Направо към съдържанието

Букър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Букър
Присъждана занай-добър оригинален роман, написан на английски език и/или публикуван във Великобритания
От„Мен Груп“
МястоГуидхол, Лондон
ДържаваАнглия
Връчване от1969 г.
Уебсайтwww.themanbookerprize.com
Букър в Общомедия

„Букър“ е съкратеното и по-известно название на наградата „Мен Букър“ (на английски: Man Booker Prize), една от най-престижните литературни награди. Присъжда се от 1969 г. насам ежегодно за роман, написан на английски от гражданин от която и да е от страните в Общността на нациите или Ирландия.

През 2004 година е създадена Международната награда „Букър“, която от 2016 година се присъжда „за роман, преведен на английски и публикуван в Обединеното кралство или Ирландия“. Паричната награда от £50 000 се разпределя поравно между автора и преводача на романа победител.[1][2]

През 1992 година е учредена награда „Руски Букър“ (на руски: Русский Букер) за роман на руски език, валидна само за страните от настоящата Общността на независимите държави.

Международна награда „Мен Букър“

[редактиране | редактиране на кода]

От 2005 година се присъжда и Международна награда „Мен Букър“, която се присъжда на автори от цял свят. Докато наградата „Ман Букър“ е обърната само към писатели от Британската общност, Ирландия и Зимбабве, международната награда е обърната към автори от всички националности, които имат творби на английски език, написани на английски или преведени.[3] Наградата е на стойност 60 000 лири и се връчва на всеки две години на жив автор за цялостното му литературно творчество, подобно на Нобеловата награда за литература.[4]

Олга Токарчук, Дженифър Крофт, преводачка на романа „Бегуни“, и Лиза Апинянези на церемонията на Международната награда „Мен Букър“, май 2018 г.

През юли 2015 г. е обявено, че наградата „Independent Foreign Fiction Prize“ ще бъде преустановена.[5] Но пък наградата „Man Booker International Prize“ оттук нататък ще се връчва ежегодно на чуждоезичен роман, преведен на английски език, като наградата от 50 000 лири ще се разделя между автора и преводача.[6] Всеки автор и преводач, включен в краткия списък, получава 2500 лири.[7] Целта на наградата е да насърчи публикуването и четенето на качествени преводни произведения и да подчертае работата на преводачите. Журито избира дълъг списък от 12 или 13 книги през март („Booker Dozen“), следван от кратък списък от шест книги през април, като победителят се обявява през май.[8]

Носители на наградата

[редактиране | редактиране на кода]

Букър

[редактиране | редактиране на кода]

„Букър“ е сред най-престижните награди за литература в света. Сред най-прочутите нейни носители са Надин Гордимър, Айрис Мърдок, Уилям Голдинг, Салман Рушди, Маргарет Атууд, Иън Макюън и др.

