Жером Ферари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жером Ферари
Жером Ферари, 2010 г.
Жером Ферари, 2010 г.
Роден1968 г. (55 г.)
Професияписател, преводач
НационалностFlag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
Активен период2001 -
Жанрдрама, исторически роман
Известни творби„Проповед за падането на Рим“
НаградиГонкур
Жером Ферари в Общомедия

Жером Ферари (на френски: Jérôme Ferrari) е френски философ, преводач и писател на произведения в жанра драма и исторически роман.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Жером Ферари е роден през 1968 г. в Париж, Франция. Родителите му са от Фоцано и Сартен в Корсика. Завършва гимназия в Иври сюр Сен. Следва в Сорбоната, където получава степен по философия от Университет Париж-I Пантеон-Сорбона. Получава диплома за преподавател по философия и диплома по етнология.

След дипломирането си преподава философия в гимназията в Порто Векио в Южна Корсика. По това време организира „философски кафенета“ в Бастия. После преподава философия в международната гимназия „Александър Дюма“ в Алжир, в гимназията „Феш“ в Аячо до 2012 г. и във френската гимназия „Луи Масиньон“ в Абу Даби до 2015 г. От началото на учебната 2015 г. преподава философия в подготвителните класовете по литература в лицея „Giocante de Casabianca“ в Бастия.

Първата му книга „Variétés de la mort“ (Разновидности на смъртта) е издадена през 2001 г., а през 2002 г. е издаден първия му роман „Aleph zéro“.

Получава наградата „Ландерно“ за романа „Un dieu un animal“ (Един Бог, един звяр) от 2009 г. – история за романа и света след 11 септември, и наградите „Понсето“ и „Франс телевизион“ за романа „Où j'ai laissé mon âme“ (Където си оставих душата) от 2010 г. – история, която се развива от средата на 50-те години по време на алжирската война, с препратки назад към Втората световна война и френското поражение в Индокитай и напред до срива през 1958 г. на Четвъртата република.

През 2012 г. е издадена книгата му „Проповед за падането на Рим“. Историята проследява живота на двама млади приятели, които напускат следването на философия в Париж и се отправят към Корсика, острова на корените им, за да поемат управлението на злополучен бар в планинско село. Следват успех и падение на заведението на фона на разгръщащата се около бара и героите му семейна история на няколко поколения корсиканци – от времето на избеляла снимка от 1918 г. до наши дни. Книгата получава наградата „Гонкур“ за 2012 г. През 2019 г. получава Европейската литературна награда „Димитър Димов“ за българския ѝ превод.

Като преводач прави преводи от корсикански на френски език.

Жером Ферари живее в Корсика.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Variétés de la mort: nouvelles (2001) – сборник разкази
  • Aleph zéro (2002)
  • Dans le secret (2007)
  • Balco Atlantico (2008)
  • Un dieu un animal (2009) – награда „Ландерно“
  • Où j'ai laissé mon âme (2010) – награда „Понсето“ и награда на „Франс телевизион“
  • Le Sermon sur la chute de Rome (2012) – награда „Гонкур“
    Проповед за падането на Рим, изд. „Факел-Експрес“ (2018), прев. Александра Велева
  • Le Principe (2015)
  • À fendre le cœur le plus dur (2015) – с Оливър Рое
  • Il se passe quelque chose (2017)
  • À son image (2018)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2013 Suis-je le gardien de mon frère? – късометражен

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jérôme Ferrari в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​