Анри Троая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анри Троая
Henri Troyat
Henri Troyat.jpg
Троая през 1990-те години
Псевдоним Анри Троая
Роден Левон Асланович Торосян
19 октомври 1911 г.
Починал 2 март 2007 г. (95 г.)
Професия писател (романист, биограф), историк
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1935 – 2010
Награди „Гонкур“ (1938)
Уебсайт Страница в IMDb
Анри Троая в Общомедия

Анрѝ Троая̀ (на френски: Henri Troyat), по рождение Лев Асланович Торосян, с варианти Левон / Леон и Аслан, е френски писател (биограф, романист), както и историк, от руско-арменски произход. До 1992 г. е издаван в България като Анри Троя. Един от най-плодовитите френски писатели на 20 век, чието творчество отразява неговите корени и допринася много за популяризиране на руската история и литература във Франция[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейство с арменски, руски, немски, черкезки, грузински корени[2] в Москва на 1 ноември 1911 г. Семейството е богато, баща му е инвестирал в железопътни линии и банки. Анри има швейцарска гувернантка, от която научава френски[1]. След избухването на Болшевишката революция от октомври 1917 г. семейството напуска Русия и след престой в Константинопол и Венеция се установява трайно в Париж през 1920 г. Младият Анри учи в Lycée Pasteur и бързо се адаптира към новата обстановка. Следва право в Сорбоната и получава френско гражданство през 1933. Назначен е на държавна служба в префектурата на Сена и остава на поста до 1942 г., когато се отдава изцяло на литературна кариера[1].

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Започва да пише и още на 24 години получава първия си литературен приз – първият му роман „Лъжлива светлина“ (Faux jour) е награден през 1935 г. Получава наградата „Гонкур“ за романа „Паякът“ (L'Araigne) през 1938 г.

Гробът на Троая в Монпарнас, Париж.

Автор е на над 100 биографии на исторически личности, много от които са от руската история и култура: монарсите Екатерина Велика, Александър I, Александър III, писателите Александър Пушкин, Николай Гогол, Иван Тургенев, Марина Цветаева, също Григорий Распутин и др. Много от книгите му са издадени на български език.

