Направо към съдържанието

Никола Матийо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Матийо
Nicolas Mathieu
Никола Матийо, 2018 г.
Никола Матийо, 2018 г.
Роден2 юни 1978 г. (46 г.)
Професияписател
Националност Франция
Активен период2014 –
Жанрдрама, криминален роман
Известни творби„А след тях и децата им”
Уебсайт
Никола Матийо в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Никола Матийо (на френски: Nicolas Mathieu) е френски писател на произведения в жанра социална драма, трилър и криминален роман. Носител е на наградата „Гонкур“ през 2018 г.[1][2][3]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Никола Матийо е роден на 2 юни 1978 г. в Епинал, Гранд Ест, Франция.[3] Прекарва детството си в Голбей, град, граничещ с Епинал във Вогезите, в крайградския квартал на работническата класа. Баща му електромеханик, а майка му е счетоводителка. Учи в частно католическо училище, където за първи път се сблъсква със сериозните социални различния между учениците, но среща и подкрепа от преподавателите си в своите първи опити в литературата. Получава магистърска степен по сценични изкуства в университета на Мец с дипломна работа на тема „Терънс Малик: портрет на режисьор като философ“. След дипломирането си работи като журналист за онлайн информационен уебсайт, деловодител в съветите за социално партньорство и на други работни места.[3]

Първият му роман „Войната на животните“ е издаден през 2014 г. В историята синдикалистът Мартел става секретар на работническия съвет в последната автомобилна фабрика в долината Вогези. Фабриката е заплашена от затваряне и той се съюзява с борбената инспекторка по труда Рита и колегата си Брус, за да помогнат на работниците.[1] Романът получава три литературни награди – литературна награда на Лотарингия „Еркман-Чатриан“, наградата „Мистери“ на критиката и наградата „Трансфуже“. През 2018 г. романът е екранизиран в едноименния телевизионен сериал с участието на Рошди Зем и Оливия Бонами.[3]

През 2018 г. е издаден романът му „А след тях и децата им“. Той е история за група млади хора в измислен селски североизточен френски град засегнат от деиндустриализацията във Вогезите. В него две млади момчета – Антони, син на френски работник и Хасин, дете на марокански емигранти, влизат в тежък конфликт заради кражба на мотор, а родителите им се опитват да направят необходимото за да осигурят бъдещето им. Романът получава най-високата и престижна литературна награда „Гонкур“, както и няколко други награди, включително наградата „Гонкур в България“ на Френския институт в България.[2] Романът става бестселър и е публикуван в над 20 страни по света.[1]

През 2022 г. е издаден романът му „Конемара“. След години се срещат двама съученици – успялата Елен, която е успяла да избяга от провинциалната среда във Вогезите и има всичко, и Кристоф, който е останал в града и има обикновен живот. Въпреки че техните житейски стремежи и избори са диаметрално противоположни, и двамата се отдават на връзка, която им позволява да преживеят отново емоциите от младостта си. [2]

Никола Матийо живее в Нанси.[3]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Aux animaux la guerre (2014)[2]
  • Paris/Colmar (2015)
  • Leurs enfants après eux (2018) – награда „Гонкур
    А след тях и децата им, изд. „Парадокс“ (2018), прев. Владимир Сунгарски
  • Rose Royal (2019)
  • Connemara (2022)
    Конемара, изд.: ИК „ЕРА“, София (2022), прев. Радка Митова, Александра Еленкова-Оуст
  • 2007 Lundi histoire – тв сериал, 1 епизод
  • 2018 Aux animaux la guerre – тв сериал, 6 епизода
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nicolas Mathieu (écrivain) в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​