Година Автор Заглавие Жанр Държава
1969 П. Х. Нюби[9] Нещо, което да отговаря за роман  Великобритания
1970 Бърнис Рубенс[10] Избран за член роман  Великобритания
1970 Дж. Г. Фаръл Неприятности роман  Великобритания
 Ирландия
1971 В. С. Найпол[11] В свободна държава разказ  Великобритания
 Тринидад и Тобаго
1972 Джон Бъргър[12] G. експериментален роман  Великобритания
1973 Дж. Г. Фаръл[13] Обсадата на Кришнапур роман  Великобритания
 Ирландия
1974 Надин Гордимър[14] Природозащитникът роман  ЮАР
Стенли Мидълтън[15] Почивка роман  Великобритания
1975 Рут Прауър Хабвала Жега и прах исторически роман  Великобритания
 Германия
1976 Дейвид Стори[16] Савил роман  Великобритания
1977 Пол Скот[17] Да устоиш роман  Великобритания
1978 Айрис Мърдок[18] Морето, морето философски роман  Ирландия
 Великобритания
1979 Пенелопе Фицджералд[19] Offshore роман  Великобритания
1980 Уилям Голдинг[20] Морски обреди роман  Великобритания
1981 Салман Рушди[21] Среднощни деца магически реализъм  Великобритания
1982 Томас Кинийли[22] Списъкът на Шиндлер биографичен роман  Австралия
1983 Дж. М. Кутси[23] Живот и страдания на Майкъл К. роман  ЮАР
1984 Анита Брукнър[24] Хотелът край езерото роман  Великобритания
1985 Кери Хулм[25] Хора от кости криминален роман  Нова Зеландия
1986 Кингсли Еймис[26] Старите дяволи хумор  Великобритания
1987 Пенелопе Лайвли[27] Лунният тигър роман  Великобритания
1988 Питър Кери[28] Оскар и Лусинда исторически роман  Австралия
1989 Кадзуо Ишигуро[29] Остатъкът от деня исторически роман  Великобритания
1990 Антония Сюзън Байът Обладаване исторически роман  Великобритания
1991 Бен Окри[30] Изгладнелият път магически реализъм  Нигерия
1992 Майкъл Ондатджи[31] Английският пациент историографска романизация  Канада
Бари Ънсуърт[32] Свещеният глад исторически роман  Великобритания
1993 Роди Дойл Пади Кларк ха ха ха роман  Ирландия
1994 Джеймс Келман[33] Колко късно е било, колко късно проза  Великобритания
1995 Пат Баркър[34] Призрачният път военен роман  Великобритания
1996 Греъм Суифт[35] Последни поръчки роман  Великобритания
1997 Арундати Рой Богът на малките неща роман  Индия
1998 Иън Макюън[36] Амстердам роман  Великобритания
1999 Дж. М. Кутси[37] Позор роман  ЮАР
2000 Маргарет Атууд[38] Слепият убиец исторически роман  Канада
2001 Питър Кери[39] Истинската история на бандата на Кели исторически роман  Австралия
2002 Ян Мартел[40] Животът на Пи фентъзи и приключенски роман  Канада
2003 ДБС Пиер[41] Бог Върнън Литъл черна комедия  Австралия
2004 Алън Холингхърст[42] Линията на красотата исторически роман  Великобритания
2005 Джон Банвил Морето роман  Ирландия
2006 Киран Десаи По пътя на светлината роман  Индия
2007 Ан Енрайт Събирането мистерия  Ирландия
2008 Аравинд Адига[43] Белият тигър роман  Индия
2009 Хилари Мантел Вълци исторически роман  Великобритания
2010 Хауърд Джейкъбсън Въпросът на Финклер сатира  Великобритания
2011 Джулиан Барнс Предчувствие за край роман  Великобритания
2012 Хилари Мантел Доведете труповете исторически роман  Великобритания
2013 Елинор Катън Светилата исторически роман  Канада
 Нова Зеландия
2014 Ричард Фланаган Тесният път към дълбокия север исторически роман  Австралия
2015 Марлон Джеймс Кратка история на 7 убийства исторически роман  Ямайка
2016 Пол Бийти Разпродажбата роман  САЩ
2017 Джордж Сондърс Линкълн в бардо роман  САЩ
2018 Ана Бърнс Milkman роман  Великобритания
2019 Маргарет Атууд Заветите роман  Канада
Бернардин Еваристо[44] Girl, Woman, Other експериментален роман  Великобритания
2020 Дъглас Стюарт[45] Shuggie Bain роман  Великобритания
2021 Деймън Галгът[46] Обещанието роман  Република Южна Африка
2022 Шехан Карунатилака[47] Седемте луни на Маали Алмейда роман  Шри Ланка
2023 Пол Линч[48] Пророческа песен дистопичен роман  Великобритания
2024 Саманта Харви[49] В орбита научно-фантастичен роман  Ирландия
2025 Дейвид Солей Плът класически роман  Канада

Международен Букър

[редактиране | редактиране на кода]
Година Автор Език Заглавие Жанр Държава
2005 Исмаил Кадаре албански цялостно творчество  Албания
2007 Чинуа Ачебе английски цялостно творчество  Нигерия
2009 Алис Мънро английски цялостно творчество  Канада
2011 Филип Рот английски цялостно творчество  САЩ
2013 Лидия Дейвис английски цялостно творчество  САЩ
2015 Ласло Краснахоркаи унгарски цялостно творчество  Унгария
2016 Хан Канг корейски „Вегетарианката“ роман  Южна Корея
2017 Давид Гросман иврит „Един кон влязъл в бар“ роман  Израел
2018 Олга Токарчук полски „Бегуни“ роман  Полша
2019 Йока Ал Харти арабски „Celestial Bodies“ роман  Оман
2020 Марийке Лукас Райнефелд нидерландски „Неудобството на вечерта“ роман  Нидерландия
2021 Давид Диоп френски „Frère d'âme“ роман  Франция
2022 Шри Гитанджали хинди „Гробница от пясък“ роман  Индия
2023 Георги Господинов български „Времеубежище“ роман  България
2024 Джени Ерпенбек немски „Kairos“ роман  Германия
2025 Бану Мущаг канада „Heart Lamp: Selected Stories“ разкази  Индия

