Мишел Турние

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мишел Турние
Michel Tournier.jpg
Мишел Турние през 2005 г.
Роден 19 декември 1924 г.
Починал 18 януари 2016 г. (91 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Жанр роман, новела, разказ, есе
Известни творби „Петкан или Чистилището на Пасифика“ (1967),
„Горски цар“ (1970),
„Метеорите“ (1975)
НаградиГоляма награда за роман на Френската академия“ (1967)
Гонкур“ (1970)

Уебсайт Страница в IMDb
Мишел Турние в Общомедия

Мишел Турние (на френски: Michel-Marie-Édouard Tournier) е виден френски писател. Творчеството му е високо ценено, а романите му са печелили значими награди като „Голяма награда за роман на Френската академия“ през 1967 г. за „Петкан или Чистилището на Пасифика“ и „Гонкур“ за „Горски цар“ („Le Roi des aulnes“) през 1970 г.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Париж на 19 декември 1924 г. Художествените му текстове са в сферата на фантастичното, а го вдъхновяват традиционната немска култура, католицизма и философиите на Гастон Башлар. Член е на Академията „Гонкур“. Романът „Метеорите“ („Les Météores“) (1975) изследва темите за близначеството и хомосексуализма. Умира на 18 януари 2016 г. в Шоасел, департамент Ивлин, където прекарва последните години от живота си.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Vendredi ou les Limbes du Pacifique (1967)
  • Le Roi des aulnes (1970)
  • Vendredi ou la Vie sauvage (1971)
  • Les Météores (1975)
  • Gaspard, Melchior & Balthazar (1980)
  • Gilles et Jeanne (1983)
  • La Goutte d'Or (1985)
  • La Couleuvrine (1994)
  • Eléazar ou la Source et le Buisson (1996)

Сборници с разкази и новели[редактиране | редактиране на кода]

  • Le Coq de bruyère (1978)
  • La Fugue du Petit Poucet (1979)
  • Pierrot ou les secrets de la nuit (1979)
  • Barbedor (1980)
  • Le Médianoche amoureux (1989)
  • Sept contes (1998)

Есеистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Le Vent Paraclet (1978)
  • Le Vol du vampire (1981)
  • Vues de dos (1981). Фотографии на Едуар Буба
  • Des clefs et des serrures (1983). С фотографии.
  • Petites Proses (1986)
  • Le Tabor et le Sinaï (1988)
  • Le Crépuscule des masques (1992). За фотографията и фотографите.
  • Le Pied de la lettre (1994)
  • Le Miroir des idées (1994)
  • Le Vol du vampire (1994)
  • Célébrations (1999)
  • Journal extime (2002)
  • Allemagne, un conte d'hiver de Henri Heine (2003)
  • Le Bonheur en Allemagne? (2004)
  • Les Vertes lectures (2006)
  • Voyages et paysages (2010)
  • Je m'avance masqué (2011).

Издания на български[редактиране | редактиране на кода]

  • „Дивият петел“ (разкази). Превод от френски Бояна Петрова. София: Народна култура, 1982, 270 с.
  • „Петкан или Чистилището на Пасифика“ (роман). Превод от френски Мария Георгиева. Варна: Георги Бакалов, 1985.
    • 2 изд. „Петкан или Чистилището на Пасифика“ (роман). София: Агата А, 2002.
  • „Петкан, или дивият живот“, София: Отечество, 1987.
  • „Златната капка“ (роман). София: Народна култура, 1989, 180 с.
  • „Среднощен пир на любовта“ (разкази). Превод от френски Георги Ангелов. София: Петриков, 1994.
  • „Горски цар“ (роман). Превод от френски Изабела Георгиева. София: Парадокс, 1994, 345 с.
  • „Метеорите“ (роман). Превод от френски Пенка Пройкова и Венелин Пройков. София: Хемус, 1997, 535 с.
  • „Тримата влъхви“. Превод от френски Екатерина Петрова. София: Литера Прима, 1998, 206 с.
  • „Елеазар или Изворът и къпината“ (роман). Превод от френски Георги Ангелов. Плевен: Евразия-Абагар, 1998, 95 с. ISBN 9789544500856 [5] [6]
  • „Х-тимен дневник“ (роман). София: Пулсио, 2005, 218 с.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Salim Jay, Idriss, Michel Tournier, et les autres, La Différence, 1986.
  • Serge Koster, Michel Tournier, Julliard, 1995, 230 p.
  • Arlette Bouloumié, Le Roman mythologique, José Corti, 1997.
  • Rachel Edwards, Myth and the Fiction of Michel Tournier and Patrick Grainville, Lewiston, New York, Edwin Mellen Press Ltd, 2000.
  • Farid Laroussi, Écritures du sujet: Michaux, Jabès, Gracq, Tournier, Éditions Sils Maria, 2006, 184 p.
  • Vladimir Tumanov, „Black/White: Michel Tournier, Anatole France & Genesis.“ Orbis Litterarum 54 (4): 301 – 314.
  • Luis Montiel, Más acá del bien en el mal. Topografía de la moral, 2003.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител на медал „Гьоте“ за 1993 г. Доктор хонорис кауза на Лондонския университет (1997).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Günter Grass du Tambour au prix Nobel“ (реакция на Мишел Турние при връчването на Нобеловата награда на Гюнтер Грас). – В: Сп. Le Magazine littéraire N°381, novembre 1999, page 27.
  2. Статия в сп. Cicero, май 2007.
  3. Jean-Pierre Damour et Lionel Acher в Dictionnaire des écrivains de langue française, M-Z, édition Larousse, Paris, 2001, page 1887.
  4. Michel Tournier, Quel curieux Allemand que voilà, Le Magazine littéraire, 1 novembre 1999.
  5. Амелия Личева, „Отвъд границите“, рец. в „Култура“, 1998.
  6. Митко Новков, „Митопаяжини“, рец. в „Култура“, 1998.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]