Исмаил Кадаре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Исмаил Кадаре
Ismail Kadare.jpg
Исмаил Кадаре в Цюрих
Роден 28 януари 1936 г. (79 г.)
Националност албанец
Жанр роман, разказ, поезия, есе
Направление постмодернизъм
Дебютни работи стихосбирката „Младежки вдъхновения“ (1954)
Известни творби „Генералът на мъртвата армия“ (1963)
Награди Международна награда Букър (2005)
Награда на принца на Астурия (2009)
Уебсайт Страница в IMDb
Исмаил Кадаре в Общомедия

Исмаил Кадаре е световноизвестен албански писател. Дисидент по времето на комунизма в родината си. След промените, през 1990 г., емигрира във Франция. Дългогодишен член на Комунистическата партия (1970-1982), той застава срещу мюсюлманството, което смята за „неалбанско“. В дискусия с него влиза косоваринът Реджеп Чося.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фамилната къща на Кадаре в Аргирокастро

Исмаил Кадаре е роден на 28 януари 1936 г. в Аргирокастро (Южна Албания). Гимназия завършва в родния си град, след което и Албанска литература в Държавния университет в Тирана.

Творческия си път започва като поет. Дебютира със стихосбирката „Младежки вдъхновения“ (1954), след което до 1976 г. издава отделни стихосбирки и сборници със стихове и поеми – „Мечтания“, „Моят век“, „За какво мислят тези планини“, „Избрани стихове и поеми“ (1966), „Слънчеви мотиви“, „Избрани поеми за деца“ (1975), „Автобиографията на народа в стихове“, „Време“, „Лирика“ и др. В прозата навлиза със сборник разкази, а през 1963 г. публикува и първия си роман „Генералът на мъртвата армия“, изграден върху едноименен разказ, публикуван преди това.

През 1965 г. Кадаре написва романа „Чудовището“, който е остро разкритикуван и забранен за печат, а авторът обвинен от критиката в използване на декадентска техника на писане. Едва след цели 25 години, през 1991 г., този му роман вижда бял свят.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

От 1988 г. е академик в родината си. От 1989 г. – член-кореспондент на Френската академия, о от 1996 г. е неин асоцииран член за „Нравствени и политически науки". От 1990 г. е и член-кореспондент на Академията по изкуствата в Германия.

Исмаил Кадаре е удостояван три пъти с Републиканската награда за литература в родината си, а през 1996 г. по повод 60-годишния му юбилей – и с най-високото албанско отличие – ордена „Честта на нацията“. Кадаре е носител и на редица други международни литературни награди и отличия. През 1991 г. за романа „Палатата на сънищата“ получава наградата на Асоциацията „За нови човешки права" във Франция. Носител на първата международна награда Букър (2005).[1] [2] Носител и на Наградата на принца на Астурия (2009).[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • Генералът на мъртвата армия. София: Народна култура, 1966, 220 с.
  • Хроника на камък. София: Народна култура, 1975, 194 с.
  • Кой доведе Дорунтина. Превод от албански Марина Маринова. Пловдив: Христо Г. Данов, 1989, 331 с.
  • Нишата на позора. Превод от албански Марина Маринова. София: Народна култура, 1990, 244 с.
  • Кьорферманът. Превод от албански Марина Маринова. Пловдив: Кооперация „Мини Мод“, 1992.
  • Концерт в края на зимата. Превод от албански Марина Маринова. София: МКС „Комекс“, 1992.
  • Легенда на легендите. Политическо есе. Превод от албански Марина Маринова. София и Пловдив: Стигмати и Жанет-45, 2003.[4] [5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „'Букър' за албанския писател Исмаил Кадаре“, Vesti.bg, 03.06.2005 (бълг.)
  2. Исмаил Кадаре“ на сайта на наградата Букър (англ.)
  3. „Kadare honoured with Asturias Literature prize“, Euronews, 24.06.2009 (англ.)
  4. Марин Бодаков, „окото/Властта/ухото“, рец. на „Легенда за легендите“, в. „Култура“, бр. 42, 14 ноември 2003 (бълг.)
  5. Юлия Йорданова, „Сказание за фолклора (посткомунистическа версия)“, рец. на „Легенда за легендите“, електронно списание LiterNet, 28.05.2004, № 5 (54) (бълг.)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]