Георги Рупчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Рупчев
Роден 2 септември 1957 г.
Починал 28 ноември 2001 г. (44 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, поема
Известни творби „Смъртта на Тибалт“ (1989)
Награди Южна пролет“ (1983)
Награда на Съюза на преводачите (1992 и 1994)
„Христо Г. Данов“ (2001)

Георги Рупчев е български поет и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Рупчев е роден на 2 септември 1957 г. в София. Завършва гимназия в родния си град (1975) и българска филология в Софийски университет „Кл. Охридски“ (1982).

Автор е на стихосбирките „Уморени от чудото“ (1982), „Смяна на нощната стража“ (1986; 2004), „Смъртта на Тибалт“ (1989), „Силните на нощта“ (1991), „Зоната“ (1996) и „Приковаване на огъня“ (2001). През 2002 г. посмъртно излиза „Отдалечаване на въздуха“. Превежда от английски, руски и староиврит. Автор е и на един от поетичните преводи на „Песен на песните Соломонови“ (1992). Сред превежданите от него автори са Джон Ленън[1], Уилям Такъри, Томас Стърнз Елиът, Анна Ахматова, Марина Цветаева, Йосиф Бродски, Николай Гумильов, Лоурънс Фърлингети, Алън Гинсбърг и други. Автор е на много статии в периодичния печат, участва в поредицата на БАН „Периодика и литература“, както и в издаването на списанията „Глас“ и „Мост“. Стиховете му са превеждани на английски, френски, испански, унгарски и гръцки. Умира на 28 ноември 2001 г. в София.[2]

По повод десетгодишнината от смъртта му се провежда голямо мемориално четене в Университетския театър на СУ.[3]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на:

  • Националната награда за студентска поезия (1980, 1981, 1982),
  • Наградата Димчо Дебелянов (1980),
  • Националната награда за дебют „Южна пролет“ (1983),
  • Наградата на Съюза на преводачите (1992 и 1994),
  • Националната награда „Христо Г. Данов“ (2001) - за превода на „Поезия“ от Николай Гумильов[4].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Уморени от чудото“ (1982),
  • „Смяна на нощната стража“ (1986; 2004),
  • „Смъртта на Тибалт“ (1989),
  • „Силните на нощта“ (Иван Вазов, 1991, 108 стр.),
  • „Зоната“ (ПАН, 1996) ISBN 954-8038-01-3,
  • „Приковаване на огъня“ (Факел Експрес, 2001) ISBN 954-9772-13-6,
  • „Отдалечаване на въздуха“ (Труд, 2002) ISBN 954-528-347-5,
  • „Инстинкт за неприспособимост. Стихове. Поеми. Избрани преводи“ (Военно издателство, 2007, 316 стр.) ISBN 9789545093821.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Джон Ленън, „Поезия, проза, интервюта“, София: Народна култура, 1984
  • Д.М. Томас, „Белият хотел“, София: Петриков, 1991, 265 с. ISBN 954-441-006-6 (само поемата, от която се състои първата част на романа)
  • Томас Стърнс Елиът, „Избрани стихове“, София: Народна култура, 1993 ISBN 954-04-0075-9 (само няколко части на поемата „Пустата земя“)
  • Николай Гумильов, „Поезия“, София: Агата-А, 2000, 264 с. ISBN 9545400234 [5]

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Владетелят на чудото: сборник в чест на 50-годишнината от рождението на Георги Рупчев. Съст. Валентина Рупчева и Пенка Ватова. София: Карина М, 2008. ISBN 9789543150557

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]