Мишел Уелбек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мишел Томас
2008.06.09. Michel Houellebecq Fot Mariusz Kubik 03.jpg
Мишел Уелбек, юни 2008 г.
Псевдоним Мишел Уелбек
Роден 26 февруари 1956 г. (61 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1991-
Жанр роман, есе
Направление постмодернизъм
Известни творби „Елементарните частици“ (1998)
„Платформата“ (2001)
Награди „Тристан Цара“ (1992)
„Prix de Flore“ (1996)
„Prix Novembre“ (1998)
Meilleur livre de l'année (1998)
IMPAC (2002)
„Prix Interallié“ (2005)
Гонкур (2010)

Уебсайт http://www.houellebecq.info/
Страница в IMDb
Мишел Томас в Общомедия

Мишел Уелбек (на френски: Michel Houellebecq) е псевдоним на Мишел Томас (Michel Thomas), френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мишел Уелбек публикува за първи път през 1991 г. два сборника с поезия. Критиката не ги забелязва. Повечето от засегнатите теми - самотата, критиката на либерализма дори и в сферата на личния живот, ще присъстват и в бъдещите му книги.

Няколко издателства отказват да публикуват първия му роман „Разширяване полето на борбата“ („Extension du domaine de la lutte“), издаден накрая от Морис Надо през 1994. Той утвърждава Уелбек като основоположник на ново поколение писатели (след ситуационистите), които описват нищетата и безсърдечието на съвременния човек. Романът намира своята аудитория без промоции и реклама, предимно с лични отзиви. Адаптиран е за френската телевизия през 1999 от Philippe Harel, а за датската, от Jens Albinus през 2002.

Натюрморт с българското издание на „Елементарните частици“ на Уелбек.

Следващият роман на Мишел Уелбек - „Елементарни частици“ предизвиква медиен скандал. Авторът е изгонен от литературното списание Perpendiculaire за съмнителни, неблагонадеждни настроения и мисли. Авторът яростно отговаря във в. „Монд“ и така обръща всичко в своя полза и реклама. На страниците на романа присъстват нападки (макар и символични, но все пак поименни) срещу писателя Филип Солерс. Въпреки това книгата е наградена с Prix Novembre, от жури, в което участва и Филип Солерс. Последният ще свидетелства в полза на Уелбек по време на процеса срещу него за изказвания, накърняващи исляма. Уилбек и преводачът му Frank Wynne получават наградата IMPAC 2002 за Atomised, превода на този роман.

Уелбек издава и албум „Човешко присъствие“, сходен по стил с неговата поезия. Той пее или по-скоро напевно чете текстовете си. Представя албума си и на няколко концерта.

Уелбек отдава голямо значение и на творчеството си на есеист.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Мишел Уелбек (2008)
  • Contre le monde, contre la vie, essai sur Lovecraft, éditions du Rocher (1991)
  • Rester vivant, méthode, La Différence (1991)
  • La poursuite du bonheur, poèmes (prix Tristan Tzara), La Différence (1992)
  • Extension du domaine de la lutte, roman, Maurice Nadeau (1994)
    По-широко поле за борбата. Превод от френски Красимир Кавалджиев. ИК „Колибри“, 2013, 125 с. ISBN 978-619-150-134-2 [1]
  • La peau, poèmes, livre d'artiste avec Sarah Wiame (six cent quatre-vingts exemplaires, mai 1995)
  • La ville, poèmes, livre d'artiste avec Sarah Wiame (vingt-cinq exemplaires, janvier 1996)
  • Le sens du combat, poèmes, Flammarion (1996)
  • Rester vivant et La poursuite du bonheur, réédition remaniée en un volume, Flammarion (1997)
  • Interventions, recueil d’essais, Flammarion (1998)
  • Les Particules élémentaires, roman (prix Novembre) Flammarion (1998)
    Елементарните частици. Превод от френски Красимир Петров. ИК „Факел Експрес“, 2010, 268 с. ISBN 9789549772715 [2] [3] [4] [5] [6]
  • Renaissance, poèmes, Flammarion (1999)
  • Lanzarote, roman, Flammarion (2000)
  • Plateforme, roman, Flammarion (2001)
    Платформата. Превод от френски Александра Велева. ИК „Факел Експрес“, 2004, ISBN 978-954-9772-27-2 [7]
  • La possibilité d'une île, roman (prix Interallié), Fayard (2005)
    Възможност за остров. Превод от френски Галина Меламед. ИК „Факел Експрес“, 2006, 424 с. ISBN 978-954-9772-42-5 [8] [9]
  • La carte et le territoire, roman, Flammarion (2010)
    Карта и територия. Превод от френски Красимир Петров. ИК „Факел Експрес“, 2012, 376 с. ISBN 9789549772777 [10] [11] [12] [13]
  • Soumission (2015) Paris: Flammarion
    Подчинение, превод от френски Александра Велева. София: Факел Експрес, 2015 ISBN 9789549772975[14][15][16]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Катя Атанасова, „Анатомия на горчивината“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 19.11.2013 г. ((bg))
  2. Йордан Ефтимов, „Елементарните частици“, рец. в електронното списание „Sofia Live“, 28 януари 2011 г. ((bg))
  3. John Crace, „Atomised by Michel Houellebecq“, рец. във в. „Гардиан“, 10 September 2009. ((en))
  4. Alex Clark, „Atom bomb“, рец. във в. „Гардиан“, 13 May 2000. ((en))
  5. Andrew Marr, „We're all doomed...“, рец. във в. „Обзървър“, 21 May 2000. ((en))
  6. Nicholas Lezard, „Atom bomb“, рец. във в. „Гардиан“, 24 February 2001. ((en))
  7. Атанас Попов, „Другото лице на Франция“, рец. в електронно списание LiterNet, 18.10.2004, № 10 (59) ((bg))
  8. Ангел Игов, „Колко е банално да бъдеш скандален“, рец. във в. „Култура“, бр. 7 (2446), 21 февруари 2007 г. ((bg))
  9. Jonathan Beckman, „Lost in translation“, рец. във в. „Обзървър“, 23 July 2006. ((en))
  10. Бойко Пенчев, „Умореният пророк“, рец. във в. „Капитал“, 29 февруари 2012 г. ((bg))
  11. Alex Clark, „The Map and the Territory by Michel Houellebecq - review“, рец. във в. „Гардиан“, 21 September 2011. ((en))
  12. Jonathan Jones, „Artistic licence to thrill: Houellebecq's The Map and the Territory“, рец. във в. „Гардиан“, 21 September 2011. ((en))
  13. George Walden, „La carte et le territoire by Michel Houellebecq – review“, рец. във в. „Гардиан“, 10 October 2010. ((en))
  14. „Българска премиера за „Подчинение“ на Уелбек, разказващ религиозно-политически страхове“, mediapool.bg, 11 август 2015 г. ((bg))
  15. Откъс от „Подчинение“, Портал за култура, изкуство и общество, 13 август 2015 г. ((bg))
  16. Виктор Ерофеев, „От безверието към подчинението“, Портал за култура, изкуство и общество, 01.09.2015 г. ((bg))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]