Морис Дрюон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Морис Дрюон
Maurice Druon 2003 Orenburg crop.jpg
Морис Дрюон през 2003 г.
Роден 23 април 1918 г.
Починал 14 април 2009 г. (90 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1942-2009
Жанр исторически роман
Награди Гонкур (1948)
Съпруга Мадлен Мариняк
Уебсайт Страница в IMDb
Морис Дрюон в Общомедия

Морѝс Самюèл Рожè Шарл Дрюòн (на френски: Maurice Samuel Roger Charles Druon) е френски писател романист, академик. Известен е със своите исторически романи.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Морис Дрюон е роден на 23 април 1918 г. в Париж. Баща му, Лазар Самуилович Кесел, произхожда от известна руско-еврейска търговска фамилия в Оренбург, която през 1908 г. напуска Русия и се установява в Ница. Чичо чу Жозеф Кесел е известен журналист и писател. Той започва актьорска кариера под псевдонима Сибер, но на 21 години се самоубива, когато синът му е само на две години. Впоследствие майката се омъжва за Роже Дрюон и бъдещият писател приема фамилията на втория си баща. Голямо влияние върху начинаещия творец оказва неговият чичо, братът на баща му, Жозеф (Йосиф) Кесел (1898-1979) – писател, журналист и герой от Френската съпротива.

Заедно с вуйчо си Жозеф Кесел младият Дрюон пише през 1943 г. текста на „Песента на партизаните“, превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на Втората световна война. С решение на Министерството на културата на Франция от 2006 г. ръкописът на „Песента“ е признат за исторически паметник.

Писателят посвещава голяма част от живота си на чистотата и защитата на френския език.

Прочува се с поредицата си от исторически романи в стила на Александър Дюма - баща, издадени през 50-те години – „Прокълнатите крале“. С тях става един от малкото западни автори, превеждани и масово издавани през 70-те и 80-те години в страните отвъд бившата Желязна завеса.

През 1948 г. печели Наградата Гонкур за романа си „Големите семейства“, а след това и много други награди. През 1966 г. става член на Френската академия.

Бил е министър на културата на Франция (през 1973-1974), депутат в Националното събрание, депутат в Европарламента. Убеден голист.

Среща на Морис Дрюон с Владимир Путин в Болшой театър, 29 септември 2003 г.

През 2006 г. Дрюон, по време на посещение в родината на своите родители, става член на Руската академия на науките като признание за важния му принос му в развитието на съвременните руско-френски връзки и за създаването сред френските интелектуалци на положителен образ на Русия.

Голяма част от неговите произведения са екранизирани за големия екран или като телевизионни сериали.

Доктор honoris causa на Йоркския университет (Торонто), Бостънския университет и Тиранския университет.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Julian Jackson, Maurice Druon Obituary, The Guardian, 16 April 2009. ((en))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Морис Дрюон в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)