Момчил Николов (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Момчил Николов.
Момчил Николов
български писател и телевизионен сценарист
Роден
Националност Флаг на България България
Образование Медицински университет - Плевен
Професия телевизионен сценарист
Литература
Период 1997 –
Жанрове роман, разказ, пиеса
Известни творби „Hash Oil“, „Кръглата риба“
Награди „Рашко Сугарев“ (2002)
„Хеликон“ (2008)
Национална литературна награда за български роман на годината „13 века България“ (2017)

Момчил Николов е български писател и телевизионен сценарист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Момчил Николов е роден на 16 септември 1970 г. Завършва медицина в Плевенския медицински университет.

Издал е няколко сборника разкази, романи и пиеси. Името му се асоциира с платформата „Бърза литература“, чиито представители документират съвременната градска среда, използвайки реалистични детайли от всекидневието.[1]

Сценарист на телевизионните предавания:[2]

  • „По-добре късно отколкото никога“ – Канал 1 на БНТ
  • „Руска рулетка“ – Канал 1 на БНТ
  • „Изпитът“ – bTV
  • „Горещо“ – Нова телевизия
  • „Ексклузивно“ – Нова телевизия
  • „Лъки сикс“ – Нова телевизия

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Отличаван е с награда за дебют на в. „Литературен форум“ през 1999 г. за романа „Foxy lady“ (непубликуван). През 2000 г. получава награда за принос към културата на община Плевен. Пиесата му „Наблюдателят“ е номинирана в националния конкурс за драматургия „Иван Радоев“ през 2001 г. Същата година получава и награда от литературния конкурс на сп. „Егоист“. През 2002 година получава награда „Рашко Сугарев“ за разказ.

През 2005 г. е номиниран за наградата „Хеликон“ за романа „Hash Oil“, която обаче печели със следващия си роман – „Кръглата риба“, през 2008 г.[3] [4] [5]

През 2017 г. жури с председател Боян Биолчев отличава романа му „Последната територия“ с Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“.[6][7]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Пътници (повест). Плевен: ЕА, 1997.
  • Разкази. Плевен: ЕА, 1998.
  • Фрагменти от стая (разкази и пиеса). Плевен: Леге Артис, 2000.
  • Лудата Дорис (разкази, двуезична – български и английски). Sharp Stone, 2001.
  • Избрани разкази (триезична – български, шведски, английски). София: Фондация „Център за изкуства „Сорос“, 2002.
  • Hash Oil (роман). Пловдив: Жанет-45, 2004, 160 с. ISBN 9544912029 [8]
  • Горният етаж (роман). Пловдив: Жанет-45, 2005, 120 с. ISBN 9544912436 [9]
  • Кръглата риба (роман). Пловдив: Жанет-45, 2008, 456 с. ISBN 9789544914028 [10] [11]
  • трилогия Кръглата риба
    • Машини за любов (роман). (кн.1 от трилогията „Кръглата риба“). София: Сиела, 2011, 360 с. ISBN 9789542809142[12]
    • Кръглата риба (роман). (кн.2 от трилогията „Кръглата риба“). София: Сиела, 2011, 432 с. ISBN 9789542810124
    • Горният етаж (роман). (кн.3 от трилогията „Кръглата риба“). София: Сиела, 2011, 196 с. ISBN 9479542810285
  • Последната територия (роман). София: Сиела, 2016[13][14]
  • Чекмо (роман). София: Сиела, 2019, 520 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Биографична справка за Момчил Николов на сайта на издателство „Жанет-45“.
  2. ↑ Биографична справка за Момчил Николов на сайта на издателство „Леге Артис“.
  3. ↑ Кръглата риба - победител за 2008 г., на сайта на наградата „Хеликон“.
  4. ↑ „Писателят Момчил Николов, носител на „Хеликон“: Българската книга се измъкна от задънената улица“, интервю на Людмила Габровска, в. „Монитор“, 15.12.2008 г.
  5. ↑ Аглика Георгиева, „Бързият“ писател Момчил Николов грабна наградата „Хеликон“, в. „Новинар“, 8 декември 2008 г.
  6. ↑ Мила Вачева, „Момчил Николов взе приза за литература на фонд „13 века България“, в. „24 часа“, 11 май 2017 г.
  7. ↑ „Последната територия“ на Момчил Николов е носител на Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“, 2017“, сайт на Националния дарителски фонд „13 века България“, 12 май 2017 г.
  8. ↑ Hash Oil на сайта на издателство „Жанет-45“
  9. ↑ Горният етаж на сайта на издателство „Жанет-45“
  10. ↑ Кръглата риба на сайта на издателство „Жанет-45“
  11. ↑ Мария Стоилова, „Книга за писане и четене“, рец. на сайта „Литературен клуб“, 24 октомври 2008 г.
  12. ↑ Ангел Игов, „Раздвоената пишеща машина“, рец. във в. „Култура“, бр. 32 (2780), 30 септември 2011 г.
  13. ↑ Ангел Игов, „Игра на сънища“, рец. във в. „Култура“, бр. 35 (3002), 28 октомври 2016 г.
  14. ↑ Александър Кьосев, Миглена Николчина, „Бавното четене: Момчил Николов. Последната територия. София, ИК Сиела, 2016“, разговор за книгата във в. „Култура“, бр. 28 (3217), 20 юли 2018 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Момчил_Николов_(писател)&oldid=10455278“.