Стефан Иванов (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за писателя. За други хора с това име вижте Стефан Иванов.

Стефан Иванов
Псевдоним СИв, Сив Анов
Роден 13 май 1986 г. (1986-05-13) (31 г.)
Националност Флаг на България България
Активен период 2001 -
Жанр лирика
Направление Съвременна българска поезия

Уебсайт siv.sofiascape.com

Стефан Иванов е български поет. Публикува и под псевдонимите "СИв" и "Сив Анов". Поезията му се отличава с атмосфера на носталгия и декаданс, и с предимно урбанистичната обстановка, особено свързана със София.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Иванов роден през 1986 г. в София. Завършил e Френската езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин” и философия в СУ „Св. Климент Охридски”, специализирал е в Сорбоната[2]. В гимназията е бил вокалист и автор на текстовете на група Homesick[3].

Публикувал е поезия, проза, пътеписи, интервюта, есета и литературна критика в повече от двадесет вестника и списания „Егоист[4], „Maxim“, „Една седмица в София“, „Капитал Лайт[5], „Алтера“, „Жената днес“, „Мениджър“, „Интро[6], „Hustler“, „Ах, Мария“, вестниците „24 часа“, „Литературен вестник“, „Монитор“, „Сега“ и „Култура“). Бил е част от писателския кръг „Бързалитература”, наред с Тома Марков, Радослав Парушев и Момчил Николов. Поддържа популярен и често обновяван поетичен блог.[7][4]

Негова поезия е превеждана на английски, гръцки, португалски, хърватски и сръбски.

Превеждал е Алън Гинсбърг и Сергий Жадан.

Редактор е на романа „Алкохол“ на Калин Терзийски и на романа „Невидимо присъствие“ на Момчил Миланов.

Организирал е литературно-музикалните събития като „Зачитане“ в кино „Влайкова“ в София, „Точка срещу точка“ в клуб „Бекстейдж“, „Бавно: изговорен свят“ (заедно с музикалната група Блуба Лу) в Театрална работилница „Сфумато“[8][9][10]. Участвал е в организирането и на чисто музикални събития в клубовете О!Шипка[1] и Бекстейдж.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирки[1][редактиране | редактиране на кода]

  • 4 секунди лилаво (под псевдонима Сив Анов), София 2003, изд. Литавра;
  • Гинсбърг срещу Буковски в публиката, Пловдив 2004, ИК "Жанет 45, ISBN 9544912045;
  • Списъци, София 2009, изд. Сиела, ISBN 9789542806059

Участия в сборници[редактиране | редактиране на кода]

Драматургия[редактиране | редактиране на кода]

През 2012 Стефан Иванов започва работа по първата си пиеса, плод на сътрудничество с театралите от Театрална работилница „Сфумато“. Постановката на пиесата се подготвя в съавторство с Иван Добчев под името "Медея - майка ми".[11] Пиесата е изградена върху злободневни сюжети, вълнуващи българското общество и медии през последните няколко години преди създаването й, и по-конкретно моралните конфликти, свързани с отглеждането и възпитанието на децата в бедни семейства, сираците и децата в институциите, социалното дъно, гетата и социално слаби малцинствени групи.[12] Според авторите на постановката, актуалността е задължителна за всяка театрална драма още от корените й.[13]

На 14.12.2012 г. е премиерното представление на Голямата сцена на театър "Сфумато", постановката получава положителни отзиви от критиката.[14][15] Получава наградата "Икар 2013" за най-добър театрален спектакъл за 2012 г.[16]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Отличен като "лауреат на логото за sms-поезия", една от трите първи награди за 2005 г. в ежегодния конкурс на Мтел.[17]

Два пъти е бил подгласник, според гласуването на публиката, във фестивала „София: Поетики” (2008, 2010)[18]. В списъка на списание „Егоист” за стоте най-успешни хода на списанието и виновниците за тях е на 16 място. Номиниран е за Националната награда за поезия „Иван Николов” за 2009 г.

