Калин Терзийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Калин Терзийски
Калин Терзийски при представяне на своя книга в книжарница PaperCake, 2010
Калин Терзийски при представяне на своя книга в книжарница PaperCake, 2010
Псевдоним Кайо
Роден 22 март 1970 г. (51 г.)
Националност Флаг на България България
Активен период 2000 -
Жанр стихотворение, разказ, роман
Направление Съвременна българска поезия и проза


Повлиял на
Деца Калина

Калин Терзийски е български поет, писател и сценарист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в кв. Подуене в София, където е и израснал. Завършил е Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) в София. По това време пише първите си стихотворения в сюрреалистичен стил „Стихове на тъмно“. След отбиване на двугодишна военна служба в Гранични войски, през 1990 г. записва медицина във Висшия медицински институт – София, където завършва през 1996 г., след което специализира психиатрия до 2000 г. По това време работи и като дърводелец, анкетьор, санитар и медицинска сестра.

В първите четири години след завършването си работи като психиатър във втората по големина психиатрия в България – Държавна психиатрична болница „Свети Иван Рилски“ в кв. Курило, Нови Искър. Успоредно с това започва да пише за вестници и за списанията „SAX“, „Егоист“, „Клуб М“, „Ева“, „Едно“, „Night life“.

През 1997 г. получава присъда за дребно хулиганство за политически протест, задето е запалил огън на площада пред сградата на Народното събрание, заедно с Мартин Карбовски.

През 2000 г. напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. Работи като сценарист в телевизии и радиа. От 1996 до 2010 г. работи като сценарист в предаванията: „Квартал“, „Лица“, „Каналето“ (БНТ), „Досиетата Хъ“ (Дарик радио), „Шаш“, „Пълна лудница“. През 2003 участва в провеждането на обществените експерименти на Мартин Карбовски[1].

През 2006 г. заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов създава литературния клуб „Литература*Диктатура“. В него членува и брат му – писателят Светослав Терзийски.

През март 2010 г. учредява, заедно с група водещи сценаристи, Сдружение на българските телевизионни сценаристи (СБТС). Учредител е и на Асоциация на писателите в България.

През 2009 и 2010 г. участва в организирането на популярните публични четения „Зачитане“, чийто основен организатор е поетът Стефан Иванов[2].

През 2016 г. участва в телевизионното реалити „Фермата“[3].

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Издал е няколко сборника с разкази и три стихосбирки, участва в няколко общи проекта на литературния клуб „Литература*Диктатура“, чиито продукти са три книги.

През 2010 г. издава романа „Алкохол“, написан в съавторство с Деяна Драгоева. „Алкохол“ е автобиографичен роман двояко – веднъж чрез споделените лични преживявания и втори път като базиран върху опита на автора при терапията на алкохолизъм в работата му като психиатър.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

„Най-първа награда“ за проза от националния конкурс за хумор в гр. Хасково „Хасковски Каунь“[4].

Номиниран е четири пъти за наградата „Хеликон“ за сборниците си с разкази „Има ли кой да ви обича“ (2009)[5] и „Любовта на 35-годишната жена“ (2010)[6], и за романите „Алкохол“ (2010)[7] и „Лудост“ (2011)[8].

Награда за литература на Европейския съюз, 2011[9] Наградата е за „изгряващ“ автор „с не повече от 4 издадени белетристични книги“, връчва се всяка година на 12 писатели, определяни от национални журита.[10] Българското жури с председател Георги Константинов и членове Иглика Василева, Владимир Зарев, Деян Енев и Стефан Тафров подготвя широк списък с предложения, от които накрая спира вниманието си на книгата на Калин Терзийски „Има ли кой да ви обича“.[11]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сол“, София, изд. Парадокс, 2008, 108 с. (ISBN 9789545530844)
  • „Нови стихове съвсем в началото“, София, изд. Фабер, 2010, 72 с. (ISBN 9789544002330)
  • „За ползата от позите“, София, изд. Сиела, 2011, 96 с. (ISBN 9789542810230)

Сборници с разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • „13 парчета от счупеното време“, 2008. Издаден в тираж 100 броя за по 100 лева и всеки с уникална илюстрация от автора [12].
  • „Сурови мисли със странен сос“, София, изд. Сиела, 2009, 98 с. (ISBN 9789542804802)
  • „Има ли кой да ви обича“, Пловдив, изд. Жанет 45, 2009, 160 с. (ISBN 9789544915544)
  • „Любовта на 35-годишната жена“, Пловдив, изд. Жанет 45, 2010, 160 с. (ISBN 9789544916411)
  • „Имен ден за добрия човек“, Пловдив, изд. Жанет 45, 2011, 142 с. (ISBN 9789544917197)
  • „Ной дава последни указания на животните“, София, изд. Сиела, 2012, 120 с. (ISBN 9789542810773)
  • „13 парчета от счупеното време (Разкази и рисунки)“, София, изд. Сиела, 2013, 200 с. (ISBN 9789542813149)
  • „Аскетът в Мола и други разкази“, София, изд. Сиела, 2014, 132 с. (ISBN 9789542814993)

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Алкохол“, София, изд. Сиела, 2010 (ISBN 9789542807636)
  • „Лудост“, София, изд. Сиела, 2011, 240 с. (ISBN 9789542809449)
  • „Войник“, София, изд. Сиела, 2012, 268 с.(ISBN 9789542812135)
  • „Любовта на 45-годишния мъж“, София, изд. Сиела, 2013, 356 с.(ISBN 9789542813866)

Включен в сборници[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мартин Карбовски, „Обществен eXperiment“, София 2003, изд. Сиела 2007.
  2. зачитане на дебюта, блог на Стефан Иванов, 18 май 2012 г.
  3. Профил на Калин Терзийски във „Фермата“ Архив на оригинала от 2017-06-14 в Wayback Machine..
  4. Желязко Колев, Дадоха луканки на „Баш каунь 2009“ Нина Момчилова, Haskovo.info, 12 септември 2009 г.
  5. Награда „Хеликон“, Есенни номинации 2009 Архив на оригинала от 2010-11-23 в Wayback Machine..
  6. Награда „Хеликон“, Есенни номинации 2010 Архив на оригинала от 2013-10-01 в Wayback Machine..
  7. Награда „Хеликон“, Летни номинации 2010 Архив на оригинала от 2014-01-02 в Wayback Machine..
  8. Награда „Хеликон“, Летни номинации 2011 Архив на оригинала от 2014-08-26 в Wayback Machine..
  9. Веселин Желев, „Калин Терзийски взе европейска награда за литература“, в. „Труд“, 12 октомври 2011 г.
  10. ((en)) Winners of the 2011 European Union Prize for Literature.
  11. „Калин Терзийски пред европейска награда за „изгряващ“ автор“ Архив на оригинала от 2016-09-23 в Wayback Machine., сп. „Пламък“, бр.3 (есен) от 2011 г.
  12. Всяко поколение е скапано по съвсем специфичен начин, интервю на Нели Русева, електронно списание Fortisimo.eu, 15 април 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за