Гонкур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Гонкур“
Присъждана за най-добра и най-творческа проза на годината
От Академия „Гонкур“
Дата ноември, ежегодно
Държава Франция
Връчена за първи път 1903 г.
Официален
уебсайт
academie-goncourt.fr
„Гонкур“ в Общомедия

Наградата „Гонкур“ (на френски: Prix Goncourt) е престижна френска литературна награда, която се определя ежегодно от Академията „Гонкур“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Академията Гонкур е създадена във Франция през 1900 г. по волята на Едмон дьо Гонкур (на френски: Edmond de Goncourt), както и с намеренията на по-рано починалия му брат Жул дьо Гонкур (на френски: Jules de Goncourt).

Целта на този литературен кръг е да се определя едноименната френска литературна награда за „работа на въображението в проза“. Юридически Академията „Гонкур“ е основана през 1902 г., а първата награда е връчена на 21 декември 1903 г. Съгласно завещанието на братя Гонкур десетимата членове на Академията трябва да бъдат измежду най-изтъкнатите писатели на времето, а награденият роман – най-значителното художествено произведение в проза, написано на френски език за годината. Не е задължително авторът да е французин. Наградата може да бъде присъдена само веднъж в живота на всеки писател. Изключение прави само литературната измама на Ромен Гари, награден през 1956 за романа „Корените на небето“ (Les Racines du ciel), и през 1975, под псевдоним Емил Ажар, за романа „Животът пред теб“ (La Vie devant soi).

„Гонкур“ макар и символична (от 10 евро) е най-престижната литературна награда във Франция. Тя е твърде желана от писателите поради славата, с която се сдобива лауреатът, и очаквания голям тираж на избрания роман. Тази литературна награда се връчва всяка година в първата седмица на месец декември. Името на лауреата се провъзгласява на 3 ноември в ресторант „Друан“, където членовете се събират всеки първи вторник на месеца.

На същото място и по същото време се обявява и алтернативната награда за литература „Ренодо“.

Носители на наградата[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Авторът отказва наградата, вж. Гракх Ж., Бреговете на Сирт, София: Фама, 1995, послеслов М.Коева
  2. „Награда“, в. „Сега“, 31 октомври 2000 г.
  3. Людмила Габровска, „Сага за италиански род наградена с „Гонкур“, в. „Новинар, 8 април 2006 г. (архивирано от оригинала)
  4. „Франция обяви литературните награди „Гонкур“ и „Рьонодо“, в. „Сега“, 9 ноември 2004 г.
  5. „Американец грабна „Гонкур“, в. „Стандарт“, 7 ноември 2006 г.
  6. „Атик Рахими е носител на наградата „Гонкур“ за 2008 г.“, Vesti.bg, 10 ноември 2008 г.
  7. „Диалектика“, Capital.bg, 6 ноември 2009 г.
  8. „Провокативният френски писател Мишел Уелбек получи „Гонкур“ от трети опит“, Mediapool.bg, 9 ноември 2010 г.
  9. „Учител по биология спечели „Гонкур“ за първия си роман „Френското изкуство на войната“, mediapool.bg, 2 ноември 2011 г.
  10. „Жером Ферари е носителят на наградата „Гонкур“ за 2012“, urban-mag.com, 7 ноември 2012 г.
  11. Жером Ферари, Проповед за падането на Рим, (Le Sermon sur la chute de Rome), Изд. Факел-Експрес, Пр. Александра Велева, 224c., 2018, ISBN 978-619-7279-17-7
  12. „Пиер Льометр отнесе „Гонкур“ 2013“, colibri.bg, 2013 г.
  13. „Лиди Салвер спечели престижната френска литературна награда „Гонкур“, dariknews.bg, 5 ноември 2014 г.
  14. „Наградата „Гонкур“ тази година е за Матиас Енар“, БНТ, 3 ноември 2015 г.
  15. Иглика Игнатова, „Лейла Слимани спечели Гонкур с „Нежна песен“, dariknews.bg, 3 ноември 2016 г.
  16. Иглика Игнатова, „Ерик Вюйар спечели „Гонкур“ с романа „Дневният ред“, dariknews.bg, 6 ноември 2017 г.
  17. Иглика Игнатова, „Никола Матийо спечели „Гонкур“ с романа „Децата им след тях“, dariknews.bg, 7 ноември 2018 г.
  18. Елза Тодорова, „Писателят Жан-Пол Дюбоа спечели престижната награда „Гонкур“, dariknews.bg, 4 ноември 2019 г.