Анри Троая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анри Троая
френски историк и биограф
Роден: 1 ноември 1911 г.
Москва, Русия
Починал: 2 март 2007 г.
(на 95 г.)
Париж, Франция

Анрѝ Троая̀ (Henri Troyat, по рождение: Левон Аслан Торосян, наричан в Русия Лев Асланович Тарасов) е френски биограф, романист и историк от арменски произход.

Троая е роден в Москва. Напуска Русия със семейството си по време на болшевишката революция. Известно време живее в Истанбул и Венеция. През 1920 г. се установява в Париж. Започва да пише и още на 24 години получава първия си литературен приз. През 1959 г. е избран за академик във Френската академия, заемайки мястото на починалия през 1957 г. Клод Фарер.

Анри Троая е автор на над сто биографии на исторически личности, много от които са част от руската история и култура: Пушкин, Екатерина Велика, Гогол, Марина Цветаева, Распутин, Тургенев, Александър I, Александър III. Много от книгите му са издадени на български език.

Първият му роман Faux jour е награден през 1935. През 1938 за романа L'Araigne получава наградата Гонкур.

Умира на 2 март 2007 г.[1]

Избрана библиография[редактиране | edit source]

  • "Сеитби и жътви", цикъл романи в пет тома (1953-58)
  • "Ейглетиерови", роман в три тома (1965-67)
  • "Сняг в траур", роман (1958)
  • "Паякът", роман, удостоен с наградата Гонкур през 1938 г.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Новини на сайта на Френската Академия. // Académie française. Посетен на 06/03/2007.