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ The Booker Prizes // Booker Prize Foundation.
  2. ↑ Readers debate world Booker prize // BBC News, 20 December 2004. Посетен на 22 May 2011.
  3. ↑ Atwood on World Booker shortlist // BBC News, 12 April 2007. Посетен на 22 May 2011.
  4. ↑ Spark heads world Booker nominees // BBC News, 18 February 2005. Посетен на 22 May 2011.
  5. ↑ Sarah Shaffi. 'Reconfiguration' of Man Booker International Prize // The Bookseller. 7 July 2015. Посетен на 8 July 2015.
  6. ↑ Michael Orthofer. Man Booker Independent International Foreign Fiction Prize // complete review. 8 July 2015. Посетен на 8 July 2015.
  7. ↑ The International Booker Prize and its History // Посетен на 17 април 2023.
  8. ↑ Evolution of the Man Booker International Prize announced // Архивиран от оригинала на 4 June 2016. Посетен на 18 May 2016.
  9. ↑ Looking back at the Booker: PH Newby // The Guardian. 21 November 2007.
  10. ↑ Looking back at the Booker: Bernice Rubens // The Guardian. 12 December 2007.
  11. ↑ Looking back at the Booker: VS Naipaul // The Guardian. 21 December 2007.
  12. ↑ Looking back at the Booker: John Berger // The Guardian. 9 January 2008.
  13. ↑ Looking back at the Booker: JG Farrell // The Guardian. 23 January 2008.
  14. ↑ Looking back at the Booker: Nadine Gordimer // The Guardian. 27 February 2008.
  15. ↑ Looking back at the Booker: Stanley Middleton // The Guardian. 13 March 2008.
  16. ↑ Booker club: Saville // The Guardian. 18 November 2008.
  17. ↑ Booker club: Staying On // The Guardian. 22 December 2008.
  18. ↑ Booker club: The Sea, the Sea // The Guardian. 11 February 2009.
  19. ↑ Booker club: Offshore // The Guardian. 13 March 2009.
  20. ↑ Booker club: Rites of Passage // The Guardian. 15 April 2009.
  21. ↑ Midnight's Children is the right winner // The Guardian. 10 July 2008.
  22. ↑ Booker club: Schindler's Ark // The Guardian. 15 May 2009.
  23. ↑ Booker club: Life and Times of Michael K // The Guardian. 16 June 2009.
  24. ↑ Booker club: Hotel du Lac // The Guardian. 5 August 2009.
  25. ↑ Booker club: The Bone People by Keri Hulme // The Guardian. 20 November 2009.
  26. ↑ Booker club: The Old Devils // The Guardian. 16 February 2010.
  27. ↑ Booker club: Moon Tiger // The Guardian. 19 March 2010.
  28. ↑ Looking back at the Booker: Peter Carey // The Guardian. 28 May 2008.
  29. ↑ Booker club: The Remains of the Day // The Guardian. 26 November 2010.
  30. ↑ Booker club: The Famished Road // The Guardian. 20 January 2011.
  31. ↑ Booker club: The English Patient // The Guardian. 4 March 2011.
  32. ↑ Booker club: Sacred Hunger // The Guardian. 10 June 2011.
  33. ↑ Booker club: How Late It Was, How Late by James Kelman // The Guardian. 14 September 2011.
  34. ↑ Looking back at the Booker: Pat Barker // The Guardian. 6 June 2008.
  35. ↑ Booker club: Last Orders by Graham Swift // The Guardian. 24 July 2012.
  36. ↑ Booker club: Amsterdam by Ian McEwan // The Guardian. 6 December 2011.
  37. ↑ Looking back at the Booker: JM Coetzee // The Guardian. 24 June 2008.
  38. ↑ Margaret Atwood | The Booker Prizes // Посетен на 26 септември 2022.
  39. ↑ Peter Carey | The Booker Prizes // Посетен на 26 септември 2022.
  40. ↑ Yann Martel | The Booker Prizes // Посетен на 26 септември 2022.
  41. ↑ D.B.C. Pierre | The Booker Prizes // Посетен на 26 септември 2022.
  42. ↑ Alan Hollinghurst | The Booker Prizes // Посетен на 26 септември 2022.
  43. ↑ Booker Club: The White Tiger // The Guardian. 22 August 2008.
  44. ↑ Bernardine Evaristo | The Booker Prizes // Посетен на 26 септември 2022.
  45. ↑ Douglas Stuart | The Booker Prizes // Посетен на 26 септември 2022.
  46. ↑ Damon Galgut | The Booker Prizes // Посетен на 26 септември 2022.
  47. ↑ The Seven Moons of Maali Almeida | The Booker Prizes // Посетен на 17 октомври 2022.
  48. ↑ Schaub, Michael. Winner of the 2023 Booker Prize Is Revealed // 26 ноември 2023. Посетен на 22 декември 2023 г.
  49. ↑ Samantha Harvey's 'beautiful and ambitious' Orbital wins Booker Prize // 12 November 2024. Посетен на 12 November 2024.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Букър&oldid=12743850“.