През 1959 г. е избран за академик във Френската академия, заемайки мястото на починалия през 1957 г. Клод Фарер. Умира в Париж на 2 март 2007 г.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Faux Jour („Лъжлива светлина“) (1935, Prix du roman populiste)
  • Le Vivier (1935)
  • Grandeur nature (1936)
  • La Clef de voûte (1937)
  • L'Araigne („Паякът“) (1938, „Гонкур“)
  • Judith Madrier (1940)
  • Le mort saisit le vif (1942)
  • Du philanthrope à la rouquine (1945)
  • Le Signe du taureau (1945)
  • Suite romanesque: Tant que la terre durera en 7 tomes
    • Tant que la terre durera]] (3 tomes, 1947)
    • Le Sac et la Cendre]] (2 tomes, 1948)
    • Étrangers sur la terre (2 tomes, 1950)
  • La Tête sur les épaules (1951)
  • La Neige en deuil (1952)
  • Suite romanesque: Les Semailles et les Moissons („Сеитби и жътви“ – романов цикъл в 5 тома, 1953 – 1958)
    • Les Semailles et les Moissons (tome I, 1953)
    • Amélie (tome II, 1955)
    • La Grive (tome III, 1956)
    • Tendre et Violente Élisabeth (tome IV, 1957)
    • La Rencontre (tome V, 1958)
  • La Maison des bêtes heureuses (1956)
  • Suite romanesque: La Lumière des Justes
    • Les Compagnons du coquelicot (tome I, 1959)
    • La Barynia (tome II, 1960)
    • La Gloire des vaincus (tome III, 1961)
    • Les Dames de Sibérie (tome IV, 1962)
    • Sophie ou la Fin des combats (tome V, 1963)
  • Une extrême amitié (1963)
  • Suite romanesque: Les Eygletière („Ейглетиерови“ – роман в 3 тома, 1965 – 1967)
    • Les Eygletière (tome I, 1965)
    • La Faim des lionceaux (tome II, 1966)
    • La Malandre (tome III, 1967)
  • Suite romanesque: Les Héritiers de l'avenir
    • Le Cahier (tome I, 1968)
    • Cent un coups de canon (tome II, 1969)
    • L'Éléphant blanc (tome III, 1970)
  • La Pierre, la Feuille et les Ciseaux (1972)
  • Anne Prédaille (1973)
  • Suite romanesque: Le Moscovite
    • Le Moscovite (tome I, 1974)
    • Les Désordres secrets (tome II, 1974)
    • Les Feux du matin (tome III, 1975)
  • Le Front dans les nuages (1976)
  • Grimbosq (1976)
  • Le Prisonnier n°1 (1978)
  • Suite romanesque ou Trilogie Viou:
    • Viou (tome I, 1980)
    • À demain, Sylvie (tome II, 1986)
    • Le Troisième Bonheur (tome III, 1987)
  • Le Pain de l'étranger (1982)
  • La Dérision (1983)
  • Marie Karpovna (1984)
  • Le Bruit solitaire du cœur (1985)
  • Toute ma vie sera mensonge (1988)
  • La Gouvernante française (1989)
  • La Femme de David (1990)
  • Aliocha (1991)
  • Youri (1992)
  • Le Chant des insensés (1993)
  • Le Marchand de masques (1994)
  • Le Défi d'Olga (1995)
  • Votre très humble et très obéissant serviteur (1996)
  • L'Affaire Crémonnière (1997)
  • Le Fils du Satrape (1998))
  • Namouna ou la Chaleur animale (1999)
  • La Ballerine de Saint-Pétersbourg (2000)
  • La Fille de l'écrivain (2001)
  • L'Étage des bouffons (2002)
  • L'Éternel Contretemps (2003)
  • La Fiancée de l'ogre (2004)
  • La Traque (2006)
  • Le Pas du juge (2009)
  • La Folie des anges (2010)
  • La Perruque de Monsieur Regnard (2010)
  • La Voisine de palier (2011)

Биографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Dostoievski (1940)
  • Pouchkine (1946)
  • L'Étrange Destin de Lermontov (1952)
  • Tolstoi (1965)
  • Gogol (1971)
  • Catherine la Grande (1977) (prix des Ambassadeurs, 1978)
  • Pierre le Grand (1979)
  • Alexandre I (1981)
  • Ivan le Terrible (1982)
  • Tchekhov (1984)
  • Tourgueniev (1985)
  • Gorki (1986)
  • Flaubert (1988)
  • Maupassant (1989)
  • Alexandre II, le tsar libérateur (Alexandre II de Russie) (1990)
  • Nicolas II (1991)
  • Zola (1992)
  • Verlaine (1993)
  • Baudelaire (1994)
  • Balzac (1995)
  • Raspoutine (1996)
  • Juliette Drouet (1997)
  • Terribles Tsarines (1998)
  • Les Turbulences d'une grande famille (famille Lebaudy) (1998)
  • Nicolas I (1999)
  • Marina Tsvetaeva, l'éternelle insurgée (2001)
  • Paul I, le tsar mal aimé (2002)
  • La Baronne et le musicien, Madame Von Meck et Tchaïkovski (2004)
  • Alexandre III, le tsar des neiges (2004)
  • Alexandre Dumas, le cinquième mousquetaire (2005)
  • Pasternak (2006)
  • Boris Godounov (2008)
  • Trois mères, trois fils. Madame Baudelaire, Madame Verlaine, Madame Rimbaud (2010)
  • Gontcharov (2012)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Hewitt, Nicholas. Obituary: Henri Troyat. // The Guardian, 7 март 2007. Посетен на 16 юни 2017. (на английски)
  2. В книгата си със спомени „Един толкова дълъг път“ (Un si long chemin) от 1976 г. потвърждава единствено общия арменски произход на родителите си.
  3. Новини на сайта на Френската академия. // Académie française. Посетен на 06/03/2007. (на френски)