Направо към съдържанието

Исмаил Кадаре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Исмаил Кадаре
Ismail Kadare
албански писател
Роден
Аргирокастро, Mbretnija Shqiptare
Починал
1 юли 2024 г. (88 г.)

Етносалбанци
Религияатеизъм
Учил вТирански университет
Литературен институт „Максим Горки“
Литература
Известни творби„Генералът на мъртвата армия“
„Посърналият април“
НаградиХердерова награда (1998)
Награда „Чино дел Дука“ (1992)[1]
commandeur de l'ordre des Arts et des Lettres (15 февруари 1996)
Велик офицер на ордена на Почетния легион (31 декември 2019)
ПовлиянИтало Калвино
Семейство
СъпругаХелена Кадаре (22 октомври 1963 – 2024)[2]
ДецаBesiana Kadare

Подпис
Уебсайт
Исмаил Кадаре в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Исмаил Кадаре е албански писател. Дисидент по времето на комунизма в родината си. След промените, през 1990 г., емигрира във Франция. Дългогодишен член на Комунистическата партия (1970 – 1982), той застава срещу мюсюлманството, което смята за „неалбанско“. В дискусия с него влиза косоваринът Реджеп Чося.

Фамилната къща на Кадаре в Аргирокастро

Исмаил Кадаре е роден на 28 януари 1936 г. в Аргирокастро (Южна Албания). Гимназия завършва в родния си град, след което и Албанска литература в Държавния университет в Тирана.

Творческия си път започва като поет. Дебютира със стихосбирката „Младежки вдъхновения“ (1954), след което до 1976 г. издава отделни стихосбирки и сборници със стихове и поеми – „Мечтания“, „Моят век“, „За какво мислят тези планини“, „Избрани стихове и поеми“ (1966), „Слънчеви мотиви“, „Избрани поеми за деца“ (1975), „Автобиографията на народа в стихове“, „Време“, „Лирика“ и др. В прозата навлиза със сборник разкази, а през 1963 г. публикува и първия си роман „Генералът на мъртвата армия“, изграден върху едноименен разказ, публикуван преди това.

През 1965 г. Кадаре написва романа „Чудовището“, който е остро разкритикуван и забранен за печат, а авторът обвинен от критиката в използване на декадентска техника на писане. Едва след цели 25 години, през 1991 г., този му роман вижда бял свят.

Признание и награди

[редактиране | редактиране на кода]

От 1988 г. е академик в родината си. От 1990 г. е и член-кореспондент на Академията по изкуствата в Германия. От 1996 г. е чуждестранен асоцииран член на френската Академия за нравствени и политически науки (Académie des sciences morales et politiques).

Исмаил Кадаре е удостояван три пъти с Републиканската награда за литература в родината си, а през 1996 г. по повод 60-годишния му юбилей – и с най-високото албанско отличие – ордена „Честта на нацията“. Кадаре е носител и на редица други международни литературни награди и отличия. През 1991 г. за романа „Палатата на сънищата“ получава наградата на Асоциацията „За нови човешки права" във Франция. Носител на първата международна награда Букър (2005).[3][4] Носител и на Наградата на принца на Астурия (2009).[5]

  • Генералът на мъртвата армия. София: Народна култура, 1966, 220 с.
  • Хроника на камък. София: Народна култура, 1975, 194 с.
  • Кой доведе Дорунтина. Превод от албански Марина Маринова. Пловдив: Христо Г. Данов, 1989, 331 с.
  • Нишата на позора. Превод от албански Марина Маринова. София: Народна култура, 1990, 244 с.
  • Кьорферманът. Превод от албански Марина Маринова. Пловдив: Кооперация „Мини Мод“, 1992.
  • Концерт в края на зимата. Превод от албански Марина Маринова. София: МКС „Комекс“, 1992.
  • Легенда на легендите. Политическо есе. Превод от албански Марина Маринова. София и Пловдив: Стигмати и Жанет-45, 2003.[6][7]
  1. ↑ Prix mondial Cino Del Duca // Посетен на 9 юли 2020 г.
  2. ↑ www.albanianliterature.net
  3. ↑ „'Букър' за албанския писател Исмаил Кадаре“, Vesti.bg, 03.06.2005
  4. ↑ Исмаил Кадаре“ на сайта на наградата Букър ((en))
  5. ↑ „Kadare honoured with Asturias Literature prize“, Euronews, 24.06.2009 ((en))
  6. ↑ Марин Бодаков, „окото/Властта/ухото“ Архив на оригинала от 2007-04-15 в Wayback Machine., рец. на „Легенда за легендите“, в. „Култура“, бр. 42, 14 ноември 2003
  7. ↑ Юлия Йорданова, „Сказание за фолклора (посткомунистическа версия)“, рец. на „Легенда за легендите“, електронно списание LiterNet, 28.05.2004, № 5 (54)