Носител е на първата награда за поезия за 2009 г. на литературен клуб "Spirt & Spirit", поддържан от Любен Дилов - син и издателство "Сиела", което издава една от трите стихосбирки на Стефан Иванов.[19][20]

През 2011 и след две втори места, Стефан Иванов най-сетне печели наградата във фестивала „София: Поетики” 2011, определяна с гласуване от публиката.[21][22]

За постановката "Медея - майка ми" Стефан Иванов и Иван Добчев получават наградата "Икар 2013" на САБ за най-добър театрален спектакъл за 2012 г.[23]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Жюстин Томс. Стефан Иванов: "Списъци", ценности, спомени и истории. // Кафене.бг, 2010-01-11. Посетен на 2011-01-20.
  2. Ирина Маринова. Списъкът на Стефан. // Програмата.бг, 2009-11-12. Посетен на 2011-01-20.
  3. Lrprjud. // в-к " Сега, 2004-4-17. Посетен на 2011-01-29.
  4. а б Александър Кръстев. Стефан Иванов: Писането е покана за диалог. // azcheta.com, 2009-11-13. Посетен на 2011-01-21.
  5. Статии от Стефан Иванов. // в. Капитал. Посетен на 2011-01-20.
  6. Гергана Стойчева. Стефан Иванов: „Аз тепърва се уча да пиша“. // Словеса, 2010-04-07. Посетен на 2011-01-20.
  7. „Списъци“, Стефан Иванов. // Разпилени парченца weblog, 2009-11-20. Посетен на 2011-01-21.
  8. Стефан Иванов и „Блуба Лу“ в интерактивен мултиарт пърформанс. // bTV, 2010-16-11. Посетен на 2011-01-21.
  9. Георги Марчев. Видео: „Бавно: Изговорен свят". // в. „Дневник, 2010-11-29. Посетен на 2011-01-20.
  10. Светослава Кузманова. Бавно: Изговорен Свят. // "Дарик Радио, 2011-01-22. Посетен на 2011-01-22.
  11. "Медея, майка ми" в ТР Сфумато", интервю с Иван Добчев. // БНР Христо Ботев, 2012-12-14. Посетен на 2013-03-31.
  12. Виолета Цветкова. "Сфумато" сменя посоката. // в. Труд, 2013-01-02. Посетен на 2013-03-31.
  13. Театрални пресконференции: "Медея, майка ми" в ТР Сфумато. // Teatralnow, 2012-12-14. Посетен на 2013-03-31.
  14. Патриция Николова. Медея - майка ми, Или защо „мярата на мярата ни убягва“. // SOFIA LIVE, 2012-12-17. Посетен на 2013-03-31.
  15. Сабина Василева. Прокудени търсят корените си в „Сфумато”: „Медея, майка ми” успява в намерението си да предизвика осезаема реакция у публиката. // в. Сега, 2013-01-03. Посетен на 2013-03-31.
  16. СТС / ИКАР® 2013. // Съюз на артистите в България, 2013-3-27. Посетен на 2013-03-31.
  17. Мартин Митов. Едвин Сугарев е носителят на голямата награда за SMS-поезия. // Словеса, 2005-06-10. Посетен на 2011-01-22.
  18. Ясен Василев взе голямата награда на София: Поетики 2010. // Кафене.бг, 2010-08-31. Посетен на 2011-01-28.
  19. Литературен клуб "Spirt and Spirit" раздава награди. // bTV, 2010-02-18. Посетен на 2011-01-26.
  20. Ясен Василев – поетът на София. // БНР, 2010-10-14. Посетен на 2011-01-29.
  21. Борисовата градина на Стефан Иванов. // webcafe.bg, 2011-08-30. Посетен на 2013-03-31.
  22. София Патетики. // в. Новинар, 2011-08-31. Посетен на 2013-03-31.
  23. СТС / ИКАР® 2013. // Съюз на артистите в България, 2013-3-27. Посетен на 2013-03-31.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]