Момчил Николов (писател)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Момчил Николов.
| Момчил Николов | |
|---|---|
| български писател и телевизионен сценарист | |
| Роден | |
|
|
|
| Националност |
 България |
| Образование | Медицински университет - Плевен |
| Професия | телевизионен сценарист |
| Литература | |
| Период | 1997 – |
| Жанрове | роман, разказ, пиеса |
| Известни творби | „Hash Oil“, „Кръглата риба“ |
| Награди |
„Рашко Сугарев“ (2002) „Хеликон“ (2008) Национална литературна награда за български роман на годината „13 века България“ (2017) |
Момчил Николов е български писател и телевизионен сценарист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Момчил Николов е роден на 16 септември 1970 г. Завършва медицина в Плевенския медицински университет.
Издал е няколко сборника разкази, романи и пиеси. Името му се асоциира с платформата „Бърза литература“, чиито представители документират съвременната градска среда, използвайки реалистични детайли от всекидневието.[1]
Сценарист на телевизионните предавания:[2]
- „По-добре късно отколкото никога“ – Канал 1 на БНТ
- „Руска рулетка“ – Канал 1 на БНТ
- „Изпитът“ – bTV
- „Горещо“ – Нова телевизия
- „Ексклузивно“ – Нова телевизия
- „Лъки сикс“ – Нова телевизия
Награди[редактиране | редактиране на кода]
Отличаван е с награда за дебют на в. „Литературен форум“ през 1999 г. за романа „Foxy lady“ (непубликуван). През 2000 г. получава награда за принос към културата на община Плевен. Пиесата му „Наблюдателят“ е номинирана в националния конкурс за драматургия „Иван Радоев“ през 2001 г. Същата година получава и награда от литературния конкурс на сп. „Егоист“. През 2002 година получава награда „Рашко Сугарев“ за разказ.
През 2005 г. е номиниран за наградата „Хеликон“ за романа „Hash Oil“, която обаче печели със следващия си роман – „Кръглата риба“, през 2008 г.[3][4][5]
През 2017 г. жури с председател Боян Биолчев отличава романа му „Последната територия“ с Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“.[6][7]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Пътници (повест). Плевен: ЕА, 1997.
- Разкази. Плевен: ЕА, 1998.
- Фрагменти от стая (разкази и пиеса). Плевен: Леге Артис, 2000.
- Лудата Дорис (разкази, двуезична – български и английски). Sharp Stone, 2001.
- Лудата Дорис. София: Сиела, 2011, 174 с. ISBN 978-954-28-0874-9
- Избрани разкази (триезична – български, шведски, английски). София: Фондация „Център за изкуства „Сорос“, 2002.
- Hash Oil (роман). Пловдив: Жанет-45, 2004, 160 с. ISBN 954-491-202-9 [8]
- Hash Oil. София: Сиела, 2010, 192 с. ISBN 978-954-28-0654-7
- Горният етаж (роман). Пловдив: Жанет-45, 2005, 120 с. ISBN 954-491-243-6 [9]
- Кръглата риба (роман). Пловдив: Жанет-45, 2008, 456 с. ISBN 978-954-491-402-8 [10][11]
- трилогия Кръглата риба
- Машини за любов (роман). (кн.1 от трилогията „Кръглата риба“). София: Сиела, 2011, 360 с. ISBN 978-954-28-0914-2[12]
- Кръглата риба (роман). (кн.2 от трилогията „Кръглата риба“). София: Сиела, 2011, 432 с. ISBN 978-954-28-1012-4
- Горният етаж (роман). (кн.3 от трилогията „Кръглата риба“). София: Сиела, 2011, 196 с. ISBN 9479542810285
- Последната територия (роман). София: Сиела, 2016[13][14]
- Чекмо (роман). София: Сиела, 2019, 520 с.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Биографична справка за Момчил Николов на сайта на издателство „Жанет-45“.
- ↑ Биографична справка за Момчил Николов на сайта на издателство „Леге Артис“.
- ↑ Кръглата риба - победител за 2008 г., на сайта на наградата „Хеликон“.
- ↑ „Писателят Момчил Николов, носител на „Хеликон“: Българската книга се измъкна от задънената улица“, интервю на Людмила Габровска, в. „Монитор“, 15.12.2008 г.
- ↑ Аглика Георгиева, „Бързият“ писател Момчил Николов грабна наградата „Хеликон“, в. „Новинар“, 8 декември 2008 г.
- ↑ Мила Вачева, „Момчил Николов взе приза за литература на фонд „13 века България“, в. „24 часа“, 11 май 2017 г.
- ↑ „Последната територия“ на Момчил Николов е носител на Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“, 2017“[неработеща препратка], сайт на Националния дарителски фонд „13 века България“, 12 май 2017 г.
- ↑ Hash Oil на сайта на издателство „Жанет-45“
- ↑ Горният етаж на сайта на издателство „Жанет-45“
- ↑ Кръглата риба на сайта на издателство „Жанет-45“
- ↑ Мария Стоилова, „Книга за писане и четене“, рец. на сайта „Литературен клуб“, 24 октомври 2008 г.
- ↑ Ангел Игов, „Раздвоената пишеща машина“, рец. във в. „Култура“, бр. 32 (2780), 30 септември 2011 г.
- ↑ Ангел Игов, „Игра на сънища“, рец. във в. „Култура“, бр. 35 (3002), 28 октомври 2016 г.
- ↑ Александър Кьосев, Миглена Николчина, „Бавното четене: Момчил Николов. Последната територия. София, ИК Сиела, 2016“, разговор за книгата във в. „Култура“, бр. 28 (3217), 20 юли 2018 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Момчил Николов в Liternet
- Разкази на Момчил Николов на сайта Словото
- „Момчил Николов: Все още нямам време да се зарадвам на наградата“, интервю на Владислав Димитров, Kafene.bg, 19.12.2008
- „Момчил Николов: Надявам се „Машини за любов“ да въздейства върху емоциите“, интервю на Джадала Мария, Kafene.bg, 15.08.2011
- „20 въпроса: Момчил Николов“, capital.bg, 20 октомври 2016
|