leys
• 2003 Dictionnaire amoureux de l'Amérique, Yves Berger
• 2004 Madame Proust, Évelyne Bloch-Dano
• 2005 Le Roman de Constantinople, Gilles Martin-Chauffier
• 2006 Jean-François Revel un esprit libre, Pierre Boncenne
• 2007 Le Benarès-Kyôto, Olivier Germain-Thomas
• 2008 Autobiographie d'un épouvantail, Boris Cyrulnik
• 2009 Alias Caracalla, Daniel Cordier
• 2010 L'affaire de l'esclave Furcy, Mohammed Aïssaoui
• 2011 Fontenoy ne reviendra plus, Gérard Guégan
• 2012 Le Dernier Modèle, Frank Maubert
• 2013 Séraphin c'est la fin !, Gabriel Matzneff

Лауреати на наградата за джобно издание

• 2009 Palestine, Hubert Haddad
• 2010 L'origine de la violence, Fabrice Humbert
• 2011 A l'enfant que je n'aurai pas, Linda Lê
• 2012 Les Vieilles, Pascale Gautier
• 2013 Le Pérégrin émerveillé, Jean-Louis Gouraud

Лауреати на наградата за студенти

Ресторант „Друан“, където се провежда церемонията по връчване на наградата

• 1992 Aden, Anne-Marie Garat
• 1993 Jacob Jacobi, Jack-Alain Leger
• 1994 Une mort, théâtre, Claude Mourthé
• 1995 Le Jeu du roman, Louise Lambrichs
• 1996 L'Ode à la reine, Jean-François Kervéan
• 1997 L'Homme du cinquième jour, Jean-Philippe Arrou-Vignod
• 1998 Une poignée, Anne Wiazemsky
• 1999 Foraine, Paul Fournel
• 2000 Dans ces bras-là, Camille Laurens
• 2001 Le Soir du chien, Marie-Hélène Lafon
• 2002 La Métaphysique du chien, Philippe Ségur
• 2003 Silence, on ment, Gilles Martin-Chauffier
• 2004 La Dernière Leçon, Noëlle Châtelet
• 2005 Festins secrets, Пиер Журд
• 2006 Maos, Morgan Sportès
• 2007 Le Cœur cousu, Carole Martinez
• 2008 Le Voyage du fils, Olivier Poivre d'Arvor
• 2009 Ce que je sais de Vera Candida, Véronique Ovaldé
• 2010 Dans la nuit brune, Agnès Desarthe
• 2011 Rien ne s'oppose à la nuit, Делфин дьо Виган
• 2012 L'Hiver des hommes, Lionel Duroy
• 2013 longer, Christophe Ono-dit-Biot
• 2014 L'Amour et les Forêts, Éric Reinhardt
• 2015 Juste avant l'oubli, Alice Zeniter

Източници

• Официален уебсайт на наградата „Ренодо“
• ((fr)) Статия за наградата в „Le Mond“, 02.11.2009 г.
• ((fr)) Статия за спорния лауреат през 2007 г. Даниел Пенак