Анри Троая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анри Троая
Henri Troyat
Henri Troyat.jpg
Троая през 1990-те год.
Псевдоним Анри Троая
Роден Левон Асланович Торосян
1 ноември 1911 г.
Починал 2 март 2007 г. (95 г.)
Професия писател (романист, биограф), историк
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1935-2010
Награди „Гонкур“ (1938)
Уебсайт Страница в IMDb
Анри Троая в Общомедия

Анрѝ Троая̀ (на френски: Henri Troyat), по рождение Лев Асланович Торосян, с варианти Левон / Леон и Аслан, е френски писател (биограф, романист), както и историк, от руско-арменски произход.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейство с арменски, руски, немски, черкезки, грузински корени[1] в Москва на 1 ноември 1911 г. Напуска Русия с родителите си по време на Болшевишката революция от октомври 1917 г. Семейството му живее в Истанбул и Венеция, установява се в Париж през 1920 г.

Започва да пише и още на 24 години получава първия си литературен приз - първият му роман „Лъжлива светлина“ (Faux jour) е награден през 1935 г. Получава наградата „Гонкур“ за романа „Паякът“ (L'Araigne) през 1938 г.

Гробът на Троая в Монпарнас, Париж.

Автор е на над 100 биографии на исторически личности, много от които са от руската история и култура: монарсите Екатерина Велика, Александър I, Александър III, писателите Александър Пушкин, Николай Гогол, Иван Тургенев, Марина Цветаева, също Григорий Распутин и др. Много от книгите му са издадени на български език.

През 1959 г. е избран за академик във Френската академия, заемайки мястото на починалия през 1957 г. Клод Фарер. Умира в Париж на 2 март 2007 г.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Faux Jour („Лъжлива светлина“) (1935, Prix du roman populiste)
  • Le Vivier (1935)
  • Grandeur nature (1936)
  • La Clef de voûte (1937)
  • L'Araigne („Паякът“) (1938, „Гонкур“)
  • Judith Madrier (1940)
  • Le mort saisit le vif (1942)
  • Du philanthrope à la rouquine (1945)
  • Le Signe du taureau (1945)
  • Suite romanesque : Tant que la terre durera en 7 tomes
    • Tant que la terre durera]] (3 tomes, 1947)
    • Le Sac et la Cendre]] (2 tomes, 1948)
    • Étrangers sur la terre (2 tomes, 1950)
  • La Tête sur les épaules (1951)
  • La Neige en deuil (1952)
  • Suite romanesque: Les Semailles et les Moissons („Сеитби и жътви“ - романов цикъл в 5 тома, 1953-1958)
    • Les Semailles et les Moissons (tome I, 1953)
    • Amélie (tome II, 1955)
    • La Grive (tome III, 1956)
    • Tendre et Violente Élisabeth (tome IV, 1957)
    • La Rencontre (tome V, 1958)
  • La Maison des bêtes heureuses (1956)
  • Suite romanesque : La Lumière des Justes
    • Les Compagnons du coquelicot (tome I, 1959)
    • La Barynia (tome II, 1960)
    • La Gloire des vaincus (tome III, 1961)
    • Les Dames de Sibérie (tome IV, 1962)
    • Sophie ou la Fin des combats (tome V, 1963)
  • Une extrême amitié (1963)
  • Suite romanesque: Les Eygletière („Ейглетиерови“ - роман в 3 тома, 1965-1967)
    • Les Eygletière (tome I, 1965)
    • La Faim des lionceaux (tome II, 1966)
    • La Malandre (tome III, 1967)
  • Suite romanesque: Les Héritiers de l'avenir
    • Le Cahier (tome I, 1968)
    • Cent un coups de canon (tome II, 1969)
    • L'Éléphant blanc (tome III, 1970)
  • La Pierre, la Feuille et les Ciseaux (1972)
  • Anne Prédaille (1973)
  • Suite romanesque: Le Moscovite
    • Le Moscovite (tome I, 1974)
    • Les Désordres secrets (tome II, 1974)
    • Les Feux du matin (tome III, 1975)
  • Le Front dans les nuages (1976)
  • Grimbosq (1976)
  • Le Prisonnier n°1 (1978)
  • Suite romanesque ou Trilogie Viou :
    • Viou (tome I, 1980)
    • À demain, Sylvie (tome II, 1986)
    • Le Troisième Bonheur (tome III, 1987)
  • Le Pain de l'étranger (1982)
  • La Dérision (1983)
  • Marie Karpovna (1984)
  • Le Bruit solitaire du cœur (1985)
  • Toute ma vie sera mensonge (1988)
  • La Gouvernante française (1989)
  • La Femme de David (1990)
  • Aliocha (1991)
  • Youri (1992)
  • Le Chant des insensés (1993)
  • Le Marchand de masques (1994)
  • Le Défi d'Olga (1995)
  • Votre très humble et très obéissant serviteur (1996)
  • L'Affaire Crémonnière (1997)
  • Le Fils du Satrape (1998))
  • Namouna ou la Chaleur animale (1999)
  • La Ballerine de Saint-Pétersbourg (2000)
  • La Fille de l'écrivain (2001)
  • L'Étage des bouffons (2002)
  • L'Éternel Contretemps (2003)
  • La Fiancée de l'ogre (2004)
  • La Traque (2006)
  • Le Pas du juge (2009)
  • La Folie des anges (2010)
  • La Perruque de Monsieur Regnard (2010)
  • La Voisine de palier (2011)

Биографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Dostoievski (1940)
  • Pouchkine (1946)
  • L'Étrange Destin de Lermontov (1952)
  • Tolstoi (1965)
  • Gogol (1971)
  • Catherine la Grande (1977) (prix des Ambassadeurs, 1978)
  • Pierre le Grand (1979)
  • Alexandre I (1981)
  • Ivan le Terrible (1982)
  • Tchekhov (1984)
  • Tourgueniev (1985)
  • Gorki (1986)
  • Flaubert (1988)
  • Maupassant (1989)
  • Alexandre II, le tsar libérateur (Alexandre II de Russie) (1990)
  • Nicolas II (1991)
  • Zola (1992)
  • Verlaine (1993)
  • Baudelaire (1994)
  • Balzac (1995)
  • Raspoutine (1996)
  • Juliette Drouet (1997)
  • Terribles Tsarines (1998)
  • Les Turbulences d'une grande famille (famille Lebaudy) (1998)
  • Nicolas I (1999)
  • Marina Tsvetaeva, l'éternelle insurgée (2001)
  • Paul I, le tsar mal aimé (2002)
  • La Baronne et le musicien, Madame Von Meck et Tchaïkovski (2004)
  • Alexandre III, le tsar des neiges (2004)
  • Alexandre Dumas, le cinquième mousquetaire (2005)
  • Pasternak (2006)
  • Boris Godounov (2008)
  • Trois mères, trois fils. Madame Baudelaire, Madame Verlaine, Madame Rimbaud (2010)
  • Gontcharov (2012)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. В книгата си със спомени „Един толкова дълъг път“ (Un si long chemin) от 1976 г. потвърждава единствено общия арменски произход на родителите си.
  2. ((fr))  Новини на сайта на Френската академия. // Académie française. Посетен на 06/03/2007.