Исмаил Кадаре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Исмаил Кадаре
Ismail Kadare.jpg
Исмаил Кадаре в Цюрих
Роден 28 януари 1936 г. (1936-01-28) (78 г.)
Аргирокастро, Албания
Националност албанец
Жанр роман, разказ, поезия, есе
Направление постмодернизъм
Дебютни работи стихосбирката „Младежки вдъхновения“ (1954)
Известни творби „Генералът на мъртвата армия“ (1963)
Исмаил Кадаре в Общомедия

Исмаил Кадаре е световноизвестен албански писател. Дисидент по времето на комунизма в родината си. След промените, през 1990 г., емигрира във Франция. Дългогодишен член на Комунистическата партия (1970-1982), той застава срещу мюсюлманството, което смята за „неалбанско“. В дискусия с него влиза косоваринът Реджеп Чося.

Биография[редактиране | edit source]

Исмаил Кадаре е роден на 28 януари 1936 г. в Аргирокастро (Южна Албания). Гимназия завършва в родния си град, след което и Албанска литература в Държавния университет в Тирана.

Творческия си път започва като поет. Дебютира със стихосбирката „Младежки вдъхновения“ (1954), след което до 1976 г. издава отделни стихосбирки и сборници със стихове и поеми - „Мечтания“, „Моят век“, „За какво мислят тези планини“, „Избрани стихове и поеми“ (1966), „Слънчеви мотиви“, „Избрани поеми за деца“ (1975), „Автобиографията на народа в стихове“, „Време“, „Лирика“ и др. В прозата навлиза със сборник разкази, а през 1963 г. публикува и първия си роман „Генералът на мъртвата армия“, изграден върху едноименен разказ, публикуван преди това.

През 1965 г. Кадаре написва романа „Чудовището“, който е остро разкритикуван и забранен за печат, а авторът обвинен от критиката в използване на декадентска техника на писане. Едва след цели 25 години, през 1991 г., този му роман вижда бял свят.

Признание и награди[редактиране | edit source]

От 1988 г. е академик в родината си. От 1989 г. - член-кореспондент на Френската академия, о от 1996 г. е неин асоцииран член за „Нравствени и политически науки". От 1990 г. е и член-кореспондент на Академията по изкуствата в Германия.

Исмаил Кадаре е удостояван три пъти с Републиканската награда за литература в родината си, а през 1996 г. по повод 60-годишния му юбилей - и с най-високото албанско отличие - ордена „Честта на нацията“. Кадаре е носител и на редица други международни литературни награди и отличия. През 1991 г. за романа „Палатата на сънищата“ получава наградата на Асоциацията „За нови човешки права" във Франция. Носител на първата международна награда Букър (2005).[1] [2] Носител и на наградата Принцът на Астурия (2009).[3]

Библиография[редактиране | edit source]

На български[редактиране | edit source]

  • Генералът на мъртвата армия. София: Народна култура, 1966, 220 с.
  • Хроника на камък. София: Народна култура, 1975, 194 с.
  • Кой доведе Дорунтина. Превод от албански Марина Маринова. Пловдив: Христо Г. Данов, 1989, 331 с.
  • Нишата на позора. Превод от албански Марина Маринова. София: Народна култура, 1990, 244 с.
  • Кьорферманът. Превод от албански Марина Маринова. Пловдив: Кооперация „Мини Мод“, 1992.
  • Концерт в края на зимата. Превод от албански Марина Маринова. София: МКС „Комекс“, 1992.
  • Легенда на легендите. Политическо есе. Превод от албански Марина Маринова. София и Пловдив: Стигмати и Жанет-45, 2003.[4] [5]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „'Букър' за албанския писател Исмаил Кадаре“, Vesti.bg, 03.06.2005 (бълг.)
  2. Исмаил Кадаре“ на сайта на наградата Букър (англ.)
  3. „Kadare honoured with Asturias Literature prize“, Euronews, 24.06.2009 (англ.)
  4. Марин Бодаков, „окото/Властта/ухото“, рец. на „Легенда за легендите“, в. „Култура“, бр. 42, 14 ноември 2003 (бълг.)
  5. Юлия Йорданова, „Сказание за фолклора (посткомунистическа версия)“, рец. на „Легенда за легендите“, електронно списание LiterNet, 28.05.2004, № 5 (54) (бълг.)

Външни препратки[редактиране | edit source]